Трудовакът Ненчев май ще приземи ВВС направо в някой пункт за скрап

Егати държавата, щом лично министърът на отбраната се занимава с месеци дали няколко руски самолетни двигателя за МиГ-29 могат да бъдат ремонтирани в Полша по-евтино, отколкото при производителя. Както и дали поляците не биха могли да ни дадат назаем два ремонтирани двигателя. А също и дали не бихме могли сами да удължим ресурса на нашите с риск да изгаснат във въздуха. Както и дали, ако нищо не се получи, не бихме могли да окачествим провала като доказателство за това колко е трудно да избягаме от военно-техническата си зависимост от Русия.

Трудовакът Ненчев май ще приземи изтребителната авиация направо в някой пункт за скрап. Нищо лично, както казват наемните убийци, но напоследък военният министър и лидер на БЗНС Николай Ненчев демонстрира една, нека я наречем – системна непоследователност – в изявленията и действията си.

Министърът показва умение да създава неразбория и обществено напрежение (вкл. в средите на кадровите военни), все едно дали говори за американските танкове у нас или за възможността Полша да ремонтира руски самолети и двигатели. А също така влиза в крещящ дисонанс с други министри – например с Даниел Митов – както и със собствените си думи, казани ден или два по-рано, с което доказва, че дипломацията му е поне толкова чужда, колкото стратегическото планиране и тактическото отстъпление от места и теми, където всяка следваща крачка и/или дума ще е пореден голям гаф.

Поради което дори от време на време са налага премиерът Борисов да му набива канчето, казано на военен жаргон.

Всъщност в идеята гражданско лице да осъществява политическото ръководство на армията може и да има логика, но в момента определено отсъства разумът. Или ако щете – военно-техническата експертиза, казано на натовско/брюкселски новоговор.

Разбира се, навсякъде по света, включително и у нас, има цивилни експерти по въпросите на отбраната и националната сигурност, както и дипломати и политици с нужния опит, които биха се справили с този ресор далеч по-добре от много генерали от кариерата. Но в България, поне в момента, входът към шефския кабинет в Министерство на отбраната е толкова широко отворен, че нищо чудно някой ден там да се озове комедиен актьор като мистър Бийн или някой кадър от съседната филхармония.

На практика и в момента врид-началник на кабинета на министъра на отбраната е актриса – доскорошният медиен съветник Валерия Кардашевска, която иначе е и преподавател по актьорско майсторство и сценична реч в НАТФИЗ, а също и член на БЗНС – партията, чийто пълководец е именно военният министър.

Що се отнася до допира на Николай Ненчев с армията – сегашният министър е „отбил” военната си служба в Трудови войски, където надали е предполагал, че всеки трудовак носи на рамо освен кирка и лопата, така също и министерски жезъл.

За общото между самолетите и подводницата

Общото е, че бойната ни авиация е тръгнала по пътя на някогашния дивизион „Подводен флот”, който в най-добрите си времена имаше цели две подводници, впоследствие редуцирани до една, станала историческа с едни напъни да се намерят пари за нови акумулатори, а после директно преминала в историята, мир на ръждата й…

Същото, при това от 2004 година насам, (вече 11 години в безтегловност, и това ако не е рекорд!) е положението с летателната годност и поддръжката на изтребителите МиГ-29 в частност, както и на изтребителната ни авиация в цялост, която отчаяно се нуждае от смяна на поколенията самолети или поне на тези от тях, чиято експлоатация е вече опасна и същевременно безумно скъпа.

Поради което няколко военни министри и съответните правителства преляха океани от пусто в празно – дейност, оформена като „Избор на нов многоцелеви изтребител за българските ВВС”, а всъщност едно безконечно говорене за това колко сме безпарични.

И като сме толкова безпарични – дали е по-изгодно да си купим на изплащане нови самолети (например шведските „Грипен”) или „почти нови” втора ръка („Юрофайтър” от Италия), или прилични, трета употреба (щатски F-16 от Португалия), както и как до пристигането на новите самолети да поддържаме най-евтино наличните МиГ-29, при положение че един летателен час с тях струва 50 000 лева, капиталният ремонт на един само двигател е 520 000 долара, а цената на нов – 3 милиона долара.

Повечето от споменатите оферти вече не са актуални, освен за „Грипен” и за F-16, от които има излишък поради пределната им възраст.

Казано с думите на министър Ненчев, съвсем скоро България може да има само два самолета, които могат да носят бойно дежурство, но само при определени обстоятелства. За останалите бойни машини ще бъде изтекъл двигателният и агрегатният ресурс.

Което обяснява и общото между изтребителите на ВВС и вече бракуваната подводница…

Поредната въртележка от думи

Буквално преди дни министърът на отбраната Николай Ненчев повтори (потрети, каза за N-ти път), че България работи по подписването на договор с Полша за поддръжка на своите изтребители МиГ-29, които досега се ремонтираха от производителя и обясни, че целта на тези преговори е да се намали зависимостта на ВВС от Русия…

Междувременно във форума на едно електронно издание, специализирано в проблемите на армията, отбраната и националната сигурност, се появи следният коментар на интервюто на министъра:

„Ако имах власт, щях да те “повозя” на ремонтиран в Полша МИГ-29, без лиценз от Русия…. Защо си играеш с живота на българските пилоти …дупедавецо??? Като не искаш ремонт в Русия, купи нови изтребители…. „

Оставка и искания за оставка

На 1 октомври военният министър Николай Ненчев получи вместо договор с поляците оставката на командира на ВВС ген. Румен Радев. Която трудно може да се нарече неочаквана при сегашното състояние на бойната авиация и тенденцията то да става все по-лошо, а изтребителите МиГ-29 да бъдат качени на “трупчета” за цели три години. По-скоро неочаквано е, че след разговор с премиера Борисов ген. Радев оттегли оставката си.

В тази ситуация няма изненада и в искането на БСП Лява България за оставката и незабавното отстраняване на Николай Ненчев от поста министър на отбраната. За съжаление – със или без Ненчев като военен министър – видимо ще се наложи да бъде приета от парламента вече подготвената поправка в Закона за отбраната, разрешаваща дежурствата по охрана на въздушните ни граници да се носят и от самолети на други държави-членки на НАТО.

Председателят на Комисията по отбрана ген. Михо Михов коментира по този повод, че това е неприемливо и нашата 100-годишна авиация може и трябва да осигури самостоятелно охраната на въздушното пространство.

Получава се много интересна двусмислица. Бойната ни авиация не е 100-годишна, а на 25-30 години, поне според годината на производството на машините, но наистина е създадена преди век. Погледнато от друг ъгъл, обаче, състоянието на авиацията ни на практика е такова, като че ли е 100-годишна – приковани на земята “младите” и вековните самолети са еднакво безполезни за нуждите на отбраната.

(Този коментар е писан за в. “Десант” и е публикуван в края на месец юли, но развоят на събитията около бойната ни авиация прави отново актуални оценките и позициите в него. Текстът е незначително актуализиран и съкратен от автора)