Симеон Сакскобургготски призовава за открито и прозрачно управление

В последно време се наблюдава в европейски, а и в световен мащаб, известно дискредитиране на традиционните партии, поради невъзможността да генерират адекватни решения на актуалните обществени очаквания. Ние, в България, като част от глобалния свят също усещаме последиците на това явление. “Отдалеченост от ежедневните грижи на хората, все по-задълбочаващата се разлика между бедни и богати, корупцията като основен мотив за притеснение и негодувание у гражданите” – това констатират в своите проучвания европейските институции. Истински тревожен е фактът, изнесен от европейския комисар по вътрешен ред тези дни, за засилилото се усещане в населението в немалко европейски страни за повече корупция в условията на икономическата криза. Става въпрос не за отминал период от време, а за последните една-две години. Това естествено води до обезверяване на хората и най-вече до загуба на доверие в институциите. Както винаги твърдя, не е добре да се правят обобщения. Не бива всички политици да бъдат слагани под общ знаменател. Почтените и сериозни лидери, които заслужават уважение са далеч повече.

Говорим за една тенденция, при която политическата дейност губи основната си функция – да служи на обществения интерес и на нуждите на данъкоплатците, а не на отделни корпоративни субекти или на партийните си краткосрочни приоритети. Това все повече отблъсква хората, създава усещането, че са изгубили свободата си, че са лъгани и мамени постоянно. Парадоксалното, е че натрупалият се дефицит на доверие към държавните институции, към партиите, изразители на политическото ляво, дясно, център, се запълва от уродливи явления като популизъм и национализъм. Излиза така, че неизпълнените обещания и корупционните практики се заменят с нови подвеждащи обещания, демагогия и авторитарни тенденции. Но ако за партиите е важен собственият им успех, то за бъдещето на една страна е от голямо значение дали от кризата ще се излезе по демократичен или по радикален и непредсказуем път. Вината съвсем не е в гражданите, които търсят справедливост, собствена реализация и достоен живот.

Според международни и местни анализатори, се намираме в период на смяна на традиционните политически практики от 19 век и адаптирането им към актуалните условия. В тази промяна основна роля ще имат гражданите с тяхното активно участие във взимане на решенията. Отвореното и прозрачно управление, въвеждането на механизми, с които да се зачита мнението на обществото, вече не представляват пожелателна теория или клишета от предизборна кампания, а условие за укрепването на държавността и за борбата с корупционните практики, които са ни отдалечили от истинската демокрация. В ерата на развитите технологии, при скоростта, с която се разпространява информацията е недопустимо и липса на здрав разум обществото да е дезинформирано, и да е само наблюдател на политическите процеси.

България вече е направила стъпка към така нареченото „отворено управление”, присъединявайки се преди две години към платформата „Партньорство за открито управление” (Open Government Partnership), подписана от 47 страни и създадена в Ню Йорк през 2011г. Това е една похвална инициатива, имаща за цел да осигури конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията, подобряване на обществените услуги. За нейното реализиране основен фактор са новите технологии, чрез които да се засили гражданското участие в управлението.

Механизми като електронно гласуване, свободен достъп до информацията на различните институции, за да може да бъде проследявано изпълнението на поети ангажименти или дори програми, чрез които администрацията да получава идеи и предложения на гражданите, като някои от тях да реализира, е пътят за създаване на отворено управление. Тук говорим за активното участие на отговорния и съзнателен гражданин, а не само на активистите от неправителствени организации. Да бъдем наясно, не става въпрос за жалби и оплаквания, на които институциите да отговарят, а за реално допитване до хората за решаване на проблеми. Нека си припомним инициативата на бившия кмет на гр. Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който, обръщайки се към своите съграждани с въпроса, каква платформа бихте създали, за да се облекчи трафика в Ню Йорк, се възползва от творческите възможности на дизайнери, програмисти и други специалисти извън собствената си администрация, за да разреши един от щекотливите проблеми на града. Разбира се, давайки им достъп до данни, с които до момента е разполагала само общината. Целта е да се чуе гласът на обществото не само по време на избори, но и при взимането на важни решения и тяхното реализиране по време на управлението.

От това печелят най-много самите граждани, но и администрациите, които по този начин използват и мобилизират огромния обществен потенциал, правят прозрачни своите решения и си възвръщат доверието на хората. При подобно отворено управление трудно би виряла корупцията, би се намалила пропастта между интересите на политиците и нуждите на хората. България е направила немалко в тази посока – повечето от обществените услуги са компютризирани, гражданските организации поне по принцип имат достъп до публична информация. Нека продължим по-смело в тази посока и не приемаме лековато ангажиментите, които сме поели за прозрачно управление, нека не остава само на думи, които се превръщат в безсмислени клишета. Всичко това предполага промяна в манталитета, както на управляващите, така и на гражданите. Резултатът ще бъде свобода, повече доверие и спасение от т. нар. „задкулисие”. И най-вече няма да чакаме пасивно чудеса или някоя „нова алтернатива” да оправят живота ни.

Свързани публикации

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.