След референдума в Крим: Кутията на Пандора е отворена

Това е основното, което съм споделил през последните десетина дни по тази трагична за международната и драматична за националната ни сигурност тема.
Авторът

17.03.2014 г.
Бяхме свидетели на референдум по въпроса „Обичате ли майка си?“. Така че резултатът е очакван, и даже е странно, че отговорът Да! не е даден от всичките 100% участващи.
Остава ни само да констатираме, че Кутията на Пандора е отворена и сега в следващите десетина години много региони ще решат да напуснат държавата си. От Атлантика до Урал казват, че са 43 такива спорни зони, а общо в света – близо 100…
Да напомня също, че в отговор на желанието не на 90-92-94-96%, а на цели 98% от судетските немци в Чехословакия (която била измислена държава, обречена държава, несъстоятелна държава), Хитлер ги присъедини през октомври 1938 г. към етническата им родина и им обеща същото – защита, уважение, златни дъждове от германски марки, завръщане в отечеството, за което са воювали дедите и бащите им.
Напомням го не заради буквалната аналогия, а защото си струва да не се забравя.

16.03.2014 г.
Някои пишман експерти в носене на вода от 100 кладенеца, за да обосноват верността на политиката на Путин за отхапване на Крим (залък, който може и да приседне в нечие гърло, все пак е второто десетилетие на 21 век), наистина вече не подбират аргументите си. Сега чета как украинският език спрямо руския бил нещо като езика на българите в Македония спрямо българския език, демек изкуствен, сиреч безжизнен, общо-взето диалектен и вероятно коминтерновски!

Както бях писал, доскоро у нас:
– всеки, който различава Заркауи от Заухири е специалист по Ирак;
– всеки, който различава Ирак от Иран е специалист по иранската ядрена програма;
– всеки който различава Северна от Южна Корея е специалист по тоталитарния режим в КНДР;
– всеки, който различава Сирия от Асирия е специалист по сирийската гражданска война;
– всеки, който различава сунити от шиити е специалист по исляма;
– всеки, който различава „Фатах“ от „Хамас“ е специалист по Близкия Изток…

Е, сега явно вече и всеки, който различава Сръбска Крайна от Украйна ще се изявява като специалист по драматичната съдба на Украйна!

Нека обаче се замислим – дали става дума само за отнемане на Крим, т.е. на част от друга държава?
Или се отваря Кутията на Пандора и започва разграждането на цялата държава Украйна…
Илюзия е в днешното рисково общество да си мислиш, че можеш ей така – да пипнеш нещо, без да развалиш всичко! Сега малките въздействия могат да имат огромни последици. А небрежно запратения на посоки камък може да се завърне като тежко стоварващ се по челото ти бумеранг.

16.03.2014 г.
Когато не зная как точно да определя позицията си по даден сериозен проблем, аз се ориентирам по интересите, ценностите, амбициите и предпочитанията на моите деца. И ги подкрепям, защото бъдещето принадлежи на тях, на тяхното, а не на нашето поколение.
Ето защо абсолютно, ама абсолютно не разбирам съветско-филите, объркали чисто човешкото си русофилство с безпардонен избор да аплодират неистово едни безумно сбъркани действия на Путин!
Та нали българските, т.е. нашите деца (става дума за над 95%!) не емигрират към Русия, не се учат в Русия, не смятат Русия за място, където ще бъдат оценени по достойнство и където си струва да отидеш в търсене на по-висок жизнен стандарт или поне на нормална реализация?
Как тогава родителите натрапват на децата си анахроничните си избори и емоционалните си, а не рационални, не прагматични, а архаични предпочитания – забележете! – в политически, антиевропейски план?
Аз винаги заставам зад избора на децата си, никога не съм си позволявал да ги тегля към миналото, да им продавам илюзии за връщане в златната клетка на държавната опека и силовата репресия над свободния избор. Нека се борят, животът е техен – да бъдат техни и неизбежните им победи, и възможните им загуби!
Не става дума, че Европа е панацея или рай. Но децата ни с краката и сърцата си гласуват За Европа…
Не е ли наш родителски дълг да уважаваме техния избор, а не да им натрапваме схоластиката на своите страхове, комплекси, паранои и неспособности да отговорим на рисковете и предизвикателствата, пред които сме изправени… Защо им навираме в очите собствените си несполуки, провали, обиди и неутешителни равносметки?

16.03.2014 г.
Когато един бъдещ (тогава) външен министър на страната ни публикуваше възторжени статии на принципа „Колкото се може повече държави на Балканите – толкова по-добре!“, изобщо не му пукаше (пак тогава), че фабриката за държави в региона продължи ли да работи, в търсене на суровина за по-нататъшно производство може да се обърне и към България.
Сега умът ми не го побира – как може сляпото и фанатизирано русофилство (всъщност съветско-филство) да се възторгва от открадването на част от една държава! Та нали утре при този прецедент България е една от първите, която може да се раздели със своя територия чрез „най-демократично“ волеиязвление, при което прави са тези, които са повече, а не е право международното право…

15.03.2014 г.
В едно интервю в руската преса по повод действията на Путин в Крим разказват следния анекдот:
В кабината на самолета са мечка и врана. Враната почуква с клюн по пулта за управление. Мечката пита: Какво правиш?
Враната й отговаря: Майтапя се!
Мечката ударила с лапа по пулта, той треснал и кабината се разпаднала. Мечката се завайкала безпомощно: А сега?
Враната размахала криле и рекла: За да се майтапиш по този начин, трябва да умееш да летиш!

17.03.2014 г.
Със закъснение прочетох лекцията на Иван Костов за Украйна.
Темата „Костов“ е болезнена за много мои ФБ приятели, затова ще внимавам с изразите. Но лекцията е слабичка. Той самият си признава, че повярвал на руска информационна провокация, че 672 000 руснаци предните седмици напуснали бегом Украйна. Самият факт на подобна лековерност вече говори за лековатост на експертизата.
Аз, впрочем, успокоявах наскоро във ФБ една левичарка-ФБ-приятелка, да не вярва на подобни измишльотини. Представяте ли си какво значи 600 000 души! А Иван Костов повярвал. И на други неща за Украйна повярвал, а сега отчита грешките си…
Но при все това лекцията е единственият опит у нас да се анализира кризата по-сериозно и на моменти неидеологизирано. Затова е полезна за четене.
Проблемът е, че понеже сам не е вещ в експертизата по Украйна, Иван Костов се е доверил на хора около себе си, бегло направили някои справки в Гугъл или Уикипедия. А там информацията и статистиката не се ъпдейтват своевременно и това също го е подвело…
Аз разбирам какво е искал да каже, опитвайки са да анализира статута на Черно море (дали е като „вътрешно езеро“ подбно на Каспийско море или не е), но даже с това добронамерено мое допускане, според мен не е вярно да се твърди, както Иван Костов прави, че:
„Дори с най-лошия сценарий за Украйна – Крим да бъде анексиран към Русия, това няма да повлияе на черноморските води на Украйна.“
Ще повлияе и още как – достатъчно е да се види картата!
Русия отдавна точеше зъби за Крим, защото като единственото по-сериозно така да се каже „топловодно“ пристанище Новоросийск й бе крайно недостатъчен недостатъчен – оттук и споразуменията за Севастопол (довчера – в Украйна) и Черноморският флот.
Отнемането на Крим от Украйна ще има изключително сериозни геополитически последици, то ще промени рязко досегашното статукво в Черно море и Иван Костов би трябвало по-добре от много други да го осъзнава.
А дали това се осъзнава от българския политически елит винаги е било спорно, защото ние не сме имали, нямаме и дълго още няма да имаме своя стратегия спрямо Черно море.
Затова Румъния винаги ни надиграва и печели партия след партия по отношение на Черно море; тя превърна Констанца в Пристанището от тази страна на Черно море, а Варна и Бургас ще бъдат малки пристанийченца – база за яхтите на елита ни и на трибуквената групировка, с която България граничи вече около Плевен, и на която Позитания непрекъснато прави щедри отстъпки – териториални, икономически, инфраструктурни и данъчни…
За ролята на Турция и Русия в Черно море е излишно да се говори, сега вече с Крим Русия рязко „дърпа напред“, нещо, което би трябвало да смути дори влюбения в Путин Ердоган…
Така че в общи линии Иван Костов се е разминал с истината – вероятно защото за пръв път си е позволил да говори без да е вникнал напълно в темата…
(http://nslatinski.org/?q=bg/node/602)

Свързани публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.