Случаят КТБ – сигурен афтършок, потенциален артишок

Афтършок се наричат трусовете след голямо земетресение, които по принцип доосвобождават енергията и демонстрират затихване на процесите, но понякога могат да бъдат и разрушителни.

КТБ преживя разрушително земетресение. И даже не го преживя, а остана без лиценз след бедствието. И въпреки това, над всичко звучат уверенията на БНБ и на държавата, че няма да има никакво земетресение, нито дори трус за вложителите в тази банка. Което обаче не освобождава напрежението, а го акумулира допълнително. Така че можем да очакваме силни афтършокове. Някои от тях вероятно ще са и разрушителни.

Това е едната страна на проблема. Някои го наричат финансов катаклизъм, други – грабежът на века, трети – престъпление срещу народа, четвърти – политически сценарий.

От другата страна опираме до артишока – сиреч до зеленчука, салатата, ордьовъра и аперитива, до пиенето на скъпи питиета от едни хора и на студена вода – от други.
Сериозни хора, като например дългогодишния зам.-министър на финансите Любомир Дацов прогнозират, образно казано, че след афтършока с КТБ ще сигнем и до артишока. Сиреч ще има съдебни дела, но не и отговори на въпросите защо се случи политико-криминалната история с четвъртата по големина българска банка.

Не вярвайте, ако някой ви каже, че е възможно да се отразят всички гледни точки по аферата с КТБ. Но пък е постижимо, дори задължително, да се зададат на глас няколко много важни въпроса.

Първият въпрос е защо през юли 2014 г. дойде като гръм от ясно небе нещо, което според прокуратурата тече като престъпление още от 2011 година? И защо одиторите на КТБ, както и управление „Банков надзор” сега се правят на толкова изненадани, колкото и ВИП-вложителите, разчитащи на привилегировано високи лихвени проценти по депозитите си.

Все в този ред на мисли – знаела ли е БНБ, в лицето на подуправителя си и шеф на управление „Банков надзор” Цветан Гунев – какво се „мъти” в КТБ?

Между другото, няма вариант за невиновност от страна на БНБ – ако в Централната банка са знаели за нещо нередно в КТБ и са го прикривали – това е углавно престъпление! Ако не са знаели – опираме до престъпление по служба, изразяващо се в липса на контрол, вменен на Централната банка като нейно задължение преди, записано в Закона за БНБ… Или както писаха едни колеги: няма как станалото в КТБ да е грабежът на века, а БНБ да е цялата в бяло.

Вторият нелицеприятен въпрос е свързан с някои станали достояние на обществото задкулисни действия на БНБ, заплашващи в буквалния смисъл на думата финансовото здраве и политическата стабилност на страната. Оказва се, че не друг, а самият управител на БНБ Иван Искров е предлагал на консултации при президента въвеждането на банкова ваканция за всички банки, като тази му идея е била подкрепена от представителите на ГЕРБ и ДПС. Слава Богу, че тази идея не е намерила подкрепа, защото ако бе реализирана, трусът с КТБ и двудневната „нервна криза” с ПИБ щяха да излеждат като хлопване на врата, а последвалите събития можеха да приличат на цунамито, което помете АЕЦ „Фукушима” в Япония.

Не по-малко важен е и въпросът за медийното поведение на УС на БНБ, което евфемистично може да бъде наречено непоследователно и заблуждаващо. Един път бе казано, че КТБ се намира в чудесно финансово здраве, сетне последва поставянето й под особен надзор, на трето място дойде онази зашеметяваща с новините си пресконференция за резултатите от одита на КТБ… както и видимо несъстоятелните твърдения за изнасянето на 205 млн. лева в чували. Дори и да оставим настрани фактът, че последното твърдение издържа под формата на обвинение по-малко от 72 часа, (квалификацията за такова обвинение, разминаващо се с фактите е „клевета” или „набеждаване”, или дори „опит за заблуждаване на правосъдието”) пак остават въпросите за противоречията в това поведение, за изкуственото и нелогично противопоставяне – „Ние бяхме дотук, оттук нататък на ход са политиците” (?!).

А може би някои политици са действали през цялото време със съдействието и ползвайки се с прикритието на БНБ?

Този въпрос не се нуждае от доказване и не може да бъде определен като клевета или набеждаване, защото бе развит като хипотеза от доста политици, експерти и анализатори. Някои от които в прав текст поискаха оставката на ръководството на БНБ, а други – като Бареков например – заявиха, че ще поискат аферата КТБ да бъде разследвана от ЕК и независими експерти. А председателят на парламента Михаил Миков ефместично коментира, че вина за ставащото има и Народното събрание, защото прекалено много се е съобразявало с независимостта на БНБ и се е въздържало дори от даването на съвети…

Последният, но не по значение, въпрос касае вживяването на БНБ в ролята на законотворец – един път с поправки, предвиждащи затвор за слухове, всяващи паника и подкопаващи доверието в банковата система; втори път – с предложението за специален закон за КТБ, правещ възможна реализацията на плана „Искров” за действия спрямо КТБ, запазващи всички депозити в нея в пълния им размер.

Първият от тези законотворчески напъни на Централната банка, в който има твърде много подтекст за налагането цензура по банкови теми, срещна сериозен отпор както от юристи, така и от депутати и политици.

Вторият – да го наречем спецзаконът за КТБ – е още по-скандален. С него на практика се излиза от регламентацията на ЕС за гарантиране на банковите депозити; създава се опасен и ненужен прецедент в подхода към лишени от лиценз банки; изземват се правомощия на Фонда за гарантиране на депозитите и се прехвърлят на Министерство на финансите; натоварват се данъкоплатците с едни около 2 млрд лева, за да могат ВИП-вложителите в КТБ, имащи по над 100 000 евро да запазят и получат влоговете си в пълен размер.

Кому е нужно това? Какво налага приемането на специално законодателство, вместо прилагането на действащото?? Не се ли развращават по този начин онези, които са решили, че ще рискуват да вложат много пари в една банка, предлагаща преференциално (съмнително) високи лихви, защото „Клиентите са ни скъпи”, както гласи девизът на КТБ?!

Чисто човешката квалификация на този подход е „престъпление срещу народа”. Прави я финансистът Асен Антонов, който живее и работи в далечен Вашингтон (вижте публикацията в Komentator.bg) Което подсеща за един стар виц, в който попитали един неприлично богат човек не го ли е срам да открадне от народа толкова много пари, че да има няколко къщи, няколко вили, няколко коли и каквото още се сетите – все по няколко…

А богатият вложител отвърнал: „Що за глупав въпрос? Че откъде в народа ще има толкова много пари…”.

Ставаше дума за афтършок и артишок. Както и за един още скромен протест, роден във Фейсбук и наречен #БАНКwithМi. Ако щете, дори за неспоменатото в този коментар мнение на Красен Станчев, че ако сега парламентът смени шефа на БНБ и заместниците му, сигурно ще избере седмина „Пеевски”, та по добре да ги пожали…

Въпрос на гледна точка. При всяка криза в България се намират страшно много „китайци”, които припомнят, че йероглифът за криза означава и шанс. Някои разглеждат кризата около КТБ и БНБ като шанс да се завърнат във властта с ореола на спасители. Други калкулират ползите до ниво „да ми остане цял депозитът”. Трети чакат и викат потоп, защото освен яхти вече са си купили и подводници.

Между другото, артишокът има твърде земен вкус – нещо средно между цвекло и целина. Но пък звучи толкова аристократично…

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.