Цифровизация по селски

Седим си на село с жената, камината бумти, до нея прилежно са подредени дръвца. Тъстът и шуреят са на лов, двете кучета беснеят на двора, контролирани от време на време от тъщата, която готви нещо в кухнята на долния етаж. Идилична селска картинка, едно чудесно прекарване на празниците след дългата и изнервяща година. Единственото, което ни остава е да си пуснем телевизора – като никога има прилична програма не само по една, но по няколко телевизии.


В нашето село, както и в по-голямата част от страната процесът на цифровизация е приключил. Дали сме по около деветдесет-сто лева на телевизор, за да може да се насладим на „перфектна картина с перфектно качество“. Е да, ама не.


Най-доброто постижение, което постигаме е 20 секунди непрекъсната картина.В повечето време е черен екран и надпис „NoSignal”. Въпреки, че сме взели стайна антена, която ни е рекламирана като най-доброто на пазара. Ситуацията е особено изнервяща, особено като се има предвид, че въпреки снежинките, си гледахме задоволително аналоговата телевизия с обикновена стайна антена, а не с панел от звездата на смъртта, захранван от адаптор с размерите на кубчето на Рубик.


След малко експерименти установяваме, че забиването на цифровия сигнал зависи от това какви същества в какви пози се намират в стаята. Най-добър резултат се постига, когато със съпругата ми лежим, тя не диша, а аз съм вдигнал в шпиц левия си крак в посока на тавана. Проблемът е, че бързо се изморяваме – аз да седя с изпънат крак – а тя – без постоянен приток на кислород.


Тогава се сещам как преди месец ходихме да инсталирахме с шурея декодера на една баба от селото – понеже сме от София по подразбиране за местните баби сме специалисти, които могат да ремонтират всичко – от цифрова телевизия до доилен апарат.  Интересното е, че въпреки, че бабата живее на не повече от двеста метра от нас, сигналът на телевизора е много приличен. Без „No Signal” и Люба Кулезич, замръзнала в неесетествена гримаса за трийсет секунди. А бабата седи и се радва на Бареков, който на телевизора изглежда наистина HD.
Отиваме пак при бабата, която ни гощава с домашно сладко и плодове. И виждаме причината за разликата в картината – нейният син (преди да емигрира в чужбина) е сложил външна антена с усилвател. Едни такива хубави усилватели, навремето ги продаваха в „Млад техник“.


Следващата седмица сме отново на село. Този път тъстът е купил за 80 лева подобна антена. Сглобяваме я и я монтираме. Има и екстри – дистанционно, с която задействаш едно моторче и антената се върти наляво-надясно. Позиционираме я в посока на предавателя и сядаме в хола. Определено има по-добър ефект – вече можем да разбираме какво говорят по новините. За съжаление отново остава това неприятно забиване за по 1-2 секунди, което когато гледаш турски сериал не е проблем, но когато Ибрахимович шутира към вратата на Олимпик (Марсилия) е изнервящо.


Когато младежът от телевизора обясняваше колко просто нещо е цифровата телевизия пропусна да обясни, че покритие на сигнала и качество на сигнала са две различни неща. И за голяма част от бабите освен безплатните декодери, ще им се наложи да си купуват и антена с усилвател. По 80 лева парчето, стига да не са си взели навремето от „Млад техник“. Иначе не могат да гледат ни Бареков, ни Бойко Борисов. Или Ибрахимович, ама той си е за едни други баби, шведски такива. Които май могат и без декодер да го гледат.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.