Нова концепция за плаваща АЕЦ предлагат група автори от Масачузетския технологичен институт (MIT), университета в Уисконсин и компанията CB&I. Това съобщи специализираният сайт atominfo, като се позовава на пресинформация на Масачузетския технологичен институт. Всъщност и тримата автори на концепцията за океанско базиране на АЕЦ са преподаватели в МІТ – това са професорите Jacopo Buongiorno, Michael Golay и Neil Todreas. Тяхната разработка, направена съвместно с група специалисти от други организации е била представена на симпозиума по малки модулни реактори, организиран от американското общество на инженерите-механици.
Фактически, става дума не за плаваща АЕЦ, а за централа с морско базиране. Авторите предлагат да се монтира централата на платформа, подобна на плаващите сондажни нефтодобивни платформи. Jacopo Buongiorno уточнява, че платформата, заедно с монтажа на централата, може да се произведе в корабостроителница, а после може да бъде изтеглена на буксир до мястото на експлоатация на разстояние от 5 до 7 мили от брега. След това платформата ще бъде закотвена и свързана към сушата с подводен кабел.
Морското разположение позволява лесно да се организира автоматичното охлаждане на реактора в случай на тежка авария.
Концепцията на американците се базира на две проверени и отработени технологии – за реактори, които работят с „лека” вода и за строителство на морски сондажни платформи. Базирането на проверени технологии позволява да се минимизират технологичните рискове и да се осигури допълнително ниво на безопасност, изтъква Buongiorno.
Закотвената в открито море АЕЦ не може да пострада при земетресение, тъй като дебелият слой вода ще смекчи или ще доведе до нула въздействието на труса. Освен това океанът дава неизчерпаеми възможности за охлаждането на реакторите.
Има и други предимства. Например, в случай на тежка авария отпада необходимостта от евакуация на населението.
Извеждането от експлоатация на такава централа се свежда до изтеглянето и на буксир до централизиран обект, както това става с атомните подводници или с други атомни плавателни съдове. След демонтажа на оборудването на централата, освободената платформа веднага може отново да влезе в употреба.
Заводското производство на платформата и централата позволява да се използват предимствата на стандартизацията, което трябва да повлияе положително на цената на централата и на произведената електроенергия. Принципни ограничения за мощността на АЕЦ, монтирана на платформата няма. Тя може да бъде с малка електрическа мощност, но може да бъде и стандартен „хилядник” (1000 МВт).
Професор Тору Обара от Токийския технологичен институт нарича новата концепция “много привлекателна и многообещаваща”. Той е уверен, че технологични препятствия за създаване на централи върху платформи няма.
Be the first to comment