Срам! Виновните направиха говорилня от трагедията

Ако пороите от думи, които изговориха държавните мъже след бедствието във Варна, бяха вода, а не разводнена отговорност, може би цялата държава щеше да се озове под вода. Което може и да се случи, ако дъждовете продължат, защото навсякъде положението е едно и също: непочистени корита на реки, незаконни сечища, занемарени до безстопанственост язовири и най-вече микроязовири, неукрепени свлачища.

Отговорността за всичко това започва от кмет и нагоре, (под)минава областни управи и касае половин дузина министерства, агенции и т.н., стигайки до върха на изпълнителната власт. Представители на всички тези нива днес наводниха цялото медийно пространство с толкова много думи, че и да е имало минута мълчание – в ушите пак кънтяха думите на обясняващи се сановници.

Кметът на Варна Иван Портних възмути дори партийния си началник Бойко Борисов с твърдението си, че няма държава, както и няма начин един кмет да се свърже с премиера при бедствена ситуация.

Премиерът Орешарски видя координирана и навременна работа на всички държавни органи и институции, но за всеки случай „изглади“ отношенията си с кмета, а правителствената пресслужба съобщи, че Орешарски лично е поканил Портних на разговор.

И не за първи път в подобна ситуация половината правителство начело с премиера се яви на местопроизшествието, за да демонстрират ангажираност, съпричастие и военноначалнически рефлекс да ръководят нещата лично, единоначалнически и с апломб.

Образно, но и конкретно казано, нещата в момента опират до изгребване на калта.

Половин дузина партийни водачи видяха в трагедията повод да припомнят съществуването си, защото идат избори. Цветан Цветанов критикува МВР, Волен Сидеров поиска прокуратурата да съди Иван Портних за причинена смърт по непредпазливост, Николай Бареков каза на глас очевидното – че кметът на Варна и правителството не са си свършили работата, щом има незаконни сечища, непочистени дерета, неукрепени свлачища…

Трагичното е, че всичко това вече сме го виждали, чували, преживявали и – за съжаление – предчувствали.

Преди вече доста години телевизиите показваха един бронетранспортьор, плaващ в наводнения Ихтиман и върху него смело возещите се към местопроизшествието цар-премиер и дами – министрите на бедствията и аварията, и на икономиката, и който още е трябвало да бъде в кадър.

На по-ниско институционално ниво сме виждали и кмета на София Йорданка Фандъкова да джапа с гумени ботуши из наводнената току-що открита южна дъга на Околовръстното шосе.

С риск да ви прозвучи подигравателно – виждали сме дори как евакуират с военна техника пациентите на една наводнена лудница край София, а те се държат на висотата (мокротата) на положението и отдалече по нищо не се различават от министри, облечени с якета от „Гражданска защита“.

Колкото и да е банално, най-добрият начин за преодоляване на кризи и бедствия е тяхното недопускане. Останалото наистина е след дъжд качулка.

Що се отнася до виновните и отговорните – има едно не-Езоповско стихотворение на Валери Петров, озаглавено „Приказка за трите Н“.

Разшифровката е Някой Некадърник Наш…

Свързани публикации

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.