Томислав Дончев: Въстанието срещу ЗОП е въстание срещу общностната политика

-Г-н Дончев, как ще коментирате искането на народни представители от различни групи към президента за налагане на частично вето върху ЗОП?

-Със съжаление трябва да се отбележи, че вместо да получи обективна и аргументирана оценка, проектът на ЗОП срещна едно трудно обяснимо отношение от страна на няколко депутати в парламента. От гледна точка на качествата си този закон може да бъде определен като най-проевропейския и напълно съответстващ на приложимите директиви в областта на обществените поръчки. Да въставаш срещу него е равносилно на това да въставаш срещу общностната политика, да се противопоставяш срещу равенството и еднаквото третиране на икономическите субекти. Чуха се гласове, че не сме били готови да въвеждаме директивите в такава степен, както и протести срещу текстове, които де факто съществуват в нашето законодателство повече от десет години, а в европейското – повече от тридесет. По-лошо е, че един сложен и неблагодарен по същността си труд, извършен от високоспециализирани в областта експерти, бе представен като форма на някакво чиновническо безхаберие. Няма как да се съгласим с такива определения. Систематичният прочит на закона, a не просто изваждането на някоя и друга норма от контекста му показва, че е потърсена и в голяма степен е намерена логически балансирана основа за удачно управление на целия възлагателен процес. По-притеснително е, че президентът бива призоваван да наложи вето по текстове, съответстващи на директивите, с мотив, че били корупционни. Като част от директивите тези норми са гласувани от Европейския парламент. Подобно вето би представлявало послание до върховните европейски институции, че произвеждат корупционни норми, при това работещи в целия съюз. Това би изглеждало странно и би поставило държавния глава в доста деликатно положение. Ето защо считам, че призивът за вето не е обоснован. Президентът е човек с висока икономическа култура и ясна европейска ориентация и аз не се съмнявам, че ще вземе правилно решение. Колкото до критиците, техните искания би следвало да се възприемат като част от политическите концепции, които реализират. В противен случай трябва да приемем, че не са прочели достатъчно добре закона – нещо, което не мога да допусна за народни представители.

-Депутати предупредиха, че ако ЗОП остане в този вид, ще навреди на имиджа на страната пред европейските ни партньори и може да се окаже повод за спиране на евросредства. Има ли такава опасност?

-Това може да се определи само като спекулация. Ако европейските партньори намерят за вредно, че законът транспонира точно директивите, не разбирам кое биха приели за правилно. Чрез подобни изявления зад фасадата на псевдозагриженост всъщност се крие неизказаното желание проевропейската ни политика да срещне трудности. Подобни внушения са вредни за страната и показват само едно, че в преследване на тясно политически цели някои може би са готови да жертват интересите на страната. Няма да спра да повтарям, законът е напълно съобразен с приложимите европейски директиви. Технически това е актът, който е най-близо до източниците на европейско право от всички съществуващи до момента версии. Текущо проектът е комуникиран със службите на комисията, поради което опитите да се нагнетява напрежение по тази линия не изглеждат особено чистоплътни. Аз обаче не мога да разбера изцяло съдържанието на критиките. След като ден след ден слушахме от трибуната на Народното събрание, че сме транспонирали директивите твърде подробно, без това да е необходимо, и как сме ги приложили, без да ги редактираме с въвеждане на импровизирани национални решения, сега изведнъж се обръща характерът на критиките на сто и осемдесет градуса и внезапно вадим плашилото на Европа. Всичко това показва, че както изглежда се търси всеки възможен подход за критикуване. Ние сме отворени за всяка градивна критика. Нашата цел няма как да е спиране на евросредствата. Проблеми щяха да настъпят, ако бяхме приели всички предложения, които не държат сметка за директивите. Тогава изразеното по-горе опасение щеше да е напълно обосновано. В заключение трябва да ви кажа, че по този закон работиха редица експерти, те го направиха компетентно и добросъвестно на всички нива. Не казвам, че сме безгрешни, но критиките, които се артикулират сега, не са насочени към обективно подобряване на резултата. Те целят компрометиране на този труд.

-Ще върнете ли положението малките и средни фирми да могат да обжалват възлагане на обществени поръчки по оферти с обява?

-Никога не е съществувало положение по отношение на обжалването, което да се елиминира с настоящия закон. И при предишния, и при новоприетия закон е възприет абсолютно един и същ принцип за обжалване. Възлагането чрез публична покана при сегашния режим не подлежи на обжалване и никога поръчките на най-ниски стойности не са се обжалвали по общия ред. Причината за това е техническа. Всяко обжалване удължава процедурите с до няколко месеца. Ако това се допусне за поръчки на ниска стойност, огромен брой малки възложители като детски градини и училища, които се нуждаят от храна или текущи ремонти, които, знаете, трябва да се приключат към началото на учебната година например, могат да останат блокирани. Ето защо навсякъде в Европа е възприет модел за по-свободно възлагане при ниски стойности. Това също не е наша приумица. По-важно е да се отбележи, че тези сделки не са оставени единствено на съвестта на възложителите. Те са обект на контрол, осъществяван от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Това значи, че контролът върху тях е подсигурен, но с различни средства. И понеже сме в темата за обжалването, ще ви споделя, че наблюденията през последните години показват, че се развива една опасна тенденция, която ще си позволя да нарека злоупотреба с право. Процедури се обжалват не за да се постигне справедливост, а за да се блокират сделките на конкурентите и дори по-лошо – да се изнудват спечелилите участници да привличат – като доставчици например – обжалващите лица. Като цяло, широкото право да се обжалва всичко и всякога дава възможност процедурата да бъде вкарана в порочен кръг и въобще да не може да приключи. Тези практики започват да очертават рамката на сериозен проблем, по който вероятно ще се търси решение на европейско ниво, защото и това не е изцяло национална тенденция. Заключението е, че по отношение на всички въпроси е от значение да бъде намерен разумен баланс. Винаги някой някъде ще е недоволен от което и да е решение. Трябва да се знае обаче, че често зад защитата на някаква на пръв поглед уместна кауза се крият користни интереси. Както казах, нашата цел е да се постигне уместен баланс, без да се правят компромиси с основни права и свободи. Това е доста трудна работа.

Как ще отговорите на притесненията, че новият ЗОП вместо да уреди първично регулираните обществени отношения, на повече от 24 места препраща към правилника за неговото прилагане? Не е ли това нарушение на ЗНА?

Ако всичко можеше да се уреди със закон, нямаше да съществува въобще възможността за издаване на подзаконови нормативни актове. Колкото по-сложен е един закон, толкова по очевидна е нуждата от допълващ го правилник. ЗОП не само че не е изключение, той въобще не е фрапиращ пример за закон, съпроводен от обемист правилник. Когато се приеме правилникът, ще видите, че в него няма да има нищо, чрез което да се променя концепцията на закона. Дали препратките са много или малко? Ами те са толкова, колкото трябва да бъдат. При над 260 члена и може би над 1000 отделни разпоредби в ЗОП, без да броим стотина страници приложения, много ли са 24 препратки? Мога да ви кажа, че от гледна точка на обема съотношението закон-правилник няма да е по-различно от досега. Такъв механичен способ за определяне на нуждите от правилник обаче е неправилен. Това, което ще видите в правилника, са правилата за работа с Регистъра на обществените поръчки и приложимите образци, техническите способи за използване на единния документ за обществени поръчки и др. Там ще са уредени правилата за работа на комисиите, което също предизвика критики, но никой не отбеляза коя част от тези правила ще се съдържа в правилника. В закона е разписано, че комисия трябва да има, че е от нечетен брой лица, че не трябва да е налице конфликт на интереси. Т.е. всичко съществено, което е част от рамката, е в закона. В правилника трябва да се каже как тази комисия ще приема офертите, как провежда заседания, кой и къде се подписва, как се изготвят протоколите, в какви срокове се движат документите в организациите. Все технически въпроси, чието детайлно уреждане е типично за правилниците. Част от съдържанието на правилника, както беше посочено, касае образци, които бяха приети с европейски регламенти практически преди седмици. Ето защо някои от детайлите, които стават ясни едва сега, няма как да са част от закона. Те са дотолкова специализирани, че няма и причина да са там. Когато видите правилника, ще разберете, че той е един технически способ за прилагане на закона точно както и досега. Нищо ново.

iconomist.bg