Скопие хвърля въдици за български шарани

Македонският премиер Никола Груевски коментира пред популярна местна телевизия, че българите, видиш ли, си присвоявали най-големите македонски революционери, и това не било от вчера.
Българите дори кръстили градове на великите македонци Гоце (гр. Гоце Делчев) и Яне (гр. Сандански), но никой в Македония не се сърдел за това. И никой от властта лоша дума не бил казал за България – камо ли пък в националистически аспект. В тоя ред на мисли кризата в отношенията между България и Македония била изкуствено създадена, от кого – от българите, разбира се. 
Ех, Никола, Груйов сине, ке умреме от тебе! Ей такива изцепки само като чуем, и тук, на Балканите, ни настръхват косите. Професори и квазипрофесори от двете страни на границата ще вземат думата, а форумните националисти направо започват кибервойна. Едните псуват татарите-окупатори като битолски каруцари, а другите вещаят албански апокалипсис и злорадо потриват ръце. Грозна картинка отвсякъде. Грозна, но твърде мила за някои кръгове в съседни нам страни – и на някои кръгове в Македония също.
Тази нелепа ситуация до голяма степен бе провокирана от политиците и медиите в двете държави – дълго, последователно, с години. По-точно скопските рибари хвърлиха въдици и си уловиха огромен български шаран. С този шаран политици като Никола Груевски правят Никулден всеки ден в годината и хранят кажи-речи 60% от населението на Македония. Останалите са албанци и турци, а те, колкото и да ни е тъжно, не са такива лапнишарани като братята ни по кръв. И по история.
Веднъж вече изразих лична позиция, че България не трябва да бъде пречка по пътя на Македония към ЕС и НАТО. По този начин само наливаме вода в мелницата на Груевски и груeвци, а обикновеният (да кажем заблуден) македонец за пореден път ще припознае врага в съседа от изток. А нали идеята е да приобщим културно скопските си братя и заедно да вдигаме наздравици в памет на Гоце и Яне, вместо да им обръщаме кокалите, като си вадим очите заради тях. Ако пък идеята е Македония да остане един изолиран съсед, с много външнополитически, вътрешнополитически, малцинствени и всякакви други проблеми – то защо изобщо се напъваме и се занимаваме с тях. Просто нека ги оставим, докато се кефят на бози като „Трето полувреме“, албанците да им вземат мача в продълженията.
Това обаче не е отговорна политика, не е държавническо, не е сериозно. И най-вече, ще бъде пагубно за самата Македония. Дори велика държава като Китай не си играе с неизпълними ултиматуми, а прави компромиси, за да постигне стратегическите си интереси. Пример – китайците първи предложиха системата „една държава – две системи“ в политиката си към Тайван, където, както е известно, живеят китайци, които по традиция са подозрително настроени към събратята си от материка.
Мнозина сигурно не броят президента (1992-1997 г.) д-р Желю Желев за жив, но той и досега поддържа много активна и последователна политика спрямо Македония. И тя е да помагаме, а не да пречим на, както казва премиерът Борисов – „най-близкия ни съсед“. След едно от последните изказвания на д-р Желев в тази посока в редица влиятелни скопски медии този позабравен у нас политик бе описан като отговорен, разумен държавник и най-вече – като истински приятел на македонците. За разлика от повечето му сънародници, които окупираха Македания, депортираха македонските евреи и убиха Вапцаров.
Но да се върнем пак на Никола Груевски… и на македонските революционери. Скромно смятам, че не бива да захапваме поредната въдица, която това момченце с вид на отряден председател хвърли към София. Впрочем, от тамошната опозиция вече му точат ножа и нищо чудно скоро владата в Македония да се сети, че добросъседска политика се води с преговори на най-високо ниво и с реални действия, ако не иска държавата им да остане изолирана дори в малък регион като нашия. Умни политици в Македония има, но те не строят безумни конни статуи в центъра на Скопие, а казват неприятните неща в очите. Може би разумът и вятърът на промяната ще задухат по Вардара преди да е станало прекалено късно и тогава България трябва да бъде готова да подаде ръка.
  

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.