Сред първите не само в съвременната ни поезия

Марин ГЕОРГИЕВ*
Най-добрите творби и места в поезията на Спаска Гацева не се постигат само с талант. За тях трябва онова салтомортале на личността, което се заплаща с живота на автора. То е като да преминеш звуковата бариера, преди която ти си преследвал поезията, а след това те преследва тя. Ставаш неин инструмент, неин орган. Вероятно това са озаренията на божествената лудост, за която Николай Кънчев писмнона младини:
Да стигнеш лудостта,
но никой да не вярва…
Не, тази лудост не е срамна, тя е божествена болест, от която са страдали Хьолдерлин, Блейк, Алескандър Геров. Тези поети не са като олимпийците Гьоте, Вазов, Далчев, Багряна, които намират здравословната дистанция между личност и творчество, в което и двете страни оцеляват, онзи баланс на творец и талант, който също дава безсмъртни плодове.
Но всеки със своята орис, в която нямаме пръст, а пръст имат Боговете.
Ако една веща ръка отдели плявата от зърното в творчеството й, купчината, която всеки творец оставя на литературното гумно, ако отпаднат идеологическите разделения, за които е виновна нашата ограниченост, Спаска Гацева ще се нареди сред първите не само в съвременната ни поезия.
Тя не се нуждае от подаянията на столицата или на автори, които са под равнището й и неможенето си в поетичното изкуство трансформират като щедрост към нея.
Във всеобщата ентропия на която сме подвластни повече от три десетилетия, Спаска Гацева доказа, че не винаги провинцията доизносва старите дрехи на кака си, ако перефразирам Далчев, но че и каката има на какво да се поучи от своята посестрима.
*Марин Георгиев е български поет, преводач, публицист. Негови стихове са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а отделни публикации има на руски, английски, унгарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др. Принос в документалистиката е романът му разследване „Третият разстрел“. Получава високото държавно отличие „Про Култура Хунгарика“ (2001) за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.