Стрелби, побой, обири, учудени министри и референдум

Здравейте отново.
Днес е хубав ден, дори е събота. Това си мислих миналата седмица. Денят звучеше обещаващо и малко скучно. Постен бе обзорът на събитията. През седмицата обичайните заподозрени – пак скандали, нови разорани дюни, стари предложения, парламентарни публични обсъждания, еколози, фалити, смръщени работници и още много неморални сделки на властта. С други думи, събитията си вървят по план. Жена изпрати лук на премиера и всички вестници го отразиха.
Преди обяд имаше раздвижване – на слухове, вещаещи оставки и хора, много хора се събираха на шестия етаж от НДК. Течеше конференция, с очакването за оставка – обвита във доклад. Тайни слухове донесоха вестта на всички. От вечерта, за да подготвят публика с костюми, отново избраните издания публикуваха, че лидера ще се оттегли. Обаче – изненада. Пищов, без изстрел, погледнал в слепоочие на политик обърка всичко. Настана паника, ритници, напрежение и невротични медийни изяви. А в крайна сметка заснетото насилие висеше по екраните – не само нашите, и чуждите обиколи. Настана говорилня – страшна. И глупости велики изговориха, все хора с познати имена, навлекли се в костюми. Единственият замълча, но не за дълго – проговори, макар за кратко – вечерта. Понеже газовите пистолети не убивали, та затова – не бойте се, каза. Извираха милиони думи, удавени от злоба или ярост, клокочещи от хиляди гърла, бушуващи на хората в главите. Приемаха и обявяваха се декларации – „против“, обвити в отрицание и гняв. Познатите ни влъхви заприказваха – абсурд, театър-уйдурма. Милиарди версии родиха се и предсказания – безчет. Агресията плисна – всеобхватна, естествена и трудно удържима. Дори обяда си пропуснахме, унесени от гледка с пистолет и искания за оставки на бригадни генерали, оплели се в безумни обяснения.
И всичко продължи до понеделник, когато седмицата ни започна – пак убийство в Пловдив, стрелби от газов пистолет на побеснели граждани, последваха ги обири на банки и трезори – събития скандални си вървят. А хората, кипящи от нарастващото напрежение, очакват избори лютиви, подготвят глас за референдум и срещат приказки безброй, от хората в костюми. И ето, нещо ново заявиха – дори Европа е подкрепяла Единствения – позицията твърда е била. На следващия ден обаче, се засипаха предупреждения – съдебни процедури пак от Брюксел. И вярно – пет са, но нали Европа ни подкрепя. Е, вярно – несъгласна е да дишаме отровен въздух и така да мрем, да рутим конкуренцията, да липсва избора при ток и газ, да има монополи, но да не забравяме – Европа ни подкрепя. Подкрепя ни, обаче не в моментите, когато властите стеснили условията дават на фирмите, които са решили да работят с цифровия ни сигнал.
И в крайна сметка, петък е, а  имаме министър, потънал в облаци учудване от Брюксел, друг  запазил свидно слепоочие и трети – самотен, но доверен на Единствения. Имаме и избирателни списъци, отрупани с описани столетници и мъртви души, а Сопот вече действа пак, благодарение на Единствения. Проценти падат ниско, а увлечените социолози разпъват жилави прогнози за нова управленска коалиция.
Не се отпускайте. Референдумът бумти.