За думите, езика, истината. И за нашите деца

 По мое скромно наблюдение ситуацията в нашия обществен живот е излязла от контрол. Верно е, че все още имаме държава, имаме даже и правителство , а да не говорим и за този парламент, който се крепи както казват на някакъв златен пръст. И не за да ги обсъждам пиша тези думи, а от стреса, че нашата полудопотопна каруца се срива по стръмното и това се вижда от всички не само тук, но и в Европа. Но не и от тези, които са я изпуснали и потрошили частите й. Скандалите по един-два-три са всекидневни, затрупващи се един друг, обхващат големи групи хора или цялото население. Нима трябва да умре в чакане на Спешна помощ млада жена и всички работещи в нея да си дадат оставките, за да разберат управляващите, че имаме десетина необорудвани линейки за двумилионна София с многократно по-малко лекари от необходимото и с мизерни заплати. Да не би това да е станало в този момент. А колко необорудвани линейки има в цялата страна – въпросът изобщо не се повдига и обсъжда. Уволнява се началникът на Спешна помощ, а минисърът на здравето ни е невинен. Както и правителството. Нямат значение демографския срив и здравното състояние на цялата нация. Господа!!!Това засяга всички! Това се включва в националната сигурност. И като притурим и бедстващите миньори от Бобов дол, които се редят за продукти от първа необходимост и гладуват…Ще дам само още един пример – току-що ни съобщиха, че се увеличава цената на топлата вода!, защо – никой не обясни. Освен това – тази цена при потреблението се разсрочва върху всички месеци, тъй че въобще да не можем да разберем защо плащаме и колко ни завличат! Не че до сега сме разбирали – състоянието на фактурите на Топлофикация е поразяващо, никой от ползвателите не разбира защо плаща колкото е написано. Това стои от десетилетия така и никой не желае да промени лъжата и кражбата от огромни маси хора тук. Ще добавя, че в настъпилата суматоха последното известие премина като летен полъх и никой не му обърна внимание нито обясни нещо. Позволих си тези три примера от нашето скръбно ежедневие. Но примерите са стотици, те именно натовариха раздрънканата каруца на три колела и тя се срива все по-стремглаво надолу. И вместо някаква промяна, някакви мерки, някакви оставки или поне някакво обяснение пред същисаното население на страната ние сме заливани от сквернословието на политици, политиканстващи и управляващи. “ В началото бе Словото” – това е първият стих от Вечната книга. Ще цитирам само няколко думи и фрази, уловени случайно от речи, интервюта и други изяви на нашите първенци: “ европедерасти”, “ наркомани”, “болни свине”, “презервативи”, “ мутри”,, престъпник”, “ ще й строша кокалите”, “седни там, бе” “ подлоги”, “ палачинки”, “шайка от хищници” и мн. др. – безброй, все в този дискурс и още по-зле – направо псувни, отправени към опонента и уважаемия съперник. Освен артикулираната реч картината се допълва и от езика на тялото – с какъв замах и размах вървят, с каква широка крачка, с какво подчертано нескрито самочувствие изписано върху едрите лица на мнозинството от тези, които държат в ръцете си нашите съдби. Те всячески показват, че са ни господари, че – за ква демокрация става дума!, мани таа работа!, те ни говорят на диалект и често – безграмотно и с поведението си, само го няма златния ланец, но затова пък имат пълно покритие с размахването на един или мнозина от най-известни водещи шоумени. Господа, това е унищожително! Лъжата, извъртането, разточването на безсмислени фрази , безкрайното словоблудство и блудство с истината станаха еталон в нашата родина. Те за съжаление са еталон и за поведението на нашите млади хора, които са останали тук. И още по-зле – за нашите деца. И това, което им се поднася като всекидневна храна, тази изкривена реалност опустошава душите и бъдещето на тези скъпи нам същества. Защо е изненадано обществото, че в еди кое си училище била набита или псувана и ритана или малтретирана еди коя си учителка. Или още по-страшните примери – убийства на съученици. Не бих желала да продължавам, всички знаем многобройните примери, всички се страхуваме децата “да не тръгнат по лоши пътища”. А може ли тук да ми посочите примери за честни български политици, за политици-демократи, загрижени за съдбата на оределия, уморен, болен и остарял и наплашен народ. Примери за управници, които имат кумова срама и признават грешките и греховете си. За почтеност елементарна. За светъл пример за децата ни. Дано можете. Ще се радвам и ще ви благодаря. Аз не ги виждам. Не виждам и изход. Имам усещането за тотално опустошение .Тук. На тази красива земя.