Трима поети от ателие “Владимир Башев”

Трима поети от ателие "Владимир Башев"

На снимката: Балчо Балчев
Балчо Балчев е поет и журналист. Бил е главен редактор на в-к “Народно земеделско знаме”. През 1987 година издава първата си книга „Пролетни разпятия”, наградена с приза „Владимир Башев”. Автор е на стихосберките “Завладяване на Родината” и “Диворастяща любов”.

МОМИЧЕ НА ПРЕХОДА

Момичето на прехода закусва –
бабино сладко от дюли
и бучица дядово сирене.
Далече е още мечтаният юли –
Камен бряг и Джулая,
но тя не издържа и хуква подире им.

Навън вали, навън е още януари.
Тя има време и върви
към протеста на студентите.
Вън боклуците от парламента!
Тя ще спаси Иракли
от всички
мазни
и продажни
депутати.
И тъй пречистена ще срещне лятото.

Навън вали, навън е още януари.
Момчето – полицай, което я удари,
се взря в кръвта по нежните й устни.
Душата му се сви.
Душата му – икона –
поиска
да се прероди.

Уви.
Момчето упражняваше закона,
момчето действаше по устав.

Изви ръцете й,
изкълчи раменните стави.
Боли…
Навън вали, навън е още януари.
И слава Богу,
че тогава
момчето
не видя лицето й
и онзи поглед,
който тя отправи
към тез високи сиви планини,
към тези пусти черни равнини,
към туй небе, висящо като гилотина.
Онзи поглед,
който тя стовари
непростимо
към тази своя мащеха –
Родино, мила.

АЛХИМИЯ НА ВОДАТА

Дъждът, от който се бояхме, заваля.
Ронят се печалните му многоточия.
Стича се небесната вода
по закърнелите ни слепоочия.

Дъждът валя, валя, валя.
Настойчивите му води клокочат.
Земята, тази звездна чаша за вода, преля,
сбъдвайки библейските пророчества.

Градовете отгоре приличат на рани,
на неонови струпеи, на искрящи екземи.
Като мощни тарани, като радикално лечение
към тях се надигат вълните-цунами.

Вълна след вълна, вода след вода.
Всеотдайно, първично, изцяло.
Три атома разтвориха света.
Алхимия на новото начало.

ЩАСТЛИВА ВОЙНА

Тогава звездите угаснаха.
И вятър отвя тишината.
Като бойни рапири израснаха
тревите, бодлите, житата.

Тъмни бункери зидаха мравките.
Щурците ковяха патрони.
Млади жълъди, смъкнали каските,
се прощаваха с родните клони.

Тресна и блесна небесна вода.
Война! Стъписа се сушата.
И цяла нощ бряг и вълна
се давиха гуша за гуша.

И цяла нощ буря рева.
Кукумявки летяха в атака.
И щурци от картечни гнезда
без милост разстрелваха мрака.

И съмна. Щастлива война!
Без робства, без дим и руини.
Бе утро. И бе светлина.
Бе мир от роса над всички родини.

ДИВОРАСТЯЩА ЛЮБОВ

И кой ли не опита да окастри
диворастящата ми любов.
По-гъста от брада на Фидел Кастро,
по твърда от чепика на Хрушчов.

Защо ли споменавам тоз и оня,
защо ли те сравнявам с тях –
любов, диворастяща, моя.
Добра бе ти. Глупак съм аз.

О, как те предлагах със щедри възторзи на всеки.
И тръгваше ти подир тях безропотно мълчалива.
А после пристигаше, моя любов, през тъмните преки
раздърпана, хлипаща, моя мъничка самодиво.

А аз омерзен те ругаех и връщах обратно,
докато рухна веднъж и превърна душата ми в болнична стая.
Всеки ден оттогава целувам челото ти златно
и горко се кая, и горко се кая.

И тайно бленувам тихата утрин, когато
ще трепнат отново миглите ти лекокрили
и ти ще седнеш в кревата – като сред индианско плато –
и ще ми кажеш: “Добро утро, мили!”

После ще дръпнеш шнура на лампиона,
моя нежна любов, моя малка мадоно –
и пак ще е лято, и пак ще е лято.
А конят на детството в мен лудо ще цвили!

Венелин Митев години наред е бил кореспондент на БТА в Москва и в Париж. Бил е главен редактор на списанията „Паралели” и „За жената” и директор на издателство „Прес-Есперанто”. Автор е на стихосбирките „Едва сред път” (1993), “Somero Cigana” („Циганско лято”, 1993, на есперанто) и „Взривени сънища” (2002), на документалните книги „Tradukarto” („Изкуството на превода”, 1990, на есперанто), „Двойници и самозванци” (1991) и „Големите любови на наши поети и писатели” (2012). Превежда проза и поезия от френски и руски език.

СКИТНИК МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ

Аз съм непораснало дете,
диво и жадно,
което не спира да тича подир хвърчила
и да целува дъжда.
Аз съм самотен бегач на дълги разстояния,
който не знае дали ще стигне отвъд хоризонта.
Аз съм художник, който се мъчи да сваля слънца
и по вода да рисува.

Как ще живееш в моята къща,
вързана с колци за три баира,
за да не падне?
Как ще усмириш вълчето,
което в душата ми вие
срещу луди луни?

Да не кажеш после, че не съм ти го казал,
когато поискам да станеш и ти като мен –
скитница между звездите
или кукувица-бродница,
да нямаш гнездо
и завет да нямаш,
под който в бурите да се скриеш,
никога да не знаеш къде ще осъмнеш,
къде ще замръкнеш.

Не си хващай белята с такъв като мен –
неприкаян!
Не чакай нищо от мен,
освен едно кратко признание, че те обичам,
и една красива измислица,
че може би някога някъде двамата с теб
ще бъдем щастливи.
Ако това ще ти стигне до края на дните ни заедно,
хайде да тръгваме!

В ТАКАВА НОЩ

В такава нощ видях лицето на Луната,
което никой досега не бе целувал.
И славей чуден чух, но той
все още май не знае, че е славей.
И цвете приказно погалих,
което още в стих не е възпято.

Не знам дали ще ми повярвате,
но в тая нощ магическа
и камък изведнъж съзрях
и просто не повярвах:
по никого не беше хвърлен
този камък!

Венцислав Паскалев е работил във в-к” България”, БНТ и “Ах, Мария”. Има издадена стихосбирка “Сухожилията на небето”.

ИЗ „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАНИ“ VIII

I.Толкова рядък събеседник плува пък живее с раздвоени горчилки пропуска настроенията
на близнаците цветя и тишината уверено изкушава Нека поброди между полуслепите намеси прохождането би могло да дойде изведнъж
II.Тъкмо тази вечер престарелите обещания не ще имат власт над ключалката
Дори с беглото усещане за несправедливост
ширналите се в съня са непокътнати

Използване

Съблазнен от отминали пътища
Достъпен за няколко есени
Красота на безличния предлагам за да ме чуят
и двата свята
Загрижен съм за пеенето и думите
текат всенощно бляскави
Обръщам се

***
Обещание пепелчуци
в дъха на пламъка вилнеещ
Жужат червени тъкани от царството
на изплъзващите се песни
Очите ни ни изпреварват в ехото
насочени към пролуката където

Цел

Тясно е пристанището
за доверчивите воини на азбуката
Царят с изкипялото мляко е сграбчен от лунните кривогледици
Въпрос на доверие възпитание и богатство
Трактатите за достигане на Заглавието
без въпросителна не се допускат до гледката
Със страшна сила небето плюе възможности
за полягване и изпиване
Едни котки гледат

Ваене

завоевател и наследник
на по-гъвкавото знание отекващо
под спящи множества от огнени
длета
като в кошара надгреховен
днешния Закон изричам:
проумял съм вълноломите.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.