Сбъркана ли е енергийната ни стратегия?

Доживяхме и парадоксалната ситуация поради ниското потребление на ток Електро- енергийния системен оператор /ЕЕСО/ да е принуден да изключи част от централи, произвеждащи евтин ток. В същото време скъпите централи за зелена енергия (1060 мегавата инсталирани мощности, енергията от които се изкупува на цени от 699 лв/Мвтч и 236 лв/Мвтч) са били оставени да работят, защото по Закона за енергетиката те не можели да бъдат ограничавани?!

 

Къде ще ни доведе това?

Пределно ясно : до ново повишаване на цената на тока (невъзможно поради масовите обществени протести) или до загуби, които ще продължат да се трупа на НЕК или ЕРП с надеждата някога да се възстановят пак с вдигане на цената. Това е омагьосан кръг, от който няма излизане, и който има само един възможен край – фалит на НЕК или поемане на загубите от държавата, ако не искаме да сринем цялата икономика.

А замисляме ли се какво ще стане през лятото, когато фотоволтаичните централи греене ще работят на пълна мощност и максимален брой часове. При това товарите в системата ще намаляват. Тогава ще стигнем до парадокса да спираме евтините държавни централи, за да работят без проблеми скъпите частни централи. Давате ли си сметка какви ще станат цените?

 

Три задължителни въпроса

Какви са причините за това ? Защо се стигна до тук ? Има ли изход от тази криза в отрасъл Енергетика ?

Това са въпросите, които си задава всеки работещ в отрасъла, а би трябвало и всеки български гражданин.

Какво, според мен, трябва да се направи и какви важни управленски решения да се вземат, докато все още не е късно.

  1. Най-спешно е да се промени текстът в Закона за енергетиката, забраняващ на ЕЕСО за изключва отделни производители на енергия /визирам ВЕИ, но важи за всички/. Това ще позволи определеният „микс” да се поддържа пропорционално в съотношението, което е прието. Всякакви оправдания с това, че соларните централи не могат да се изключват или че няма технически средства това да се управлява централно са несъстоятелни – решението е просто. Тези централи се спират докато си коригират технически годността да работят в обща енергийна система. В противен случай да си продават енергията извън системата. Всякакви оправдания със сключени договори не важат пред заплахата за националната сигурност. Когато промяната в закона е в сила, тя е задължителна за всички.
  2. Максимално бързо трябва да започне да се работи по нова енергийна стратегия на страната. Оказва се, че съществуващата в момента е неефективна, бих казал погрешна. Новата стратегия трябва да отразява новите реалности в системата и да ги адаптира към общата цел на България и ЕС – свободен пазар на електроенергията. Тази цел е напълно възможна, но към нея трябва да се върви последователно и целенасочено, без компромиси и лобистки заигравания.
  3. Много внимателно трябва да се подходи при избора на експерти, които да изготвят стратегията – в никакъв случай това не трябва да са същите хора, които изготвиха старата стратегия. Явно техният начин на мислене е погрешен и това неизбежно пак ще се отрази в новата стратегия. Нужни са нови хора с нови идеи.
  4. Необходим е широк обществен дебат по тази нова енергийна стратегия, като в него да се даде думата на специалисти извън тесния кръг от „енергийни експерти”, участващи досега с мнения по медиите. В дебатите за референдума за атомната енергетика ясно пролича, че всички те са далеч от истината и защитават интересите на отделни лобита, без да мислят за националния интерес.
  5. Необходимо е в новата национална енергийна стратегия да залегнат такива основополагащи  принципи като :

а/ Отделяне на преносната мрежа в едно или няколко дружества, които задължително да са публични дружества със засилен контрол и регулация от ДКЕВР, които да нямат право да търгуват с енергия. Те трябва да бъдат максимално ефективни и икономични и да имат за цел единствено поддържането и развитието на мрежата, както и гарантиране техническите параметри на захранването до клиента /напрежение и мощност/.

б/ Създаване на свободен пазар на електроенергия чрез мрежа от фирми за търговия с ток, имащи свободен достъп до всички крайни клиенти – облекчен режим за сключване на договори и смяна на доставчика /например с предизвестие от 1 месец/. Същите да се контролират от ДКЕВР при формирането на цените им с поставяне но горни прагове за цената на тока за битови потребители и на малкия и среден бизнес.

в/ Регламентиране със закон задължението на всички електро производители /наричани общо централи/ да продават произведената енергия на публични търгове без фиксиране на цената.

г/  Изваждане от активите на НЕК на преносната мрежа високо напрежение /ВН/ и Електроенергийния системен оператор, и  отделянето им в отделни публични дружества. Техните приходи ще се осигуряват от такси, плащани от търговците на ток.

д/ Електроенергийния системен оператор ще получава от търговците всеки месец план за необходимата им енергия и заявка от кои централи тя да бъде получена. ЕЕСО ще може да обобщи тези заявки и да планира колко енергия ще получи от всяка централа. На тази база ще разрешава на всяка централа в кои часове да се включва и кога да се изключва. Така ще изчезне необходимостта от „енергиен микс” и ЕЕСО ще следи единствено за постигане на общите технически параметри на системата – баланс между генерирана и консумирана мощност, и гарантиране на стандартната честота / 50 херца/.

е/ Крайно време е да се приключи с отчитане на загубите от пренос и трансформация на база теоретичен процент. Необходимо е навсякъде да има търговски уреди за мерене, които точно да отчитат количеството на произведената и продадена в мрежата енергия от централите /без разходите за собствени нужди/ и количеството на продадената на крайните консуматори електроенергия. Разликата между тях ще определи какви са реалните загуби от пренос и трансформация. Те, заедно с разходите на преносните дружества /за заплати, материали, инвестиции и др./, ще определят какви са общите разходи за пренос на всяко дружество. Разделени на пренесената и продадена на крайните клиенти сумарна енергия ще ни даде и каква ще е таксата за пренос на 1 квтч., която ще влезе във фактурата на клиента. Така зимата, когато има голяма консумация на енергия ще имаме по-ниски такси за пренос, а лятото – по-високи. Също така, в перспектива, с нарастване на консумацията таксите ще намаляват пропорционално.

ж/ Необходимо е в Новата стратегия и в Закона за енергетиката да се запише правилото, че търговците нямат правото да изкупуват енергия от централите извън търговете за продажба на енергия, освен ако те самите не са производители на енергия. Така държавните централи АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица изток-2 ще имат свой търговец, който да продава енергия основно на битови консуматори и така ще се постигнат едновременно две цели – относително ниска цена за потребителя и относително висока цена за държавния производител. Така тези централи ще реализират печалба, която да влезе в бюджета или да послужи за изплащане на старите задължения на НЕК. Досега тези централи служеха само да покриват твърде високите цени на частните централи, т.е. съществуваше зле прикрита практика на източване на държавните структури за сметка на частните фирми.

з/ Много е важно да се премахне сега съществуващата практика фирми да произвеждат зелена енергия, която да продават скъпо, а в същото време собствените си енергийни разходи да покриват с ползване на евтина енергия от „микса”. Необходимо е да се преразгледа политиката на стимули за изграждане на ВЕИ, като се наблегне на вариантите, при които фирмите-консуматори изграждат ВЕИ за собствени нужди, и продават на пазара само излишната им енергия. В тези случаи е резонно фирмите да получават финансиране с евро средства или по национални програми. И за да не злоупотребим отново – размерът на помощта да не надхвърля 50% от необходимите средства за изграждане на ВЕИ с мощност, не по-голяма от ползваната до момента от фирмата.

И накрая – нужно е сериозно да се разрови от медии, следствие и прокуратура кои са хората, които изкривиха енергийната политика на България и я доведоха до катастрофа. При това да се търсят преките държавни служители, измислили и приложили тези заробващи клаузи. Сега вината винаги се хвърля на министър-председателя или енергийния министър, подписали тези договори. А трябва да намерят преките чиновници, измислили и предложили за подпис тези клаузи. Нима те не са осъзнавали последствията? Нима са били толкова недалновидни, че да ни докарат до такава катастрофа. Ако е така, значи не са за тази работа. За мен това са ярки примери за лобизъм, който /платен или неплатен/ е в разрез с националните интереси на България. Затова според мен всички експерти и чиновници /юристи, енергетици и др./, участвали в подготовката и подписването на заробващите договори, трябва да бъдат незабавно разследвани и освободени от държавна служба, като същите получат и забрана да заемат възлови държавни постове в институциите и държавните предприятия. Трябва да се провери и колко от тях /или техните роднини/ са собственици на нови енергийни източници, в колко компании за ВЕИ имат дялово участие, в колко фирми са членове на управителни съвети, и т.н. Само така ще се пресече възможността те отново да подведат някой друг министър, а и действа отрезвяващо на другите след тях.

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.