Училищният звънец вече бие като камбана, но кой да го чуе

Традицията повелява да посрещнем първия школски звънец на 15 септември с онзи възрожденски патос – вече доста фалшив и амортизиран – с който преди и след освобождението от турско иго предците ни са провождали децата си със заръката даскалът да ги направи човеци. Но и с убеждението, че това ще се случи, няма как да не стане. При това всеобщата нагласа по онова време е била, че който се учи, той ще сполучи.

Време е да помълчим една минута, потопени в дълбока и искрена скръб. Както и да чуем, че училищните звънци по села и градове от години бият на умряло. Който има ум да го разбере – чува точно този траурен звън, известяващ професионалната, но и демографска катастрофа в българското образование.

И понеже неотдавна вицепремиерът Томислав Дончев ожали депутатите с думите: „Скоро в политическия живот няма да остане един нормален човек” – понеже 11 професионални протестиращи, охранявани от 11 професионални полицаи, замерваха за N-ти път с домати Народното събрание и народните представители – редно е да кажем – нему и на колегите му от правителството и парламента, че скоро и в системата на просветата няма да остане и един нормален човек. И има много аргументи, че това е по-тревожната прогноза и по-голямата трагедия. Както и че става дума за политика от най-висока проба – затова и бие камбаната!

Според вицепремиера Дончев всеки нормален нов народен представител, който е влязал в парламента с някакви идеали, би се отказал от работата, ако още на втория ден бъде ударен с домат в главата (по цял свят и от векове замерят политиците с домати, яйца и дори с обувки, но малцина са се отказали, ама нали ние сме по-по-най-… чувствителни).

А според председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева никой нормален млад човек не иска да става учител; оцелелите в месомелачката на непреставащите реформи са пределно амортизирани физически и психически и са пред пенсия; доходите в системата вкарват повечето даскали в статуса „работещи бедни”. И освен това има опасност около 5000 учители, навършили пенсионна възраст и имащи нужния стаж, да бъдат пенсионирани принудително – по преценка на директорите – и тогава ще плеснем с ръце и ще се прегърнем.

А може и дузината професионално мятащи домати по депутатите да се увеличат, щото пенсионираният учител е като всеки нормален беден човек – жив дявол – и не се знае къде ще му избие лошотията.
Но нека продължим да говорим за политика…

Перспективата е отчайваща

Проблемите с кадровото обезпечаване в българското образование са вече политически, твърди Янка Такева. Като дългогодишен професионален синдикалист тя има експертизата да твърди това (Боже, каква отврат е съвременният политически новоговор?!), разполага с нужните данни и дори все още храни надежда, че не е късно тенденцията да бъде обърната.

„В момента има 1600 нередовни учители (със средно образование), както и 3500 пенсионери. Очаква се 2500 пенсионирани преподаватели и 900 директори да излязат от системата тази година, което ще я оголи – предупреди тя. – Липсват учители по природо-математическите дисциплини, по чужди езици, с инженерни специалности, както и в началния курс”.

И за да изпреварим онези политици на местно и дори на най-високо равнище, които ще кажат: „Лесно е да се критикува, кажете какво да се прави!” – ще дадем и верния отговор на този въпрос. Янка Такева припомня, че образователната политика не е секторна и трябва да бъде подкрепена от всички ведомства и министерства, от цялата държава.
„Социалната политика трябва да минава през образованието, защото учителят вече не може да се справи с нихилизма на родителите, с агресията и рисковите деца. 21,9% от ромчетата не знаят какво е учебно заведение, а 28% напускат училище след 4-5 клас”, показват данните, цитирани от синдикалистката.

Какво е бедност и има ли място в школото

Бедност, освен всичко друго, е да си замълчиш, когато гаменът от втория чин настоява да му върнеш телефона, с който „цъка” по време на час, защото, ако го счупиш – три заплати няма да ти стигнат да му го платиш.
А също и принудата да работиш на две и три места, защото с едната учителска заплата си заникъде. Неотдавна бе огласено проучване на синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”, от което става ясно, че всеки втори учител и всяка трета учителка имат и второ работно място през учебната година, като има случаи на хора дори с две допълнителни работи.

И за да изпреварим онези критикари, които ще кажат, че „даскалите бичат луди пари с частни уроци”, ще признаем – със срам от принудата – че около 50% от учителите мъже работят още и като пазачи, шофьори, хотелиери, сервитьори, селскостопански работници, на временна работа в чужбина по време на лятната ваканция и т. н. Същото правят и около 30% от учителките, въпреки високата си средна възраст от 59 години. Само малка част от даскалите успяват да се занимават с педагогически дейности като възпитание на деца и частни уроци по някои учебни предмети, показва проучването.

Ако питате каква е тенденцията и дали нещата вървят към влошавани или да, то отговорът е: „да – тенденцията е към влошаване”. Защото само преди година, в подобно проучване на КНСБ, цитирано наскоро от в. „Сега”, се констатираше, че 24%, или всеки четвърти преподавател има втора работа, като само 3% почиват през лятото, без да се трудят.
Поради което общата констатация, която се налага е, че българският учител е „много уморен, пределно изтощен и прогресивно остаряващ“.
Това е и един от аргументите в подкрепа на прогнозата, че българските учители бавно вървят от всекидневието си в „Джурасик парковете” към „Червената книга” на изчезващите видове. Трудно тичат, дори когато изтрещели родители ги гонят, за да ги бият, при това в буквалния смисъл на думата.

Що е „мъртва душа” и колко струва?

Какво нещо е класиката – никога не остарява!
„Мъртвата душа” в образованието е реално съществуващ двукрак субект с редовни документи, на който до смърт не му се учи, но е записан в някое училище, защото присъствие му в съответните бумаги носи пари на школото, понеже системата е такава – парите следват ученика.

Чуйте един истински случай. Учителка в някога голям и престижен техникум, оказал се в село с дефицит на деца, трябва да събере нужната бройка ученици, за да тръгне поредният девети клас, а и тя да не остане без работа. Жената отива при бай Васил, който е чистокръвен циганин, имащ лонгур на нужната възраст, за да го кандардисва да си даде момчето в училище – ще се изучи, а и професия ще получи – багерист. Таткото е в час и обяснява в прав текст – момчето вече съм го изучил, знаеш ли какви пари изкарва с продажбата на едни цветни хапчета, но мога да ти дам дипломата му от основното и каквото друго ти трябва срещу 300 лева.

И понеже учителката не от вчера обучава децата от етноса и се учи от тях и родителите им – почва се един истински цигански пазарлък, при който даскалицата и бай Васил си стискат ръцете за цена от 50 лева.
Което, ако го сравним с казаното при стъпването на човек на Луната, е малка крачка за учителката, но огромен скок в спасяването на нейното училище за още една година.

Министърът на просветата Тодор Танев знае за този „бъг” в делегираните бюджети и оценява годишните щети от записването на „мъртви души” на 20 млн. лева. Поради което неотдавна заяви, че вече се работи по измененията и допълненията в съответните закони, между които и НПК, за да може явлението да се криминализира, та дано секне…
А дано, ама надали, както се казва в един брадат виц за честността в брачното ложе.

Ще купуваме бензина на баровците

Великият комбинатор Остап Бендер имаше една крилата фраза: Идеите наши, бензинът от вас. Това доста точно дава представа за поредната реформа в българската образователна система или поне за решението държавните училища и детски градини да имат право на държавно финансиране. В случая аргументът на законотворците, както и на просветния министър Тодор Танев, че частните и държавните учебни заведения трябва да са равноправни и равнопоставени, меко казано издиша.

Независимо от аргументите „против”, неотдавна мнозинството в Народното събрание прие окончателно децата в частните детски градини и училища също да имат право на държавна субсидия. Текстът е залегнал в новия Закон за предучилищно и училищното образование, чието обсъждане тече още от предходния парламент.
Противниците на тази промяна твърдят, че решението ще засили неравенството в населените места и няма да достигат средства за финансиране на държавните и общинските училища.

Милен Михов от Патриотичния фронт изчисли, че около 15 и 20 млн. лв. би струвало на бюджета, ако всички частни училища получават държавна помощ.
А един колега, известен с хапливия си език, описа така цялото безумие на тази философия – това, че частните училища взимат държавна субсидия, защото и държавните получават, е все едно собственикът на ферари да получава пари за бензин от държавата, защото тя отпуска такива пари и за училищни автобуси…

Може да се каже и по друг начин – вместо държавата да налива пари в това образованието да става по-добро, а учителите – по-квалифицирани и имащи материалния стимул да се отдават изцяло на професията си, ние, данъкоплатците, занапред ще изпълняваме бизнесплановете на частните училища и детски градини.
Не е нищо ново – в здравеопазването от години е така и затова и то е в същото плачевно положение, въпреки милиардите, които се наливат в него.

Тъжно е! Нека послушаме за кого бие първият училищен звън и се абстрахираме от съпътстващия го звън на пари…

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.