Сдружението на чиновниците иска прозрачни конкурси за работа

Професионалното обединение на държавните служители (ПОДС) посрещна със смесени чувства новината за внесения в деловодството на Народното събрание проект за промени в Закона за държавния служител (ЗДСл), насочени към така наречените „политически назначения“ в администрацията. Експертите от ПОДС, почти всички действащи държавни служители с изграден авторитет и признати качества, от опит знаем че при такива бързи законодателни инициативи се допускат грешки, които след това се налага да се коригират. Това се казва в писмо да парламентарните групи, изпратено от ПОДС. Ето и целият текст на писмото.

ПОДС вече трета година алармира нормотворците от парламента и Съвета за административна реформа, че в последните 2-3 години конюнктурни, недобре обмислени, направени „на парче“ промени влошиха качеството на държавната служба, създадоха се излишни процедури, не се коригираха текстове, позволяващи тълкувания и „законови трикове“ и най-общо пострада статута на държавния служител.
Предложените промени, целящи предимно „затваряне на вратички“ за достъп в държавната администрация, могат поради липса на по-широко обсъждане да отворят други и да създадат проблеми в практическото им приложение.

Поради това ПОДС си позволява да изкаже своите възражения и съображения по предложените изменения в ЗДСл.
Относно промените в чл.15: Досегашният текст действително създаваше възможности за недобросъвестното му прилагане и се използваше широко за заобикаляне на конкурсната процедура. Приемаме, че за бъдещи назначения задължението да се осъществи конкурс в шестмесечен срок е относителна бариера срещу злоупотреби и ще гарантира конкурсното начало като водещо за достъп да държавната администрация. Но за заварените назначени по този ред, които трябва да се подложат на конкурси може да възникне съмнението, как ще се гарантира честното им и непредубедено провеждане. Проблемът на конкурсите в администрацията не са възможностите за заобикалянето им, това само забавя назначението, истинската опасност е че конкурсите в голямата си част са с предварително известен победител, посочен от съответния за политическия цикъл орган по назначението. Това няма как да бъде контролирано, защото процедурите се изпълняват перфектно документално. Това е изцяло в зависимост от манталитета и личностните етични качества на политическото ръководство в администрацията. Така че масовите конкурси, които ще последват тази разпоредба най-вероятно в повечето случаи ще освободят заварените „чужди“ служители и ще ги заменят с избрани с конкурс „наши“ такива. До следващата законова промяна.
30 – дневният срок за провеждане на конкурс за вакантна длъжност също ще създаде по-скоро негативи отколкото ползи. Има реални случаи когато поради законодателни промени или приложение на директиви се налага създаването на структурни звена с голям брой незаети длъжност. Конкурси за всички тях в 30 дневен срок технологично не могат да бъдат осъществени поради наличието в много администрации на ограничен брой юристи и служители по човешки ресурси, които задължително участват в процедурите. Въпросът има и финансова страна ако в рамките на 30 дни след влизане в сила на този текст цялата администрация проведе светкавично конкурси за всички свободни длъжности, за да не е в нарушение, това ще окаже тежък натиск върху бюджета.
Много по-приложимо би било ако текстът на чл.16, ал.1 /който дава възможност да се съвместява вакантна бройка до заемането й от титуляр / добие примерно следната редакция: „Органът по назначаването може да възложи работа по вътрешно съвместителство за незаета длъжност на държавен служител, еднократно за целия период , за който длъжностна е вакантна.“ Това ще спре недобросъвестното „пазене“ с години на вакантни длъжности, които да се изпълняват по съвместителство от различни служители с цел допълнителни възнаграждения.
Смятаме, че замисленият предварителен централизиран „конкурс“ , който ще „отсява“ пригодните за държавна служба кандидати е палиативна мярка, която няма да постигне значителен ефект. Просто ще се създаде още един етап в подбора. Този етап ще затрудни най-много мотивирането на кандидати за специфични позиции, свързани с изисквания за високо ниво на експертиза и познания. Те и сега не се стремят към длъжности в администрацията поради неконкурентното на бизнеса заплащане, а след това няма да се правят този труд.
Според нас по-ефективна промяна, с ранг на реформа, би била регламентиране на действителен централизиран конкурс за ръководни длъжности, провеждан по максимално прозрачен и публичен начин с възможност за случаен подбор на въпросници, тестове и казуси, с различни състави на комисии, определяни също на случаен принцип от списък на експерти от държавната администрация, и външни експерти от неправителствени организации, университети и др. със съответни компетентности.
Относно текстовете на чл.16а: Досегашните непълни и неразвити текстове действително създадоха разнообразни, противоречиви и дори незаконосъобразни практики. Ограничаването на назначението в срок до 3 месеца създава други възможности за същото. Длъжност на непълно работно време трябва да се разкрива само ако това е необходимо поради недостатъчен обем работа в някои малки администрации. Т.е. ограничението трябва да бъде „За не повече от 4 ч.“. Това би следвало да е единственият мотив за разкриване на такава длъжност и разбира се заемането на друга вакантна цяла длъжност да е само след конкурс. Не би трябвало насила да се създават цели длъжности там където не са необходими. Обвързването на такова назначение с 3 месечен срок, макар и след „писмено обоснована необходимост“ ще създаде възможността кандидат, който ще се назначи на длъжност за непълно работно време без никакъв подбор в тримесечен срок да участва в конкурс, който разбира се ще спечели. Т.е. всички предварително „подбрани“ от политическите ръководители служители ще се назначават по този начин и ще се състезават „равнопоставено“ с външните кандидати. А колкото до необходимостта тя ще е винаги обоснована.
Накрая позволяваме си да предложим на народните представители преди внасянето на такива законодателни промени да потърсят мнение на професионални организации и експерти практици в съответната област, от което приложимостта и добрите им резултати ще бъдат гарантирани.

Управителен съвет на ПОДС

2 Comments

  1. Намирам следните язви в ЗДСЛ в частта му за конкурсите:
    1. Според мен не е оправдана нормата за нотариално заверено пълномощно (с изземване на оригинала от пълномощника) за подаване документи за участие. Кой ще внесе целия наръч документи от мое име (и без да знам аз) и с каква (злоумишлена) цел? Резултатът е 2 по 6 лева на нотариуса плюс 5 лева за куриер и почерпка за мотивация на пълномощника. А данъчните декларации се подават с ПИН код ….
    2. Според мен въпросите в тестовете свързани със ЗДСЛ за тесни специалисти в някоя област трябва да се ограничат в основните задължения на служителите. Как ви звучи въпрос, който е задаван на конкурс за IT специалисти – В колко дневен срок ДСл трябва да встъпи в длъжност а)10, б)20 в)30? Този въпрос носи или отнема точки. Той визира абсолютно фантастична хипотеза – спечелилият конкурса (и съответната държавна служба) нямат никаква друга връзка (телефон, адрес, мейл) и не се осведомяват взаимно за плановете си. Всъщност членът от закона визира не задължение на спечелилия конкурса, а указва на органа по назначаването какво да направи за да се назначи втория, респективно третия в случай, че по някаква причина първият не встъпва. Това важно ли е за новопостъпващ IT специалист?
    3. Възможно ли е да не се разрешава текстът на съответните закони да е достъпен на тестовете (за IT специалисти). Кога в пряката си работа те ше трябва да дават становище по който и да е казус (софтуерен или хардуерен) без съответните справки в документацията, а наизуст?

  2. Добре са го написали. Най-важният проблем, посочен и тук е как да се гарантира честността и прозрачността на конкурсите. Точно тук трябва да бъдат усилията.

Leave a Reply

Your email address will not be published.