Тази година пролетта настъпва в световния ден на щастието

Днес е световният ден на щастието. И по стечение на обстоятелствата един от поводите да бъдем щастливи, че астрономическата пролет встъпва в правата си привечер, в 18:57 ч. Тя ще продължи до 13:54 ч. на 21 юни, когато ще настъпи астрономическото лято.
Що се отнася до пролетта – имаме всички основания да сме доволни – най-вече от това, че почти през цялото си времетраене зимата се държа като неин предвестник.
Но ив деня на щастието Евростат не се посвени да ни напомни, че сме най-бедните и недоволни от живота си граждани на Европейския съюз. Което не е никаква новина, а отдавнашен факт, както и тенденция, далеч по постоянна от миграцията на прелетните птици, например.
Може би една от малкото утехи, произтичащи от данните на Евростат, е че няма накъде да вървим, освен напред.
За да състави цялостна картина за качеството на живот в 28-те страни от ЕС, европейската статистическа служба включва показатели като продължителност на живота, неравенство в доходите, честота на самоубийствата. Измерва се и делът на хората, които не могат да покрият непредвидени разходи, както и отпадащите от училище.
И така се получава една доста мрачна картина.Данните показват, че един българин може да си купи над два пъти по-малко стоки и услуги в сравнение със средния европеец. Най-близо до нашата черга са румънците, хърватите, латвийците и естонците.
Оглавяваме и печалната класация за най-недоволни жители на ЕС. Самооценката на българите за удовлетворението им от живота е 5,5 по десетобалната скала. Средната оценка в ЕС е 7,1. Най-доволни са датчаните, финландците и шведите.
Проучването показва, че българите са сред най-кратко живеещите европейци. Средната продължителност на живота у нас е 74,4 години, а в ЕС – 80,3 години. По-кратко от нас живеят само латвийците и литовците.
В България в периода 2010-2012 г. са се самоубили 1,9 на всеки 100 000 души. Средното ниво за ЕС е 1,1 на 100 000.
България е сред четирите страни в Европейския съюз, в които над две трети от населението нямат спестявания, за да посрещнат непредвидени разходи. Подобно е положението още в Унгария, Хърватия и Латвия.
У нас има и по-голямо разслоение в доходите спрямо средното ниво в ЕС. Разполагаемият доход на двайсетте процента най-бедни българи е 6,1 пъти по-нисък от този на 20% най-богати. По-широко е отворена ножицата в Румъния, Гърция, Латвия и Испания, обобщава данните на Евростат електронното издание на „Труд”.