Transparency International: Корупцията в България остава висока

България продължава да е възприемана като страна с висока корупция и в Европейския съюз по-лоши показатели има единствено Гърция. Това показват данните на Transparency International (цялото изследване може да бъде намерено на http://www.transparency.bg).

Организацията огласи днес класацията за 2012 година, базирана на така нар. Индекс за възприятие на корупцията. Това е комплексен индикатор, създаден през 1995 година, чрез който се измерва възприятието за разпространението на корупцията в публичния сектор в различните държави по света. Той се основава на информация, получена от изследвания на авторитетни международни институции и организации. Индексът на Transparency International измерва нивото на политическа и административна корупция в дадена страна така, както го възприемат представителите на бизнеса, анализатори от целия свят, включително и анкетирани експерти от изследваните държави. Неговата стойност варира от 100 – показател за ниско ниво на корупция, до 0 – показател за високо ниво на корупция.

Оценката на България за 2012 година е 41 пункта, при средна оценка за страните от Европейския съюз 63,6 пункта. За опашкаря в ЕС Гърция този показател е 36 пункта. Както се вижда България е на незавидното второ място по корумпираност в ЕС. От друга страна обаче, нашите показатели са приблизително еднакви с тези за страните от Югоизточна Европа, където индексът на усещането за корупция е 40,7 пункта – значително по-лош от средния за ЕС.

Една тревожна тенденция

Формално погледнато, не е коректно да се сравнява тазгодишният индекс на България с резултатите досега поради промяна на методологията. От друга страна обаче, няма пречки за анализиране на резултатите от последните години, които като цяло показват тенденция за повишаване на усещането за корупция, независимо от членството ни в Европейския съюз.

За периода от 2002 до 2007 година показателят на България е относително стабилен и се движи около 4 пункта (При старата методология таблицата беше от 0 до 10 пункта, съответно от високо към ниско ниво на корупция). В последните три години индексът на България отбелязва спад, като се движи в интервала между 3.8 пункта и 3.3 пункта.

Ето и данните по години, започвайки от 2007 – годината на приемането ни в ЕС.

2007 г.  – 4.1 пункта

2008 г. –  3.6 пункта

2009 г. –  3.8 пункта

2010 г. –  3.6 пункта

2011 г. –  3.3 пункта

Справката с данните на Transparency International за класирането на отделните държави през 2011 г. показва, че тогава сме имали незавидната слава на страната в ЕС с най-високо усещане за корупция. Сега вече сме в сянката на Гърция, което не е никаква утеха за страна, която претендира да е остров на стабилността в турбулентни времена – поне по оценката на президента Росен Плевнелиев.

Оценяващите институции

При определяне на Индекса за България през 2012 година са използвани 8 източника, предоставени от 8 независими една от друга институции:

1. Индекс за трансформация – фондация “Бертелсман”;

2. Доклад за световната конкурентоспособност – Институт за управленско

развитие;

3. Доклад за оценка на политическия риск – Група за оценка на политическия

риск;

4. Проучване на мнението на ръководители на компании – Световен

икономически форум;

5. Индекс за върховенството на закона – Световен проект за справедливост;

6. Оценка на риска на държавите – Economist Intelligence Unit;

7. Класация за оценка на риска на държавите – Global Insight ( бивш Център за

изследване на световните пазари);

8. Изследване “Държави в преход” – Freedom House.

Научният и експертен капацитет на тези институции е доказан с годините, а всяко съмнение в тяхната обективност би изглеждало предубедено и дори наивно.

Регионалната картина

Средната стойност на индекса за Югоизточна Европа е 40.7. Както вече отбелязахме, България заема междинно място в тази субрегионална класация със стойност от 41 пункта. Най-висок индекс (най-добра оценка) има Турция (49), следвана от Хърватска (46), Румъния (44) и Македония (43). Индексите на България, Черна гора (41) и Сърбия (39) съответно определят и междинните позиции на тези държави. Най-ниски стойности на индекса на Балканите имат Гърция (36), Косово (34) и Албания (33).

Анализаторите от Transparency International изтъкват, че при оценката на тези резултати следва да се отчете въздействието на два фактора: перспективите за членство в Европейския съюз и перспективите за икономическо развитие на държавите. Резултатите от изследването показват, че процесът на европейска интеграция оказва положително влияние върху инициирането и осъществяването на реформи в националните институции на Хърватска, Черна гора и Македония.

Създаденият бизнес климат, размерът на публичните финансови задължения и дейността на националните одитни институции също оказват съответното влияние върху оценките за изследваните държави. В случая с Турция по-благоприятните оценки на икономическата среда намират своето положително отражение и върху стойностите на националния индекс, докато в Гърция раздутата и тромава администрация, огромната тежест на дълга върху публичните финанси и неефективните финансово-контролни институции въздействат негативно върху стойността на индекса за 2012 година, коментират експертите на Transparency International.

Световната криза и корупцията

Изследването за 2012 година изразява взаимовръзката между икономическата криза, корупцията и нарастващото недоволство на гражданите по света спрямо публичните институции, коментират авторите. Те припомнят, че през 2012 г. година растящото обществено недоволство срещу редица корумпирани правителства принуди техните политически лидери да напуснат заеманите властови позиции, но резултатите от проучването показват, че ситуацията в тези държави не се е променила съществено и нивата на корупция остават високи. Следва да се отбележи също, че засегнатите от дългови кризи държави от Еврозоната са сред най-ниско класираните страни от Европейския съюз.

В тазгодишния Индекс за възприятие на корупцията Дания, Финландия и Нова Зеландия заемат първото място с резултат 90 пункта, което, според Transparency International се дължи на установените ефективни системи за достъп до информация и действащите правила за поведение на лицата, заемащи публични длъжности.

Афганистан, Северна Корея и Сомалия за пореден път заемат дъното на таблицата. В тези страни липсата на отговорно политическо лидерство и на ефективно функциониращи институции подчертава необходимостта от много по-категорично противодействие на корупцията, посочват анализаторите.

Две трети от класираните 176 страни в Индекса за възприятие на корупцията за 2012 година имат оценки под 50 пункта, което показва необходимостта от прилагане на нов подход за осигуряване на повече прозрачност и отчетност в дейността на публичните институции, коментират авторите на изследването.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.