„В скоро време няма да можем чрез речта да разбираме политиците. Не знаем докъде ще стигнат, но са толкова изгубени в своето слово, че посланията им не достигат до хората”, коментира днес по Нова ТВ лингвистът Владислав Миланов. Колежката му Надежда Сталянова допълни, че тенденция в начина на говорене на политиците е наличието на много силно изявена езикова агресия и използването на много обидни думи.
И двамата специалисти по езика са прави във фактите, които изтъкват, но надали и в прогнозите си. Достатъчно е да припомним крилатата фраза на Бойко Борисов, изречена пред миньори от Кърджали: “Аз съм прост и вие сте прости – затова се разбираме!”.
За съжаление българските политици са завръщат към онези незабравими словесни форми, познати от времето на Бай Ганьо и Алеко Константинов. Те попържат като каруцари, обиждат се на сексуална основа, отказват да седнат един до друг в тв студио, нищо, че са от една и съща парламентарна група, наричат се помежду си с всякакви обидни думи. И в интерес на истината – дори се извиняват един на друг – макар и само понякога и то когато нещата стигнат до съд и могат да придобият формата на солидна глоба за обида или клевета.
Ще се разбираме с политиците и още как – понякога с думи, друг път с недвусмислени комбинации с участието на среден пръст, в трети случаи – с мятане на яйца и домати.
Друг е въпросът дали техните послания ще стигат до нас. И още по-шашав, даже нелогичен е въпросът дали им вярваме и ще им вярваме. Защото, както се казва на кръчмарско ниво, те ни лъжат, че ще работят за нас, а ние ги лъжем, че ще ги подкрепяме. Дори когато замислят пенсионна възраст, надвишаваща средната продължителност на живота, например…
Разбираме се, разбирате ли?! Те са толкова ВИП, колкото и ние – нищо, че се возим в различни коли, купени все с нашите пари. Какво като се мислят за Биг Брадър? Те интригантстват като за световно – в София и в Брюксел, и ние правим същото – в работата и в поредната партия, избрана с надеждата да е нашата ракета-носител до съвършеното ниво на некомпетентност – независимо дали някоя блага служба или разкъсвана от раздори парламентарна група. Те се насилват един друг да подписват оставки с непопълнена дата, а ние се насилваме да говорим срещу тях само в механата, докато не излезем по улици и площади – спонтанно или платено.
Те винаги са някакъв вид протестъри и ние винаги сме някакъв чешит протестъри. Те са форумни задкулисници и сплетници, ние пък сме хейтъри или тролове. Те са разпасана команда и ние сме разпасана команда. Те може и да не знаят кой от двамата Славейкови е казал: “Не сме народ, а мърша”, но ние ги усещаме по миризмата – дори от телевизионния екран или по време на парламентарен контрол.
Казано с езика на Бай Ганьо, те все така ни правят на маймуни, а ние винаги ще сме убедени, че техните задници са червени…
Което вероятно потвърждава теорията, че всеки народ си заслужава управниците. Или че всички управници си заслужават мат`риала, мамка му и прасе…
Be the first to comment