Въвежда ли Истанбулската конвенция понятието джендър?

Понятието джендър не навлиза в българския език с тази конвенция. То фигурира отдавна в него и в неакадемични текстове, но не като чуждица, а в превод, който десетилетия наред остава проблематичен. Въпросът е, че едва сега на този превод се обръща внимание. Факт е, че между български и английски език няма едно към едно съответствие. В единия език има определени понятия, които в другия не съществуват или се застъпват само частично, и обратното. Така например, английската дума gender има две официални значения: – едното (gender 1) се използва във филологията, науката за езика. Във филологически смисъл, gender представлява граматически род (каквито както в английски, така и в български има три – мъжки, женски и среден, тоест той, тя, то). Дотук добре. Имаме си утвърдено българско понятие за същото нещо – род, но същевременно

– gender има и второ значение (gender 2), прилагано в социалните науки – в психологията, социологията, антропологията, правото. Това второ значение на gender в български език досега се е превеждало по множество начини, в стремеж като в английския, и на български да се обозначат вкратце и с едно понятие следните социални характеристики по отношение на пола: а- стереотипните роли, които обществото приписва на хората по полов признак, плюс б- самоопределянето на човек спрямо тези стереотипни роли, плюс с- изборът му доколко да се съобразява с тях., както и начина, по който изразява пред обществото този си избор (с рокля ли да ходи, или с панталон, да плаче ли на публично място, или да не плаче, да е мъжко момиче или не и т.н.).

Едно е сигурно – понятието род (от превода на първото значение на gender) не може да се приложи в българския за обозначаване и на гореспоменатите социални характеристики. Ние българите под род не разбираме и това. Още повече, че пък при нас род има и второ, неграматическо значение – общността на роднините ни по кръвна линия, за които на английски се говори като за kin, clan, но не и gender. Желанието при превода все пак да се запазят и двете английски значения на gender е довело до варианта за превод „социород“. Звучи малко по-близко и разбираемо за българина от чистата чуждица джендър. Но пък губи смисловата препратка към половата принадлежност (така наречения sex на английски).

Социород насочва към социалните измерения на понятието gender, но губи връзката с пола, която е основна част от смисъла на gender 2 и не бива да се пренебрегва. Това определя логиката на предаването на смисъла на gender по-скоро като „социопол“ или „социален пол“. Но ето я поредната клопка за преводача. Като чуят пол, мнозинството българи мислят само за гениталии, само за полова принадлежност, само за биология, не и за съответни социални стереотипи, самоопределение, изразяването му и т.н. Това се доказа с извратения дебат около Истанбулската конвенция през последните няколко седмици.

Заради гореказаното, при превода на gender опираме до чуждицата “джендър”. Това е изборът за превод от английски, направен и от французите и германците. Като си нямаш такова понятие за важен аспект от реалността, си го внасяш. Кибрит, вместо драснипаликлечица. Режисьор, вместо ръководител на филмопроизводство и т.н.

Това налага и нуждата от корекция на досегашните преводи на gender с друго понятие, включително в добре познати юридически текстове, където много често е предаван като „пол“.

Защо дотук gender е превеждан в много случаи като пол? На първо място, защото англоговорящите до такава степен са свикнали с това понятие, че са започнали да го използват за обозначаване КАКТО НА социалните характеристики, свързани с пола (изброени по-горе) ТАКА И НА пола на един човек. Един вид gender 3, като шапка едновременно за gender 2 и sex (в смисъл на пол, полова принадежност).

Пол и секс Тук стигаме до нуждата от разяснение на една друга специфика на английски език. Факт е, че в английски език думата sex има две значения: – sex 1 – пол – sex 2 – полов живот, секс Явно е, че в български език, за който секс е чуждица, също както джендър, е възприето второто значение на английското понятие sex. Това допълнително усложнява обяснението за българи на връзките и разликите мужду английските sex и gender и причините за това англичаните да ги използват понякога разграничено, понякога слети в понятието gender 3. Сексуална ориентация и джендър Както стана ясно по-горе, джендър има пряко отношение към пола, а не към секса. Джендър не е сексуална ориентация (на англ. sexual orientation), също както не е пол. Всякакви опити за подмяна на смисъла му (напр. “трети пол”) следва да бъда отхвърляни категорично и своевременно. Въпрос на образованост и компетентност. Няколко последни, практически примера вероятно биха помогнали за окончателно разяснение на преводния казус и отговора на въпроса ново ли е понятието джендър за български език или не, с Истанбулската конвенция ли се въвежда, или не. Обърнете внимание на следното: За gender-based violence на български отдавна е утвърден превода „насилие, основано на пола”. За пръв път ли чувате за насилие, основано на пола? Едва ли. Защитата на човешките права, предотвратяването и борбата с насилието, равенството между половете са все сфери, в които то се употребява не от вчера или днес. А защо англоговорящите говорят за насилие, основано на пола с фразата gender-based violence, вместо с фразата sex-based violence? Вярвам ще се съгласите, че това е така, защото не говорят за насилие, основано на секса. Втори пример – формуляри на английски език. В поле Gender българи без замисляне отговарят – „мъжки“ или „женски“, някак си предавайки смисъла на gender 3. Ако обаче формулярът включва поле Sex, се активира анекдотът за българина, който дал отговор „два пъти в месеца“ (без никакъв джендър в картинката). Ако въпросният английски формуляр се преведе на български, и в двата случая полето ще бъде преведено като Пол. Защото ако се напише Джендър, българинът ще даде на късо. Просто защото сме закъснели с въвеждането на тази чуждица. Просто защото сме закъснели с обучението от малки в сферата на науките за пола (на англ. Gender Studies, а не Sex Studies). С две думи, в отговор на първоначалния въпрос, Истанбулската конвенция не внася ново понятие. Тя борави с познато понятие, което досега е било превеждано най-често като пол, но не е равно на българското „пол“ и има три смисъла: gender 1 (грам. род), gender 2 (джендър), gender 3 (пол). В заключение бих искала да подчертая, че предлагам горния анализ от позицията на 1- дипломиран специалист в сферата на английската филология – науката за английски език, литературата, превода, културата свързани с него, и 2- феминист по призвание, А НЕ като юрист, социолог, антрополог, психолог, които също имат пряко отношение към използването на понятието gender и съответно се явяват полагаеми научни редактори на филолога при превода на текстове, включващи това понятие. Надявам се този текст да е от полза за потушаване на излишната истерия около превода на Истанбулската конвенция, в помощ на нейната ратификация. Моля, разпространявайте. ———————————- ПП. За англоговорящите – един изключително полезен текст, разясняващ що е то gender от гледна точка на хората, за които английски език е роден: https://www.genderspectrum.org/quic… ПП2. В психоанализата с понятието джендър обозначаваме половата идентичност, тоест преживяването за себе си, а не социална роля. Социалната роля е следствие от половата ни идентичност, която обществото може да приеме или отхвърли, но това НЕ ПРОМЕНЯ преживяването на индивида за психологичния му пол. В цял свят, а в нашата страна в особено големи размери, хората с психологичен пол, различен от биологичния, се натъкват на неразбиране, отхвърляне, стигматизация и насилие. Това води до депресия, болка, прикриване, семейни кризи, живот в лъжа, а в част от случаите до самоубийства. И още нещо – според съвременните науки за човека идентитета се състои от три взаимосвързани компонента: Core Identity (Кой съм АЗ), Sexual Identity (Какъв е биологичния ми пол) и Gender Identity (Какъв е психологичния ми пол, тоест от какъв пол се преживявам). Съжалявам, но света не е толкова прост. Можем да се адаптираме към хората около себе си или да ги мразим, защото са такива каквито са. Всеки избира според възможностите си. А защо авторите на Истанбулската конвенция дефинират джендър като “социална роля” нямам представа. Или аз не разбирам или техните експерти са експерти в някаква друга област. (Д-р Светлозар Василев, психоаналитик, университетски преподавател по психоаналитична терапия) ПП3. В социалната работа един от основните принципи, които са в основата на професионалната практика е правото на индивида да се самоопределя какво е добро за него. Това включва и зачитане на самоопределената полова идентичност, независимо дали същото е в конфликт с ценностите на помагащия професионалист или на обществото. Последното предизвиква етична дилема. Но етичните дилеми и тяхното разрешаване са неделима част от професията, предназначена да бъде в услуга на обществото. То, ако беше лесно, щяха всички да бъдат социални работници без оглед на начина, по който всеки се е справил с въпроса за собствения пол. Въпросът за собствения пол е по-сложен от справянето със страха от смъртта. А въпросът за социалната работа у нас стига до ръба на “джендъра” като ад. Ами ад е. (Анет Маринова, психолог, обучител по клинична социална работа) ПП4. Понятието Джендър не се появява за пръв път, не се институализира с този документ, има го в закона за равенство между половете със същото съдържание, което има и в Конвенцията. Няма никакъв прецедент, подходът на конвенцията е закрила на жени и момичета от насилие основано на факта, че са жени и момичета и на база на установените социални и културни норми за приемливост на това насилие (Бойко Ценков, психолог, обучител) ПП5. Из дискусия за понятието “джендър” в предаването “Денят започва с култура” по БНТ (https://www.bnt.bg/bg/a/ponyatieto-…) Николай Колев, Водещ на предаването „Денят започва с култура“ по БНТ: Държим ли се пуристки по отношение на езика, негодувайки срещу едно понятие, което за някои е новооткритие, но което всъщност отдавна е базисно понятие в хуманитаристиката. Със същите основания можем да се бунтуваме срещу думи като бизнес, като компютър. Проф. Красимира Даскалова, университетски преподавател по история на жените и половете: Аз не смятам, че тук въпросът е до пуризъм, а до незнание. Цялата истерия около ратификацията на Истанбулската конвенция идва според мен от това, че е преведен терминът джендър със „социален пол“. Полът си е пол и той е социална категория. Социалният пол като термин навлиза в академичните среди с чисто аналитична цел. Но в крайна сметка всеки, който се е занимавал с проблематиката на пола знае, че трезвомислещите хора винаги са схващали пола като социална категория. Биологичният пол е това, което ние сме физически, родени в мъжки и женски тела. Това ние не го избираме. Но обществото е това, което формира ролите, които ние вече играем. Исторически това е засвидетелствано толкова добре, че на всеки, който се занимава с история, който се занимава с такива неща, му е пределно ясно. Аз преподавам история на жените и половете по европейска магистърска програма в СУ. Ние в България от 20 години говорим за понятието джендър и пол, обясняваме какво имаме предвид под това понятие, но за съжаление се стига до това 20 години след началото г-н Джамбазки да говори с нравоучителни термини и заплашително пред обществото, че това, виждате ли, по някакъв начин изкривявало нашите традиционни ценности, заплашвало социалния ред и т.н.

Водещ: Казахте, че 20 години се занимавате с това. Всъщност понятието джендър започва да се употребява още през 70-те години, но в Източния блок на Европа то започва да става популярно през 90-те. Държа списание „Алтера“ от 2005 г. – списание за пол, език и култура. Шест български автори дават своите версии какво е джендър. Не е ли това проблемът? Различните версии как се превежда на различните езици в Европа. Не е ли проблемът това, което и Вие казахте – от 20 години джендър науките, които в много традиции се свързват с науките за феминизма и по-скоро за жените, останаха в аудиториите, останаха в докладите, останаха в дисертациите, останаха в конференциите, а не излязоха на площада?

Проф. К.Д.: За съжаление ако започнем да говорим за науката и защо тази проблематика не е популярна, трябва да направим анализ на цялото общество. Това е непосилно за десет минути. В крайна сметка това, което Вие казвате и което предвижда Конвенцията – повишаване на образованието в този смисъл е абсолютно наложително, за да не се получават парадокси, при които хора, които са овластени да говорят за социалния пол като „трети пол“. Това са хора, които нямат никаква представа от реалния смисъл на понятията. И това е опасно, защото създава смутове в обществото, създава противоречия, които биха могли да бъдат избегнати ако правилно се употребваха тези термини и ако управляващите знаеха какво означават тези неща.

Водещ: Как да преведем понятието джендър консенсусно? Възможно ли е това? Безспорно между филолози, социолози, политолози има много разлики, нюансите са много богати, но все пак, някакъв усреднен в смисъла си термин, който всички да приемат, както приеха думата „тийзър“ например? Защо приехме тийзър? Ами, те всички думи в киното са с такъв произход – и трейлър, и кино, и апарат, и монтаж, и дублаж, и режисьор, и сценарист и т.н.

Проф. Ралица Мухарска, университетски преподавател в катедра по англицистика и американистика, председател на Бълг асоциация на университетските жени: Малко история на превода – работата връху този превод започна в средата на 90-те години. Тогава, с още няколко колеги решихме, че добра инициатива би била да се преведат някои най-основни текстове на науката до този момент в тази област. Много спорове се проведоха. Спряхме се на понятието род, което имитира начинът, по който самата дума gender в английски език е придобила значението, което има сега. Тя първоначално е означавала граматичен род. Спряхме се на това понятие и някак си се уговорихме да се придържаме към него. И по-нататък в преводи и в собствени писания се придържахме към това понятие. Междувременно от световните организации и особено ООН и нейните структури, навлизаха множество документи, които се превеждаха от хора в министерства. Тези хора намираха за по-лесно да оставят терминът джендър, както ставаше в други езици. Дори в руски език се произнася гендер. Тоест имаше две посоки на навлизане на този термин. След това хората от социологическите, философските, историческите науки решиха, че е добре да се подчертава социалността на това понятие и възникна понятието социален пол. Имаше и някакви отделни изпълнения като полород, социопол.

Весела Петрова, водеща предаването „Денят започва с култура“: Как да бъде преведена думата, така че тя да бъде приета без възражения, без спорове?

Проф. Р.М.: Ако искате, попитайте всички ни тук. Аз бих се придържала към термина род, но практиката не го прави и всъщност всички специалисти трябва да замълчат пред практиката, а практиката налага термина джендър.

Проф. К.Д.: Аз съм за термина пол, защото принадлежа на тази категория изследователи от социалните и хуманитарни науки, които пределно ясно сме казали своето мнение – че полът е социална категория, но това няма нужда да се подчертава всеки път при изполването на понятието пол. Мога да дам много исторически примери от представители на българската литература, от представители на интелигенцията, които използват тази категория в този социален смисъл. Няма нужда от това допълнително определение, което утежнява нещата, прави ги неразбираеми за масовия потребител така да се каже.

Водеща: Как този разговор да излезе от академичните среди и да бъде разбираем за по-широк кръг от хора?

Владимир Левчев, писател: Ето такива дискусии трябва да има. ПП.6 Над 100 български учени в подкрепа на Истанбулската конвенция: https://m.offnews.bg/news/Obshtestv… [ Искрено се надявам извращенията на обществения дебат по въпросите на ратификацията на Истанбулската конвенция да послужат като основание за предриемане целенасочени академични мерки от интердисциплинарен характер за хармонизация на концепциите за джендър в различните клонове на българската наука и широка популяризация на резултатите от тях. Г.Л.] ПП.7 Дефиниции за джендър и джендър идентичност из Наръчник на Съвета на Европа по правата на човека за младежи: https://www.coe.int/bg/web/compass/… ПП.8 Отворено писмо до Народното събрание от жена, преживяла насилие: https://www.facebook.com/notes/gali… ————————————————————————————————