Стратегията за демократизация на Близкия изток се провали напълно

Стратегическият вакуум, който Вашингтон остави в Близкия изток и Източна Европа в периода след 2003 г. логично бива запълнен от алтернативни сили – и преди всичко от Путинова Русия. Стратегията за демократизация на Близкия изток се провали напълно след като на мястото на светските диктатори дойдоха все по-радикални ислямистки движения и режими. Изключения се оказаха Египет (където армията прогони мюсюлманския брат Морси), Тунис (където силите на светското общество и държава не позволиха на ислямистите да стигнат до крайности) и – разбира се – Сирия, където Москва видя златна възможност да се вклини между нарастващата ислямистка агресия и отстъпващия Запад, дори и с цената на пряка конфронтация с Турция – добър руски партньор през последния четвърт век. Европа е потърпевша и по всяка вероятност ще бъде все по-потърпевша докато не осъзнае, че времената на “края на историята” и на “Кантианската градина”, където цъфти международната система на либералните ценности отминаха. Те бяха заменени от епоха на груба и брутална геополитика – толкова по-болезнена, колкото по-хаотична. За Путин отслабването на Европа е първостепенна стратегическа цел защото за пост-съветските общества моделът на европейска интеграция е мощна и все още жадувана алтернатива на авторитарната великодържавна клептокрация на пост-съветска Русия. За Москва е необходимо ако не да унищожи стратегически, то поне да унизи Европа за да има изобщо шанса да предложи на бившите съветски републики своята форма на великодържавна интеграция – митнически съюз, споен от руски геополитически и енергиен диктат. Два фактора се явяват основен съюзник на Путин в тази стратегия против Европа. Първо, тромавата неспособност на ляво-либералния европейски истеблишмънт да приеме драматичната промяна на международната среда и да се адаптира към нея с повече реал-политика и с по-категорични мерки за защита на европейското единство и европейската сигурност. Второ, превръщането на САЩ от единствена свръх-сила и световен лидер в дистанциран наблюдател и неохотен участник в драмата на Близкия изток и заплахите, които тя генерира за евроатлантическото пространство. Иронията на ситуацията е в това, че колкото повече Америка се отдръпва, толкова по-яростна става руската анти-американска пропаганда – ключов елемент на хибридната пропагандна война, която Москва води срещу Европа. Дали тези два фактора все още могат да бъдат коригирани с цел засилване гаранциите за сигурност и единство на европейската и атлантическата сигурност – с всеки изминат ден броят на песимистите се увеличава.