Цунами на световните финансови пазари

С истинско цунами започна тази седмица търговията на световните финансови пазари. Първо основният индекс на Шанхайската борса се срина с 8.5% и така заличи натрупаните от началото на годината печалби. Това беше най-големият срив на китайската фондова борса за последните осем години. Мечите трендове всъщност започнаха още от миналата седмица, когато борсовите индекси в Шанхай и Шънджън слязоха с 11% надолу. Китайският борсов индекс Shanghai Composite записа най-лошия си ден от 2007-ма.

Причината за „Черния понеделник”,

както първа китайската агенция „Синхуа” го нарече, бяха опасенията на инвеститорите за очаквано забавяне на втората най-голяма икономика в света – китайската, след като мерките на властите в Пекин не дадоха очаквания резултат. Тези страхове, от своя страна, доведоха до масови разпродажби. Инвеститорите очакваха, че централната банка на Китай ще намали изискванията за банковите резерви, което от своя страна да освободи финансов ресурс и в крайна сметка това да налее ликвидност, цените на акциите да се покачат и да тласне напред индустриалния сектор на страната. Според анализатора Джон Йоманс, „Черният понеделник” е заради изненадващото решение на китайската централна банка да девалвира юана, което бе взето малко по-рано този месец. Сравнително незначителното преоценяване – от около 3%, предизвика вълна от панически продажби на развиващите се валутни пазари.

От своя страна – съвсем логично, сривът на борсата в Китай

помете и котировките на акции, валути и стоки по целия свят.

Първи усетиха „цунамито” пазарите в Токио, Хонконг, Тайван и Сеул. Японският индекс Nikkei слезе до 5-месечно дъно, докато йената – обратно, поскъпна спрямо долара. Една от причините за ръста на йената бе, че инвеститорите в периоди на сътресения търсят сигурност, като отварят позиции при т.нар. валути-убежища, каквато е тази на Страната на изгряващото слънце. В Хонконг пък, индексът Hang Seng отбеляза 4%-ов спад. Така за пет сесии той загуби общо 10%. Фондовата борсата в Тайван също беше на червено със 7.46%, което за нея е абсолютен рекорд за еднодневен спад. Южнокорейският основен индекс KOSPI слезе на най-ниското си ниво от август 2013-та. Водещият индекс на фондовата борса в Мумбай Sensex също се потопи – с 4.03%, а S&P CNX Nifty на индийската Национална фондова борса се отчете със спад от 4.14%. Рупията удари ново двегодишно дъно при котировка 66.49 рупии за долар. От индийската централна банка са категорични, че без колебание ще се намесят, за да ограничат волатилността на валутата си.

По-насетне

черната серия продължи с европейските фондови борси,

които заради часовите разлики отварят по-късно. Предишната седмица и европейските, и американските пазари удържаха геройски на азиатските сътресения, но в понеделник вече бе невъзможно да останат незасегнати от приближаващото цунами. Още със старта на търговията в ранните сутрешни часове общоевропейският индекс FTSEurofirst 300 отчете спад от 2.8%, като слезе до 1382.46 пункта. С това около 230 млрд. евро или близо 264 млрд. долара бяха буквално изтрити. Британският FTSE 100 се понижи с 4.12%, германският DAX – с 3.86%, а френският CAC 40 – с 4.74%. Показателят STOXX 600 Basic Resources Index, който включва компании от минната промишленост и горивата, бе тласнат съответно с 5% надолу. Силният мечи тренд не пощади и водещите акции в еврозоната, представени в показателя Euro STOXX 50. Техните загуби възлязоха на около 4%. Акциите на британската Lloyds Bank поевтиняха с 2% след като стана ясно, че правителството намалява дела си под 13%. Fiat Chrysler и Renault пък се оказаха най-губещите компании в автомобилната промишленост. Те отчетоха спад съответно с 3,6% и 4,2%. Единствено на зелено излязоха книжата на испанската Abengoa – с 2.5%, тъй като компанията подписа договор на стойност 93 млн. долара за изграждане на нов пристанищен терминал в Уругвай.

Часове по-късно, когато и борсите в САЩ започнаха новата работна седмица,

мечите настроения се пренесоха и там.

Индексите зад Океана също тръгнаха рязко надолу. Така например, Dow Jones Industrial Average се срина с 3.3% до 15 924.66 пункта, а S&P 500 – с 3.4% до 1903.41 пункта. Nasdaq пък стартира с повече от 8% надолу, а малко по-късно отчете леко възстановяване до около 6% на червено. Показателят Bloomberg Commodity Index, който измерва представянето в цените на 22 суровини, пък удари 16-годишно дъно, след като отбеляза спад с 1.7%. Стигна се дори до прекъсване на търговията на Уол Стрийт за около четвърт час около 18.00 часа българско време. Основните губещи компании се оказаха Anglo American, Glencore и BHP Billiton от минния сектор, които са сред дружествата с най-голяма експозиция към Китай. Акциите на Anglo American отчетоха срив от 5.8%, при Glencore той бе малко по-малък – 5.5%, а при Billiton – 5%. Технологичните компании също започнаха на червено седмицата. Най-големи бяха загубите при гигантите Apple и Oracle – по 5%. Конкурентите им от Microsoft се разминаха малко по-леко – с обезценка на акциите им с малко над 3 на сто. От останалите сектори Coca-Cola и E. I. du Pont de Nemours and Company бяха най-големи каръци с над 6% загуби на стойността на акциите си.

Петролът също тръгна надолу.

При сорт брент само за 3 часа в първия работен ден от седмицата „мечките” свалиха цената 45.26 долара до 44.62 долара за барел. С това котировката му удари дъното от началото на финансовата криза през 2009-та, когато бе потопена до 39 долара, а фючърсите върху този сорт с доставка през октомври поевтиняват с 2,66% до 4.,25 долара за барел. Според експерта от Commerzbank Карстен Фритч, “не може да се каже колко дълго ще продължи този спад и дали накрая цените ще достигнат някакво дъно”. Тези цени на петрола неминуемо ще окажат отрицателен ефект върху някои развиващи се икономики. Причините за поевтиняването на „черното злато” са не само проблемите с китайската икономика, но и свръхпредлагането на суровината на световните пазари. Медта, пък, която се използва като барометър на глобалното индустриално търсене, също рязко поевтиня. На Лондонската борса тя достигна 6-годишно дъно, след поевтиняването си в понеделник с 2.5 на сто, което свали цената й до 4920 долара за тон. На фона на тоталните разпродажби на акции фючърсите върху златото пък се търгуват при цена от 1 157,90 долара за тройунция.

Освен проблемите с китайската икономика, друго обстоятелство, което оказа влияние на сътресенията на финансовите пазари, бе, че гръцкият премиер Алексис Ципрас изненадващо подаде оставка. В Гърция борсите веднага реагираха, като водещият индекс ASE отчете спад от 3,66% до 612,05 пункта.

Черният понеделник обаче се превърна и в Черен вторник,

след като индексът на Шанхайската фондова борса за втори ден отбеляза спад. Той слезе надолу с 6.41% и достигна 3004.13 пункта. Индексът в Шенджен също продължи на червено. Той потегли надолу с 6.97% и удари дъно на ниво от 1751.28 пункта. Единствено пазарът на течни горива леко си отдъхна. Във вторник фючърсите за барел петрол сорт Брент с доставка октомври се повишиха с 1.62% до ниво 43.19 долара. При сорта WTI поскъпнането бе с 1.60%, а фючърсите за октомври се търгуваха за 38.85 долара за барел.

В същото време обаче, силният долар едва ли ще продължи възходящия си тренд. След сривовете на пазарите

надеждите Фед да увеличи основните лихви през септември

все повече се изпаряват. Бившият екс-финансовия министър на САЩ Лари Съмърс, е категоричен, че точно сега повишаването на лихвите ще изложи финансовата система на риск, с непредвидими и опасни резултати. Така при прогнозите, че Фед няма да вдигне лихвените проценти, в комбинация със сътресенията на азиатските пазари, американската валута тръгна надолу. Това пък изстреля еврото до най-високите си котировки от февруари насам. Във вторник късно вечерта едно евро се разменяше за 1.1528 щатски долара, което бе лек спад след като в понеделник достигна до 1.1573. Причина за възходящия тренд е също и това, че инвеститорите сега я купуват, за да осигурят позициите си при азиатските валути. 6-годишно дъно достигна и австралийският долар. Във вторник късно вечерта озито вече се котираше 0.7103 за щатски долар. Рублата също не бе подмината от цунамито на световните пазари. Тя достигна най-ниския си досега курс, като в понеделник 1 долар достигна 71.4925 рубли, а във вторник руската валута леко се възстанови, като късно вечерта котировката й беше 68.2007 рубли. Ако, обаче, обезценяването й продължи, поред анализатори това може да създаде сериозни проблеми със стабилността на руската икономика. Както е известно, слабата валута е благоприятна за експорта, но прекаленото й и продължително девалвиране носи и рискове от силен инфлационен натиск.

Така, този месец ще остане в историята с най-голяма волатилност

от който и да е друг през последните 25 години. Според изпълнителния директор на Международния валутен фонд Карло Коратели, сривът на борсите не вещае криза, а само „необходима корекция” на китайската икономика. „През последните години паричните политики бяха много експанзивни и е необходима корекция – коментира той. – Абсолютно преждевременно е да се говори за криза в Китай.” Той потвърди прогнозите за 6.8% годишен ръст за 2015-та на втората най-голяма световна икономика при 7.4% за миналата година. Японският министър на икономиката Акира Амари пък каза, че забавянето на китайската икономика трябва внимателно да бъде наблюдавано, тъй като това може да се разпространи и в АСЕАН и други азиатски икономики. Очакванията му са Китай да се стабилизира след като Пекин предприеме мерки за стимулиране на растежа. Китайските власти планират в края на август или началото на септември да инжектират в банковата система на страната допълнителни над 100 млрд. долара, за да подпомогнат кредитирането и да се намали риска от отлив на капитали. Това ще стане, като изискването за задължителни минимални резерви на банките за трети път от началото на годината ще бъде снижено – с около половин процентен пункт, което означава, че ще бъде освободен финансов ресурс в размер на около 678 млрд. юана (106.2 млрд. долара), който да отиде за кредити.

Според твърди Хенинг Гебхарт, световен ръководител в отдела за активи и управление на състоянието в Deutsche Bank,

кризата на световните пазари е много сериозна,

тъй като тя ще отслаби перспективите за икономическия ръст в цял свят. „Очакваме известни корекции на световните икономически перспективи – най-вече заради слабия растеж на развиващите се пазари – коментира той. – Ниската цена на петрола и променените икономически перспективи ще доведат до още един кръг от съкращения на световните печалби.“ Равносметката е, че загубите на световните пазари са около 5 трлн. долара през този месец.

Със сигурност волатилността на пазарите ще продължи. Очакват ли ни нови валутни войни – предстои тепърва да разберем.