В Сирия няма нито победен, нито победител

Най-горещата точка в момента в света си остава регионът на Сирия, тъй като гражданската война продължава вече близо 22 месеца. Убитите преминаха 60 000, над милион напуснаха страната. Всеки ден има убийства, отвличания, кланета, жестокости. Сунитите са мобилизирани от фронта Нусра, който символизира радикалния ислямския фундаментализъм. Но кризата е в безпътица-няма нито победен, нито победител.

Процесът е извън контрол

Правителството на този етап изглежда има временни успехи, които са много временни и конюнктурни. Опозицията, която е в национална коалиция за пръв път предложи да започнат преговори с условие –  по какъв начин Башар Асад ще сдаде властта. Естествено, че той  отказа. Новият момент е в това, че досега опозицията не искаше и да преговаря.
Чуват се различни гласове за позицията на големите играчи по сирийския конфликт. Има относителна стабилизация, но на практика всеки говори, без да покрива изявленията си с действия. Това, обаче, което силно ме притеснява, е, че силно започна да се говори за подялбата на Сирия-от страна на медиите там, на Иран. Говори се, че иранците много силно концентрират вниманието си в северозападната част на Сирия, където са шиитите и алуитите. Дори са дали инструкции на местните шиити да се заселват около един от големите градове на Сирия-Латакия, един от двата големи шиитски града в страната. Говори се, че Иран се опитва да мобилизира шиитски и алуитски милиции, които  ще бъдат много дейни след падането на Башар Асад.
Но опозицията продължава да се сражава. Има данни, че тя е превзела най-големия язовир в Сирия, който е на река Ефрат –„Язовирът на революцията”, строен от българи през шейсетте години.
Големите играчи на пръв поглед не променят рязко позицията си спрямо региона. Предполага се, че между Катар и Франция са настъпили определени търкания заради френското военно присъствие в Мали, въпреки че френският министър на отбраната посети Катар и Саудитска Арабия, за да обяснява  френската позиция там. Направи впечатление, че на последната донорска конференция за сирийския народ в Кувейт Катар не даде нито цент, въпреки че официално обеща да се включи. Проблемът е, че ислямистите, които Париж прогонва в Мали, са протежета на Катар, финансирани от тази страна. Това са всъщност протежетата на Муамар Кадафи. Катар в момента е изключително гъвкав и агресивен, като попълни празнината, която остави Кадафи. А Франция громи посредниците на Катар в тази част на света. Естествена е реакцията на Катар. Според анализатори, именно Катар е

основният виновник за неспирането на конфликта в Сирия

Управлението в Катар е решено да разгроми режима на Башар Асад.  И може би присъствието на ислямистите в Сирия чрез националния фронт Нусра, които основно водят войната, подсказва, че имат все още много стабилна подкрепа – регионална от Турция, но финансова от Катар. Докато в същото време Саудитска Арабия  започна да се колебае  в подкрепата си за сирийската обединена опозиция. Но превземането на „Язовира на революцията” е много стратегическа победа, тъй като има отношение и към селското стопанство като основен поминък на сирийците, и по отношение на снабдяването с електричество. Т.е.паралелно с голямата битка за Дамаск, която ту започва, ту свършва, тази победа е много важна.
Опасността опозицията да стигне до складовете с химическото оръжие е другата голяма и важна тема. Преди 4-5 месеца, когато беше голямата битка за столицата, опозицията е била на път да превземе международното летище в Дамаск. Това е щяло да предреши падането на Башар Асад. Асад е заявил на Москва да предаде и на Вашингтон, че ако бъде превзето летището,  директно ще използва химическо оръжие. Той е казал, че няма да се поколебае, защото е преценил, че всички приказки за  интервенции на НАТО, за химически екипи, които ще се борят срещу използването на химическото оръжие, са само приказки. Така че химическото оръжие остава под негов контрол. От страна на западните държави няма знак за намерение за военна интервенция в Сирия.
Американците говорят само за политическо решение в смисъл, че режимът на Башар Асад трябва да отстъпи.  А такова решение не става без военна интервенция.

Иран се подготвя „за след Асад”


Те подготвят почвата за създаване на милиции, с което Сирия ще се превърне в един голям Ливан, в една държава в дифузно състояние. Т.е. множественост от милиции, чрез които Иран възнамерява да си осигури влияние в северозападната част на страната.
Интересите на Русия на този етап съвпадат с интересите на Иран. От Москва говорят, че нямат нищо общо с Башар Асад и че не го подкрепят, но на практика нямат друга алтернатива. Тридесет и пет хиляди военни руски експерти има все още в Сирия.
Армията на Асад има няколко типа оръжие, което е коз на неговото правителство. Това са освен химическото оръжие, ракетите земя-море, някои видове радари, с които те остават недосегаеми. В същото време, обаче, се забелязва игра на котка и мишка, която продължава. Защото Израел удариха лабораторията за конвенционално и неконвенционално оръжие около Дамаск веднага след като министърът на външните работи на Иран хвърли ръкавица, като заяви, че

всяка атака срещу Сирия е и атака срещу Иран


А атаката на израелските ВВС е била консултирана с Вашингтон, включително и с Москва, като те са били уведомени за предстоящото израелско нападение. Единствена Турция не одобри действията на Израел. От Москва на дипломатическо ниво са предупредили само Дамаск „да не отвръща на удара”, защото автоматично ще пламне война. Това очевидно в момента работи в полза на Израел. То  означава, че войната ще се забави.
Всъщност, критичният за военни действия момент беше март, когато трябваше да приключат директните преговори между Иран и САЩ за ядреното  оръжие. Но тези преговори се провалиха. Така че на този етап се очаква, че ще има  развитие на ситуацията с оглед на предстоящите през лятото избори в Иран. Във връзка с това ще има елемент на голяма дестабилизация на Иран, тъй като иранската вътрешна политика е изключително динамична и противоречива. Зависи и кой ще стане президент на страната. Икономическата реалност е изключително тежка, рязко девалвира иранският риал. Иран има все по-малка икономическа възможност да влияе върху ситуацията в Сирия. Защото Техеран на практика издържа сирийския режим, докато икономиката на Сирия е срутена. Има данни, че ако няма финансовите инжекции от Иран, режимът на  Асад ще се сгромоляса.
И това е трагедията за Сирия, че перспективите  в момента са много лоши. Практически сирийската държава се държи на средствата, изпращани от Иран. Т.е.състоянието на

иранската икономика пряко се отразява


върху ситуацията в Сирия. При последната девалвация на  иранската валута от 15%, сарафите в Иран протестираха срещу помощта на Техеран към Дамаск. Това са и вътрешните  противоречия, които зреят в самия Иран.
Предстои посещение през март на президента на САЩ Барак Обама в Израел. Очаква се вероятно там да бъде заявена американската позиция за Сирия, но най-вече за Иран. Любопитно е, че досегашният военен министър Ехуд Барак за месец е посетил САЩ четири пъти. Тази совалка сама по себе си говори много. Но американската администрация няма да поощри военен удар на Израел. САЩ използва много ожесточена и силна реторика срещу Башар Асад и срещу Иран, но реална подкрепа на Израел няма да има. Спечелването на вота от  Обама предопредели именно подобен тип поведение. Особено показателно в този смисъл е назначаването на Джон Кери. Това предопредели ожесточената реторика без реални действия. САЩ няма интерес да се обвързва с нова точка на военен конфликт. Това означава политическа и дипломатическа помощ, но не и военна. Което не изключва логистика с оръжие и разузнаване, но без поощряване на Израел за нанасяне на военен удар. А Израел няма да имат нито кураж, нито възможности да го направят сами, без военната помощ на Вашин

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.