Участниците в изборите през май и октомври са похарчили 25 млн. лева

Участниците в евроизборите през месец май и в предсрочните парламентарни избори на 5 октомври са инвестирали почти 25 млн. лв. Данните са от изследване на Института за развитие на публичната среда, което бе представено на пресконференция днес от председателя на организацията Антоанета Цонева. Тя обясни, че анализът за изхарчените средства се основава на финансовите отчети, подадени към Сметната палата, както и на официалните данни на медиите за политическа реклама.

Участвалите в предсрочните парламентарни избори 7 коалиции са декларирали приходи от 5 770 403,14 лв. като 57 процента от тях са от субсидия, 30 процента – от дарения, близо 10 процента – собствени средства на кандидатите, показват данните. Явилите се 18 партии са декларирали приходи от 7 137 233,11 лв, от които над 80 процента са от субсидия, от членски внос – 5,28 процента, от дарения – 2,38 процента. По думите на Антоанета Цонева средствата от субсидия остават онзи допинг за политическите сили, който ги изстрелва на бързата писта в предизборните кампании. Цонева обърна внимание на факта, че първите осем политически субекта, инвестирали най-много средства в изборите, са влезли в 43-тото Народно събрание, което е доказателство, че финансирането на кампанията е условие за изборния успех.

От данните на ИРПС става ясно, че най-много средства са отделени за медийни услуги. От декларираните 12 890 531,91 лв. разходи на политическите сили за предсрочните парламентарни избори, 7 051 094 лв. или 54,70 процента са изразходвани за медийни услуги. За масови прояви и агитационни материали са отишли около 30 процента от разходите, а за материали, командировки и данъци – близо 10 на сто. Прави впечатление, че за консултантски и социални проучвания се отчитат едва 1,16 процента от всички разходи и още по-малко – едва 0,3 процента или около 39 хил. лева са отчетените разходи за възнаграждения и осигуровки на заетите в кампанията. В това перо влизат и възнагражденията на застъпниците по време избори, които не е възможно да бъдат такава малка сума, смятат експертите на ИРПС. Според Антоанета Цонева, за да се оправдяат изразходваните средства се завишават умишлено разходите, които са публично известни – например за медиини услуги, в същото време не се отчитат реално възнагражденията за застъпници, за социологически проучвания и консултантски услуги.

На предсрочните парламентарни избори през октомври най-скъпи се оказват гласовете за ББЦ – 10,08 лв. “Цената” на един глас се определя като се
разделят изразходваните в кампанията средства на общия брой гласове за партията. Така изчислено, един глас за “Атака” е струвал 7,16 лв., а за Движение 21 на Татяна Дончева цената на един глас е 5,55 лв.

Най-ефективни се оказват кампаниите на Реформаторския блок, ГЕРБ и Патриотичния фронт, тъй като те успяват с най-малко средства да привлекат
гласоподавателите – средно с малко над 2 лв. на глас.

Петте формации, изразходвали най-много средства за медийно отразяване, са ББЦ, БСП-Лява България, ДПС, Атака и ГЕРБ, като при партията на Бареков медийната “цена” на един глас е 7,40 лв., при Атака – 4,91 лв., при Движение 21 – 4,06 лв., а при ГЕРБ пада до 0,59 лв.