Висшият съдебен съвет влезе в кротък, но публичен спор с министъра на финансите за бюджета на съдебната власт, нейната независимост и взаимовръзката между бюджет и независимост. Както е известно пазителят на хазната отказва да даде на съдебната власт средствата, необходими за предвиденото в закона актуализиране на заплатите на магистратите. Оказва се, обаче, че НАП – противно на задълженията си – има несъбрани вземания в полза на съдебната система за доста повече милиони, отколкото са нужни за актуализацията на заплатите.
Всичко това е изложено в обширно писмо на ВСС до министъра на финансите Владислав Горанов, публикувано на сайта на съдебните кадровици, за да бъдат аргументите им не само пред очите на Темида, но и пред погледа на обществеността.
Ето и пълният текст на писмото:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,
Бюджетът на съдебната власт, съгласно Конституцията на Република България, е самостоятелен и това е основна гаранция за независимостта на съдебната власт. Осигуряването на достатъчно бюджетни средства за нормалното функциониране на всички съдебни органи включва и всички разходи, които следват от изричните норми на чл. 218 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, определящи начина на формиране на основното месечно възнаграждение за най-ниската магистратска длъжност. Гаранция за независимостта на всеки магистрат е получаване на достойно и адекватно трудово възнаграждение. В този смисъл бюджетът на съдебната власт е неизменна част от тази независимост, а от друга страна е израз на отношението към нея от останалите две власти – законодателна и изпълнителна.
Подходът към възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите не трябва да е различен от установената практика по отношение възнагражденията на лицата, заети в законодателната и изпълнителната власт. Ноторно известен факт е, че в периода 2012-2015г., в който магистратските възнаграждения са трайно замразени, възнагражденията в останалите две власти на няколко пъти са индексирани с оглед данните от Националния статистически институт.
При данните на Националния статистически институт за средната работна заплата на наетите лица в бюджетната сфера на IV-то тримесечие на 2014 година и спазване на законовото изискване на чл.218 от ЗСВ, заплатите на магистратите и съдебните служители трябваше да бъдат увеличени от 01.01.2015 г. с 12%, което изискваше корекция на бюджета на съдебната власт в размер на 45.1 млн. лева. В изпълнение на законовото си правомощие, със свое решение по протокол № 9 от
26.02.2015 г. ВСС предложи проект на постановление на Министерски съвет за одобряване на 45.1 млн. лева допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за 2015 г., за привеждане на работните заплати в органите на съдебната власт от 01.01.2015 г. съобразно закона.
По това предложение на Висшия съдебен съвет, с Ваше писмо изх.Кг 04-14- 52/14.04.2015г. уведомявате министъра на правосъдието, че не подкрепяте предложения проект и финансова обосновка към него поради факта, че не са планирани средства със ЗДБРБ за 2015 г. за увеличение на доходите на заетите в бюджетната сфера, и препоръчвате да бъдат търсени възможности за решаване на проблема в рамките на одобрените разходи на съдебната власт за 2015 г., с оглед избягване на завеждане на дела срещу Висшия съдебен съвет
След извършен експертен анализ от ВСС на изпълнението на бюджета на съдебната власт за осем месеца и очакваното изпълнение към 31.12.2015 г., се установи, че единствената възможност за изпълнение на решението на ВСС по т. 1 от Протокол № 9/26.02.2015 г. за утвърждаване на актуализираната Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи и актуализирания Класификатор на длъжностите в администрацията, е те да влязат в сила от 01.11.2015 г. Необходимите средства за това увеличение на възнагражденията, считано от 01.11.2015 г., са осигурени само и единствено от реализирани икономии от фонд „работна заплата” в рамките на утвърдения бюджет на съдебната власт за 2015 г. и не засяга останалите разходи по бюджета ни за 2015 г.
По тази причина Висшият съдебен съвет с решение по протокол № 47 от
17.09.2015 г. утвърди промени в Таблица I на ВСС и Класификатора на длъжностите в администрацията. Това решение е в съответствие с изискванията на чл.218 и чл.341 ал.1 от ЗСВ и Висшият съдебен съвет не намира основания за неговата отмяна.
В управленската програма на правителството за периода 2014-2018г. и в приетата от Народното събрание Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, запазването на върховенството на закона е сред основните приоритети.
Висшият съдебен съвет активно и последователно работи за разумно управление на човешките ресурси, включително чрез прекрояване на съдебната карта като: на 06.02.2014г., прие решение и от 1 април 2014г. закри две от съществуващите пет военни съдилища (Военен съд Плевен и Военен съд Варна); на 11.12.2014г. прие Правила за измерване на натовареността на прокуратурите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател и норма за натовареност, които се прилагат от 1 януари 2015 г. в прокуратурите; на 15.07.2015г. прие доклад за значението на районните съдилища в структурата на съдебната система и критериите за промяна в съдебната карта на районните съдилища, като на 15.10.2015 г. предстои обсъждането на доклад за значението на районните прокуратури в структурата на съдебната система и критериите за промени в териториалната им структура; определи срок до 30.11.2015г. за обсъждане на конкретни предложения за промени в съдебната карта на районните съдилища и районните прокуратури; оптимизира щата на съдебната администрация в страната; използва законовите механизми за оптимално разпределение на магистрати от по-ниско към по-високо натоварени органи на съдебната власт.
При изпълнение на правомощията му, съгласно Закона за публичните финанси, министърът на финансите контролира изпълнението на централния бюджет за съответната година, включително с действията по събираемостта и попълването му. Размерът на несъбраните от НАП вземания в бюджета на съдебната власт многократно надхвърля сумата, необходима за прилагане на разпоредбата чл.218 от ЗСВ. За периода от 2005 – 10.03.2015 г. несъбраните вземания са в размер на 746.6 млн.лв., а само по актове предявени през 2014 г. от НАП, те са в размер на около 35 млн.лв. Несъбирането им е отказ на държавата да изпълнява функциите си по обезпечаване бюджета на съдебната власт и лишава Висшия съдебен съвет от възможността да намери вътрешни резерви за изпълнение на законоустановените си правомощия.
Дебатът, свързан с решението на Висшия съдебен съвет от 17.09.2015 г. създава неправилно обществено усещане, че съдебната власт не разполага с независимост при вземане на решения за разпореждане със самостоятелния си бюджет, а е поставена в зависимост от дискреционните решения на изпълнителната власт.
Висшият съдебен съвет спазва фискалната дисциплина и стандартите за независимост на съдебната власт, гарантирани с Конституцията на РБ и Закона за съдебната власт.
Висшият съдебен съвет предлага диалог на изпълнителната и законодателната власт като работещ формат за решения за съдебната реформа и доброто управление на бюджета на съдебната власт.
Be the first to comment