
Политическите коментари и прогнози, произвеждани от Бойко Борисов, все повече се превръщат във врачувания, щедро оцветени с личните емоции на лидера на ГЕРБ. Което не би било толкова лошо, ако една сериозна част от тях не приличат на един позабравен „лозунг” от времето на силовото застраховане: „Елате при нас, за да не дойдем ние при вас!”.
Така поднесено, всяко политическо послание вече има доста общо с шантаж към избирателите. Особено, когато е изречено от устата на политик, който заявява за себе си: „Със съжаление казвам, че се сбъднаха всичките ми най-черни предсказания за държавата и се страхувам да не ми излезе прякор Нострадамус”…
Независимо от привидната многоплановост, политическото меню-прогноза, което предлага в момента Борисов е съвсем просто и постно: „Като изчакаме да минат изборите, имаме 2 опции: или управляваме стабилно, или не участваме в каквито и да били коалиции с пазарлък”.
Това – понякога казвано от Борисов в прав текст, а друг път затаявано – вещае избори до дупка. А те на този етап струват по около 25 млн. лева единия…
До преди седмица се казваше, че единствената формация, с която ГЕРБ биха направили коалиция е Реформаторският блок. Но после Борисов се разсърди на Радан Кънев, а покрай него и на цялото ДСБ. И ги нарече присъдружна на БСП партия, от които или го следят, или го шпионират.
“Аз съм опарен от един брак и повече в брак не влизам. Пожелавам успех на Реформаторския блок – да отидат в БСП и да си направят правителство”, каза тогава Борисов. След което разви хипотезата си за бъдещото управление на страната: “Ако нямаме 121 мандата, ще върнем мандата. Тогава хората ще ме помолят да направя коалиция и ще я направим”.
Към днешна дата декларацията е, че няма да има коалиция с никого. От което следва, по думите на Борисов, че БСП и ДПС отново ще се „целиват” на Орлов мост, а „България ще влезе в толкова тежка ситуация, че няма да има какво да ядем”.
За разлика от времето, когато са управлявали Борисов и Дянков – тогава е имало пица – постна, но пица.
Това политическо говорене вероятно харесва на твърдия електорат на ГЕРБ – мобилизира го, за да се справят сами срещу всички. Само че надали ще са самодостатъчни, за да си гарантират тези 121 депутатски места. А като прибавим и че заплахата e запазена марка на ГЕРБ от 2009 година, ситуацията става още по-безнадеждна. “Ще върна мандата и да отиваме на нови избори, ако отсега почват с номерцата си”, каза Бойко Борисов на 27.07. 2009 г. пред бТВ по повод позицията на Синята коалиция, че не може да подкрепи Божидар Димитров, защото е агент на ДС. Е, ГЕРБ не върна мандата и намери формула – чрез цепене на парламентарни групи и пазаруване на депутати (по думите на Волен Сидеров) да си осигури стабилност в парламента.
Всъщност врачуванията на Борисов се възприемат като заплаха както от избирателите, които не са твърд електорат на ГЕРБ, така и от партиите, за които предстоящите избори са въпрос на реванш и/или оцеляване. Дали ще се „целиват” по мостовете е друг въпрос, но че ще търсят здрави и печеливши коалиционни съюзи – това е сигурно.
Така погледнато, говоренето на лидера на ГЕРБ в типичния за него стил носи и една несъмнена полза. Катастрофичността в тази политическа риторика може да измести деня за размисъл от понеделника след изборите – както на практика е от много години -.в дните и седмиците преди 5 октомври.
А това вече ще е ситуация на нормалност.
Изследване на учени от университета Албрайт показва, че голямата активност във Фейсбук понякога може да е знак за ниско самочувствие.
До изборите има още 40 дни. Представяте ли си колко още подобни неща ще прочетем и чуем.Тежко ни.
Трябва ли да бъда запознавана с всичко, което се завърти в главата на ББ.
ОТ ТОЯ ПРОСТАК МИ СЕ ПОВРЪЩА.СТИГА СТЕ ДАВАЛИ ТРИБУНА НА ТОЯ БОЛЕН МОЗЪК БЕ ДЖУРНАЛЯ.ТОЯ Е ЛУД.
ЕДИН ИДИОТ НА ХОРИЗОНТА.
БОЙКО БОРИСОВ:
ОТКРОВЕНИЯ
Малка снощна поемка
Първа част
Фигура тук, фигура там –
АЗ съм навсякъде. АЗ съм голям.
Падам си простичък, даже неук,
но пък се славя с юмрук като чук.
В дни героични, дни страховити
изпонатръшках всички бандити.
Щяха да видят кон боб яде ли,
но се спасиха с братски разстрели.
Дудне Дудука – бил съм от тях.
Ми да си дудне –нали оцелях!
Но оттогава толкоз години
вечно сънувам амфетамини,
а пък и мойта любов Цветелина
в лютите битки едва не загина.
Но ми потръгна – с простите прост,
ловко щурмувах пост подир пост.
Бил съм диктатор и нарцис. Ми да!
Даже се пръкнах ti-vi-звезда.
Дамите трескаво търсеха връзки
да ме опипват как съм на мускул,
а Берлускони – нали сме авери,
взе, че със педи гърба ми премери.
Цяла Европа беше в психоза,
сякаш надрусана с дрога – свръхдоза.
ВТОРА ЧАСТ
…Сетне ми звънна Господ и вика:
«Ти си роден да въртиш политика!»
«Господи – думам му – имаш резон,
но ще сондирам все пак Вашингтон».
Щом се разчу, че потеглям за САЩ,
Ройтерс и Франс прес изстреляха флаш.
В Щатите всички високи особи
в хор ме приветстваха: «Евала, Боби!»
Даже почувствах, и то неведнъж,
как ме потупва по рамото Буш.
Мазнят се значи янките – зер
виждат ме вече готов премиер.
Тъй е – готов съм! Мерки ще взема!
Ред ще наложа! Лабаво нема!
И ще разказват баби на внуци,
как съм изритал всички боклуци,
как съм превърнал септември във май
и съответно България в рай.
Толкоз за днеска – сиреч дотук.
Чака ме София, цяла в боклук…
ТРЕТА ЧАСТ
… Ето ме вече баш-премиер,
а зад гърба ми авер до авер –
Бирата, Цецо, Фаса, Пашата…
Откак се знаем, все на софрата.
Щом засърби ги за далавера,
АЗ съм насреща. АЗ – премиера!
А че народът бил изгладнял…
щом няма хляб, да нагъва асфалт
и да си знайка, че съм готов
да го предвождам
вовек и веков!
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
…Тъй си я мислех – вовек и веков,
но ни застигна народна любов,
ама с дебела, яка тояга,
та се наложи в пакет да се бяга.
Слава на Бога – успях да се скрия
зад симулантна хипертония.
ПЕТА ЧАСТ
…Ох, не мирясва пустата страст
да се курдисам отново на власт,
па да се емна ленти да режа,
белким помръдне някак растежа.
А между другото с Цвъкито кеф ти
рекети явни, тайни гешефти.
Ще си се щракам с едри шарани,
ще си се кефя с чалга-путани
футбол ще ритам, карти ще тропам,
та да се шашне цяла Европа.
Ми ще се шашне, ми ще се звери,
щом съм и доктор по… далавери
Но напоследък съм доста умислен –
пак се задава враг многочислен.
И се подготвям – лабаво нема,
вота отрано да го превзема,
та инструктирах мойта Овчарка
спешно народа да изгъбарка.
Тъй ще осъмна отново на власт,
както се казва, с народния глас.
А зададе ли се нова тояга,
евентуално пак ще се бяга.