
“Има натиск върху сегашното правителство да се вмести в три процентния дефицит. Това на практика означава натрупването на огромни просрочия към бизнеса и неразплащане за вече извършени плащания и прехвърлянето на този дефицит в следващата бюджетна година”. Това обясни на пресконференция министърът на финансите Владислав Горанов след като по-рано правителството прие коригирания от него вариант на служебния кабинет за актуализация на бюджета. Горанов бе категоричен, че новото правителство няма никаква вина за така грешно съставения бюджет, но и не иска да прехвърля неблагополучията от него в следващата година. По думите на финансовия министър, кабинетът осъзнава, че е възможно да бъде стартирана процедура срещу България за свръх дефицит, но щяло да бъде обяснено и в Брюксел от какво се е породил този свръхдефицит, а освен това ще бъдат предприети и необходимите стъпки максимално бързо националните публични финанси да бъдат вкарани в рамката на трите процента.
В спешен порядък и максимално бързоо се работи и по бюджет 2015-та, но има вероятност и в него да се надхвърлят трите процента дефицит. Все още няма фискална цел, обясни финансовият министър Владислав Горанов, според когото разумно и възможно е свалянето на тазгодишния бюджетен дефицит с някъде около половин процентен пункт. Министърът обеща повече подробности по бюджета за догодина на следваща своя пресконференция. Горанов обясни липсата на консултации с бизнеса и синдикатите за приетия днес вариант на актуализация на бюджета с това, че няма нито ден за губене и проектът спешно трябва да влезе в парламента. Финансовият министър обаче бе категоричен, че няма как бюджетният дефицит да бъде вкаран в рамките на 3%, както настояват социалните партньори. За момента неизпълнението на приходите в бюджета е 1 млрд. и 63 милиона, което е 1,3% от БВП. Най-голямото неизпълнение е от ДДС – 680 милиона, от акцизи – други 318 милиона. Близо 80 милиона лв. по малко ще се събере и от Корпоративен данък.
С приетата днес актуализация на Бюджета се решават и част от проблемите с КТБ. Фондът за гарантиране на влоговете ще получи до 2 млрд. лв. заем от държавата. Фондът ще може да работи с повече от една банка, за да може парите на вложителите да се платят по бързо, а решението за изплащане ще може да бъде взето и от правителството, а не само от Народното събрание, какъвто е законодателният текст сега.
Стеснява се и кръгът на хората, които ще получат пари от Гаранционния фонд, тъй като тези вложители, които са били на преференциална лихва към датата на поставянето на банката под особен надзор, се изключват от тази хипотеза, обясни Горанов.
Be the first to comment