Два месеца преди да започне подготовката за избор на нов Висш съдебен съвет, по-голямата част от неговите членове го удариха на политика и на вендета. Капакът на всички скандали, които тресат с години ВСС, сложиха по-голямата част от висшите кадровици, които решиха като за последно да съсипят кариерата на шефа на най-големия съд в страната Методи Лалов. Като го дадат на прокурор заради съмнения за нарушения на обществена поръчка. Това е отговорът на част от кадровиците на протеста, който Лалов организира на 20 декември срещу системните им откази да вникнат в проблемите на Софийския районен съд (СРС) и да предложат работещи решения, които да облекчат работата на най-натоварените магистрати в страната. За да подчертае проблема, Лалов си подаде оставката, а голямата част от ВСС охотно я прие, вероятно за да покаже на всички останали недоволни магистрати кой държи властта. Както и за да лепне едно мазно петно върху биографията на Лалов.
Какво точно направи ВСС? Първо по-голямата група даде всичко от себе си да не бъде назначена Албена Ботева, която бе посочена от съдиите в СРС за изпълняващ длъжността, а да изберат друг човек, който им импонира. Второ – дискредитираха Лалов като го дадоха на прокурор за обществена поръчка за копирна техника, която той е организирал през 2014 г. Повод ВСС да занимава държавното обвинение е доклад на Сметната палата, в който има констатации, че поръчката е направена така, че да бъде спечелена от една фирма. Сметната палата обаче е преценила, че тези съмнения не са достатъчни да бъде даден Лалов на прокурор и са му дали три месеца срок да отговори, т. е до края на март. Преди да даде отговор Лалов обаче, ВСС вече има такъв. Основен обвинител във ВСС на подалия оставка шеф на СРС е Михаил Кожарев, чиято жена е зам. -председател на Сметната палата. Като оставим настрана този смущаващ факт, тутакси изникват няколко въпроса. Първият е свързан с броя на нарушенията в обществените поръчки у нас. По данни на АДФИ и Сметната палата jeй надвишаваj 58%. По данни на неправителствени организации надхвърляj 76% и огромната чат от тези нарушения са административни.
Как да наречем магистрати, които дават обществена поръчка, проведена от техен колега на държавното обвинение с ясното съзнание, че се касае за административни нарушения по собствените им признания?
Вторият въпрос е свързан със спазването на законите. В Закона за Сметната палата е записано, че когато експертите установят драстични нарушения в обществена поръчка, които нанасят вреда на бюджета, са длъжни да дават тези поръчки на прокурор. В случая Сметната палата явно не е установила такива нарушения за прокурор. Излиза, че ВСС изземва правомощия, които не му принадлежат и така правят още по-грозна картината на българското правосъдие. Какво по-отвратително може да има в една съдебна система, в която тези, които трябва да следят за спазването на закона, го нарушават?
Най-обнадеждаващото в цялата тази тъжна история е, че тя може да доотврати магистратската общност от нейните началници. И когато дойде време да се избират по електронен път новите членове на ВСС, съдиите, прокурорите и следователите да гласуват за най-достойните, без да се притесняват, че някой им следи вота. В името на себе си и на една професията си.
Be the first to comment