Украйна в днешния си вид е в значителна степен изкуствено образование, превърнало се в самостоятелна държава единствено в резултат на разпадането на СССР преди 20 години. Това пише бившият президент на Чехия Вацлав Клаус в свой анализ, публикуван от Института „Вацлав Клаус”, както и от БГНЕС. В него Клаус защитава тезата, че от страна на Запада е безотговорност да подхранва амбициите и илюзиите на радикалите от Западна Украйна спрямо това, че наистина съществува избор между Изтока и Запада, и че ЕС и САЩ са способни не само да подкрепят Украйна като единно цяло в нейната прозападна ориентация, но и за продължителен период да осигурят нейната сигурност.
Ето и останалата част от текста на Вацлав Клаус.
Това образование, от една страна, включва територии на Запада, които никога не са били част от Руската империя /Закарпатската област, Галич и т.н./, и са били присъединени към Русия едва след Втората световна война. Територии белязани с борбата за украинска независимост /и на страната на нацистите/. От друга страна, има чисто руски области /Крим, Одеса, Източната част/ още от ХVІІІ век, за които независимостта на Украйна означава, че те са изтръгнати от първоначалната си национална общност.
Определена изкуственост на държавното образование и различните представи на неговите граждани за своето бъдеще и вектора на развитие парализираха политическия живот от самото начало. И от Прага това добре се виждаше. Своята роля изигра и неотдавнашната трансформация на страната и тежкото наследство на комунизма, и икономическия и политически хаос от последните 20 години.
Украйна остана /и не можеше да не остане/ икономически силна страна, свързана с постсъветското пространство, опираща се на Русия и до голяма степен зависима от Русия. Това е естествено. И не съществува лесен начин това да се промени.
За Русия Украйна е повече, отколкото близка чужбина. Тя означава много повече, отколкото, например Естония, Таджикистан и Азербайджан. Това е историческата люлка на руската държавност и култура, родина на десетки милиони руснаци.
В този контекст съображенията на някои лица в Европа, и както ни се струва, основните представители на Европейския съюз, представителите на Чехия и най-важното – политическите активисти – че е възможен конфликт за ориентацията на Украйна и може да води борба за нейното насочване на Запад или на Изток, игнорира действителността. Това вкарва страната в неразрешим конфликт, който може да приключи само с трагедия.
Запазването на Украйна в нейната обективно съществуваща геополитическа ситуация като независима и в същото време функционираща и процъфтяваща държава изисква от дълго време значителна издържливост и дипломатически такт както от украинските политици, така и от чуждестранните партньори. Но за съжаление, от всички страни ние виждаме точно обратното.
От страна на Запада това е голяма безотговорност – да подхранва амбициите и илюзиите на радикалите от Западна Украйна спрямо това, че наистина съществува избор между Изтока и Запада, и че ЕС и САЩ са способни не само да подкрепят Украйна като единно цяло в нейната прозападна ориентация, но и за продължителен период да осигурят нейната сигурност. На Запад в действителност не съществува ясен интерес и желание за даване на жертви в името на Украйна. Западът помогна за разгръщане на криза, която в действителност не му е нужна, и с последиците, на която той не желае да се занимава.
Да поставим Украйна пред избор – Изток или Запад – означава да я разбием. За съжаление ние май наблюдаваме точно това.
В същото време ми се струва, че мнозинството участващи страни започват да осъзнават това. Въпросът е: не настъпи ли това осъзнаване твърде късно? Илюзия е също така представата, че проблемът в Украйна може да се реши от нови избори.
Be the first to comment