За феномена “Динко” и други патологии в обществото

Неотдавна един приятел ми каза – на теб ти е по-лесно, а аз какво да правя, като за тази власт минавам за много краен?
Замислих се, защото не бях определян като умерен. И не съм умерен, защото съм уморен от безобразията на управлението. Толкова управление на такова управление България не може да издържи задълго…
Но днес пак се видях с “крайния” приятел. Той оправда в разговора ни своята крайност. Стана дума за Динко. Ето какво ми каза този приятел:
– Не гледайте на феномена “Динко” като на изолиран случай. Това е диагноза за патологиите в обществото. То затова избира точно тия управляващи, защото разликата между първите лица във властта и Динко е само в мащаба на разюзданата демонстрация на сила и намирането на лесни решения на трудни проблеми, но не и в манталитета и средствата. Днес мълчаливото и гласуващо за тази власт мнозинство се кефи от това, което прави Динковщината с чуждите, после ще се кефи когато тя започне да се разправя с “другите”, с различните сред нас; след това – когато започне да се разправя с другояче, с различно мислещите сред нас; а накрая това мълчаливо и гласуващо за тази власт мнозинство ще се кефи когато динковщината започне да се разправя с всеки, с когото й скимне или срещу когото я насъска избраната от него власт…

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.