За принципите на международното право

Две заглавия, две гледни точки:

Първата – „93 страни отказаха да подкрепят Резолюцията срещу Русия в ООН“.

Втората – „Със 100 гласа „за“, 11″против“ и 58 „въздържал се“ Общото събрание на ООН прие резолюция в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, с която обявява референдума в Крим за незаконен.“

Някога, в съветско време имаше виц за изхода от един двубой:
„Представителят на СССР се класира втори, а на САЩ – предпоследен.“

Достатъчно е да се види (става дума за начален мой прочит) кои държави са подкрепили резолюцията – абсолютно всички демократични държави от т.нар. Запад (ЕС, НАТО) и практически всички що-годе нормално развити страни. Разбира се без четири от петте в БРИКС (Бразилия, Индия, Китай, Южна Африка), които се въздържат.

А с малки изключения Русия е подкрепена от страни, чиято подкрепа едва ли чак толкова й прави чест…

Но тези числа, както и числата от референдума в Крим са само повърхността, емоцията, симптома.
Нещата са много по-дълбоки и те тепърва ще разклащат света и ще стесняват подкрепата за Путин и вътре в Русия, и извън нея, колкото и това да звучи сега за нереалистично.

Кремълска Русия изгуби две стратегически предимства в позицията си, по-скоро в пропагандата си срещу Запада (Европа и САЩ).

Първо, тя постъпи като него, по-точно по начин, който тя категорично осъждаше и с това се лиши от МОРАЛНОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО в очите на сериозна част от страните по света.
Второ, показа се като завзе чужда територия, кремълска Русия премина в хранителната верига от позицията на жертва, в позицията на хищник и се лиши от състрадателния ресурс, който извличаше сред редица държави по света години наред.

Е, тогава възниква въпросът – а какви са й другите „конкурентни предимства“ (може би без кавички)?
Какво освен нефта и газа ще сложи кремълска Русия на масата на световната политика? Да, в енергийната игра „ГО“ (Gas & Oil) тя има сериозни аргументи, но в стратегическата геополитическа игра „ГО“ освен енергетика има политика, икономика, финанси, индустрия, екология, наука, култура, високи технологии, комуникационни и социални мрежи и още много други измерения.
Да не забравяме, че руският елит (нормалният и хищническият) и младите амбициозни руснаци са направили своя избор. Те не гледат към Харков, а към Харвард, образно казано…

Казвам го като човек, прекарал 8 години от живота си в Харков и силно привързан към този град и към Украйна, но определям позицията си по грубото посегателство на Русия спрямо териториалната цялост и въобще съществуването на Украйна не емоционално, а рационално, базирано на принципи.
Сред тези принципи са и Десетте принципа на международните отношения, приети в Хелзинки 1975 г.

I. Суверенно равенство, зачитане на правата, присъщи на суверенитета.
Държавите смятат, че техните граници могат да се изменят в съответствие с международното право, по мирен път и по споразумение.
II. Неупотреба на сила или заплаха със сила.
III. Неприкосновеност на границите.
IV. Териториална цялост на държавите.
V. Мирно уреждане на споровете.
VI. Ненамеса във вътрешните работи.
VII. Зачитане правата на човека и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията.
VIII. Равенство на народите и правото им да се разпореждат със своята съдба.
IX. Сътрудничество между държавите.
X. Добросъвестно изпълнение на задълженията по международното право.

Същите принципи за безусловната необходимост от спазване на международното право, отстоявах и преди време, когато успях да се преборя и да убедя президента Първанов да заяви от трибуната на Народното събрание при започването на войната в Ирак: „Аз не приемам тази война!“.
И сега по отношение на присвояването от Русия на част от Украйна пак казвам: „Аз не приемам тази анексия!“.
(http://nslatinski.org/?q=bg/node/606)

Свързани публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.