За футбола и политиката

В държавата има двама столетника, които застрашително се олюляват и вместо да излъчват достолепие и мъдрост, дават симптоми на старческо оглупяване и току заспиват на масата по време на собственото си тържество.
Да, става дума за вековния футболен „Левски“ и за Столетницата, две по същество крайно различни и дори противостоящи институции, които обаче в последните години са обединени от тъжната си съдба на сглупили пенсионери.
При цялата си славна история и при фантастичните си привърженици, които могат да вдигнат и мъртвец, столичният „Левски“ не прилича на себе си. Завърна се синята легенда Гонзо, почнаха приказките за „новия „Левски“, за завръщане към старите идеали и ценности, а какъв е резултатът? Една пасмина обесници се подиграват и унижават великия клуб със самото си присъствие на Герена. А вечният враг ЦСКА, който е в не по-малко плачевно състояние, се гаври с противника си упорито и без да има особени заслуги за това – просто „червените“ от София имат срещу себе си толкова неадекватен противник, че как да не му забършат два шамара.
Подобна е ситуацията и в БСП. В тази партия непрекъснато говорят за реформи, за рестарт, за нови лица, за „голямата промяна“, всеки август се надъхват с красиви приказки и топли кебапчета на Бузлуджа, а какъв е резултатът? Разгромна победа за ГЕРБ на евроизборите, а ако вярваме на социолозите, такава се очаква и на предсрочния парламентарен вот през октомври. В левицата се бият в гърдите, че най-много милеят за хората, но хората така и не го разбраха – поне това показва броенето на бюлетините. При това ГЕРБ, подобно на ЦСКА, няма особени заслуги, за да бие така лошо Столетницата всеки път, щом я хване. Просто социалистите не са подредили нещата в собствения си двор и са толкова уплашени преди всеки свой електорален сблъсък с Бойко Борисов, че не Борисов, ами и Десислава Атанасова ще ги бие.
Моите уважения към Михаил Миков, той безспорно е ерудит и може да разговаря разумно и балансирано с абсолютно всички политически сили у нас, включително с ГЕРБ и с доскорошния съюзник ДПС. Но за тези около два месеца до предсрочните избори не ми е ясно как Миков ще успее да стегне червените редици. Не ми е ясно и как ще се случи „голямата промяна“ на „Позитано“ 20. Не ще помогнат ни сълзите на Станишев, ни бащинските думи на Ламбо – този филм го гледахме и след него пак спечели Бойко Борисов.
Ако БСП отново загуби изборите наесен, съвсем логично срещу Миков ще започнат брожения. Ще се заговори за оставки, за поемане на отговорност, за търсене на нов председател. И оттук насетне левицата може да се завърти в омагьосания кръг на „седесаризацията“. Крамоли, люспи и нови лидери през ден, докато я докараш до там да се бориш за едните 4%.
Същото е в „Левски“. Нито боецът Гонзо, нито чуждестранните анонимници и българските некадърници в отбора си имат идея как наистина да заиграят като отбор. А горчилката – тя остава само за публиката.
И така, има лек за двете вековни институции – „Левски“ и БСП? Има. И той не минава през испански палячо за треньор, не минава и през голямото „тинтири-минтири“, че в левицата стягат нещо като български ПАСОК. Не гледайте навън, господа, погледнете по-наблизо и вземете акъл от противника. Захвърлете празните приказки и лъковете със стрелите, а грабнете същото оръжие, с което ви бият по главата. Колкото и да е еретично, БСП има нужда от своя Бойко Борисов, който да стяга редиците в партията, на когото всичко е простено и когото всички симпатизанти, без изключение, харесват. Същото, разбира се, важи и за „Левски“ – сините трябва да намерят своя Стойчо Младенов, който греши, но умее да нахъса своите момчета да играят като хората поне срещу вечния враг. Бий си прекия опонент, пък можеш да си позволиш и 10 по-малки загуби. Те поне не са така болезнени.
И така, има ли червен „Борисов“? И има ли син „Стойчо“? Или поне някой, който да им е равностоен противник. Левскари и социалисти да вземат пример и от Кобрата, в края на краищата. Той прави това, което се очаква от него – готви се за боя си с Кличко и гледа да се хареса на публиката. Така е то в спорта и политиката – само със сладки приказки не става. Трябва и малко стратегия, малко театро и малко кьотек.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.