Цеков: Президентът тласка служебното правителство встрани от закона

Президентът Плевнелиев вчера обяви, че щял да назначи служебно правителство, което ще си постави „доста високи цели“ и заговори за големи приоритети на този служебен кабинет и даже за сериозни промени в „подхода в енергетиката и в други важни сектори“. Което, обаче, повдига редица въпроси, коментира Борислав Цеков от Института за модерна политика (ИМП) пред БГНЕС. Юристът настоява тези заявления на президента да бъдат разгледани в светлината на действащото конституционно устройство и основните принципи на парламентарното управление, които са неговия фундаменту защото, особено в условията на остри политически кризи и липса на съгласие в обществото, стриктното спазване на правилата е единственият път към стабилизация на държавността. Според Цеков, един служебен кабинет няма правомощия да прави сериозни промени в основните сектори на държавното управление. И освен това няма мандат да ангажира държавата и нацията с дългосрочни решения.

Съдържанието и пределите на мандата на служебното правителство, както и известните ограничения в неговите функции са дефинирани и очертани в българската конституционна практика, изтъква Цеков и припомня Решение № 20 по конституционно дело № 30 от 1992 г., с което се дава задължително тълкуване на чл. 99 от основния закон на България. И в което се казва, че поради отсъствието на действащо Народно събрание, пред което да е отговорно за действията си служебното правителство има ограничени функции и тази му
характеристика, трябва да се има предвид при евентуалното му функциониране и при преценка на неговите действия.

„Изрично трябва да се подчертае, че служебното правителство има по-скоро технически характер. То трябва да управлява текущите дела на държавата и да организира парламентарните избори, на които суверенът да се произнесе за посоката, в която иска да върви държавата през следващия управленски мандат“, припомня Борислав Цеков. Според него неслучайно конституционният законодател определя това правителство като „служебно“ – заради неговата ограниченост във времето и в целите, които може да си поставя, и заради липсата на демократичната легитимност, която се създава единствено от Народното събрание, както и защото президентът, макар и пряко избран, е избран, за да представлява, а не да управлява чрез назначено от него правителство.

„Предвид тези конституционни постулати, трябва да се отчита, че в общия случай едно служебно правителство не може да ангажира държавата с дълбоки реформи и промени във вътрешната или външната политика, защото не е оторизирано от народа за подобни действия и заедно с това не е обект на демократичен парламентарен контрол“, изтъква юристът Борислав Цеков.

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.