Симеон Дянков: Реформите се правят там, където няма министри от РБ

Г-н Дянков, може ли да се нарече този кабинет реформаторски и каква е оценката Ви за провежданите реформи до момента?

Тук има наслагване на два парадокса. Първият е, че реформите са там, където няма министри от Реформаторския блок. Вторият е, че реформаторските настроения в кабинета се сблъскват с нереформаторските настроения в парламентарните групи, които подкрепят същия този кабинет. В енергетиката вече се виждат резултатите от предприетите стъпки за премахване на оперативния дефицит. Тук триото Делян Добрев в парламента, Теменужка Петкова в министерството и Иван Иванов в КЕВР е успешно. Социалното министерство успя да прокара добри реформи, след като кабинетът Орешарски отмени нашите и върна проблемите на пенсионната система в изходна точка. Положителни промени се виждат и в транспорта при Ивайло Московски – най-вече при намаляването на дълговете на БДЖ. Министър Бъчварова също е реформаторски настроена. Липсващите реформи са в здравеопазването и в икономиката. Аз продължавам да не разбирам смисъла на здравната реформа в този й вид, както и на съществуването на икономическо министерство в този му вид.

У нас задлъжнялостта на общините непрекъснато расте и се заговори за закриване на общини. Същевременно общините не искат второ ниво на местно самоуправление и настояват за още пари от бюджета. Защо у нас децентрализацията не се случва?

Дълговете на общините се увеличават главно заради европейските програми. Поради липсата на опит в изпълнението на проекти или поради местен авантюризъм и изкушението на външните пари на много места трябваше после да се правят сериозни финансови корекции. Хубавото е, че имаме кметове в големи общини, които вече карат втори мандат – Пловдив, Стара Загора, Русе. Те натрупаха достатъчно опит и положителният ефект в техните региони се вижда. Така че не трябва да виним само общинските власти за проблемите по места. Липсващата обща икономическа политика води и до непродуктивни проекти на местно ниво. Работа на икономическото министерство е да предложи вторият етап на развитие – след като вече имаме добра транспортна инфраструктура, как тя да се използва за изграждане на логистична инфраструктура по места и за регионално развитие.

Вие бяхте в основата на реформите в МВР в първия кабинет Борисов, които тогава парламентът не прие. Смятате ли, че тази реформа сега ще мине?

Не. За разлика от предишните ръководства на МВР, министър Бъчварова е реформаторски настроена, а и не е човек от системата. Практиката показва, че за успешни реформи трябва точно външен човек. Но в парламента липсва решителност за реформи. Както видяхме, законопроектът на Бъчварова беше бламиран още на ниво първо четене на комисия, макар че управляващата партия уж го подкрепи. Съмнявам се министърът да получи подкрепа и по-нататък. Законът или няма да мине през парламента, или ще бъде изменен така, че да обезсмисли реформата. Което е жалко.

Има ли нужда от промяна или прецизиране на данъчната система у нас?

Най-общо казано, трябва да се намалят данъците върху труда. Което означава намаляване на социалните осигуровки. Това трябва да се направи за сметка на непреки данъци като ДДС или акцизи, но без да се пипа плоският данък. За подобни промени трябва широк дебат. Те са възможни при наличието на добър екип в социалното министерство. Какъвто сега има.

Кои са специфичните за България заплахи за икономиката в краткосрочен и дългосрочен план?

В краткосрочен план – да не се увеличава делът на държавно стимулираната икономика през твърде много големи поръчки, които поддържат развитието на бизнеса с публични средства за сметка на развитието на пазара. В дългосрочен план – демографският проблем. Младото поколение масово напуска България. В Лондон срещам млади българи всеки ден. Възрастовата граница на емиграция е паднала. Преди хората излизаха след университета или по време на следването си. Сега цели класове напускат България веднага след като завършат гимназия. Не виждат перспектива. Причините са основно две: липса на икономическа политика и чувството, че влиянието на олигархията не намалява. Усещането за липса на справедливост и че у нас не можеш да развиеш бизнес или успешна кариера, ако разчиташ само на уменията си, остава основен проблем.

Кога беше по-успешен Бойко Борисов като министър-председател – по време на първия си мандат, или сега?

Този мандат още не е преполовен и има време за успехи. Така че към момента можем да сравняваме първите година и половина от двата мандата. И в двата случая се излиза от криза – при първия мандат беше финансовата криза в Европа, сега – последиците от фалита на КТБ. В първия мандат се запази финансовата стабилност. Това беше оценено и от рейтинговите агенции, като България стана единствената страна с повишен рейтинг от Мудис насред кризата. Постави се началото на успешно използване на европейски фондове, направиха се успешни стъпки в образованието, административната реформа и културата. Кабинетът Борисов-1 имаше и по-силни икономически министри. В сегашния мандат се намали напрежението от политическото противопоставяне и се вижда последователност в политиките, където има министри от ГЕРБ – инфраструктура, енергетика, транспорт, околна среда. Пенсионната реформа на Калфин също е успешна.

Как очаквате да се развие скандалът с досиетата от Панама?

Ще има политически трусове по места и още оставки, след като исландският премиер вече се оттегли. Тепърва ще се разкриват факти и сега част от интереса е насочен върху това, кой е забъркан и чие име ще се появи утре във вестниците. Излезе, че и писателят Марио Варгас Льоса е замесен в офшорка. Колко интересно. Кой ли би предположил това за Нобелов лауреат – идеалист. Любопитството към подобни пикантерии е разбираемо. Но не мисля, че този път скандалът ще се изчерпи само с повърхностната си част. Регистрирането на компании в офшорни зони се използва главно за три цели. Първо – за избягване на данъци, второ – за реинвестиране на неясни капитали в светлата икономика, т.е. прането на пари, и трето – за прикриване на корупционни схеми, т.е. на връзките бизнес – задкулисни играчи – публични политически фигури. Този път дебатът за офшорните зони ще излезе от периферията. Съединените щати отдавна са активни в посока ограничаване или пълна забрана на офшорките, докато ЕС изоставаше в тези усилия, като изключим натиска върху Швейцария преди време и данните за банкови сметки, за които немските данъчни служби настояха.

Защо панамските файлове се появяват точно сега?

Според една от конспиративните версии Сорос плаща, за да се удари Путин. Мащабът на изтичане на информация и очакваните последици обаче са твърде големи, за да си ги обясним с предварително планиран удар в добрите традиции на теорията на конспирацията. Обяснението е друго: вече е достигната точката на насищане, в която финансовите транзакции към и от офшорни зони се превръщат в системен проблем за цивилизованите държави. И е било въпрос на време скандалът да се разрази. Да не забравяме и четвъртата, най-важна тема: същите, все още формално легални операции през офшорки се използват за финансиране на тероризма. Така че икономическата част на въпроса – с избягването на данъци и ощетяването на публичните финанси – ще се окаже най-несъществената. Затова според мен панамските файлове са сравними със скандала Уотъргейт, но мултиплициран неколкократно. В смисъл, че от значение ще са политическите последици, те ще засегнат много държави и ще се разпрострат и върху междудържавните отношения. Очаквам на първо време да бъде засилен контролът върху финансовите трансакции и в крайна сметка да се стигне до законови промени, с които да се елиминират офшорните компании.

Какви ще са последиците за България? 

Крайно време е героите да бъдат осветлени. Очаквам да се поизяснят процесите около митичните червени куфарчета след 10 ноември, масовата приватизация в средата на деветдесетте и касовата по-късно. Първите имена, които се появяват, водят към тези времена. Няма какво да се лъжем – у нас нямаше реален преход към свободен пазар. Властта се предаде на кланов принцип и от политическа стана икономическа. Държавна сигурност изигра и още играе основна роля. Засягам този проблем в книгата си „След Стената“. Продължавам да смятам, че липсата на лустрация остава основната тема за България и е в корена на проблемите, които имаме и днес. Няма смисъл да го казвам на младите българи, които срещам в Лондон всеки ден. Те го знаят и няма да се върнат, докато моделът не се промени. Панамските файлове може би ще ни помогнат да разберем как се осъществи преходът. От тук нататък е въпрос на политическа воля най-после да скъсаме връзките с миналото.

iconomist.bg

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.