В профсъюзния дом на Одеса изгоряха живи 42 човека. Над Славянск свалиха три хеликоптера – два бойни и един транспортно-боен. Водят се престрелки, армията действа срещу населението… Голяма работа, ще кажете. Голяма я! Голяма, защото мечката е заиграла не точно в комшиите, а в комшиите на комшиите – през една къща от нас. На североизток, в Украйна.
Какво от това, нас тая работа не ни касае, иде лято, време, в което няма да плащаме високи смети за ток, време за почивка, за море, за южни дестинации… Да, благословеният юг – палми, златист пясък, коктейли… Ама и на юг е зле – и там мечката е заиграла не в комшиите, а в комшиите на комшиите. През комшиите Турция, в техните комшии – Сирия. И не само Сирия има палми и златисти плажове, ще кажете – ей ги Египет, Либия, Тунис.
Значи и на юг не става. И там мечката се е разиграла! Е какво, може пък да пробваме на запад? Тц! И там същата работа – мечката играе в комшиите на комшиите – през комшиите Сърбия, в техните комшии – в Босна още има Сини каски, в Косово – също… Въздъхваме и поглеждаме към нашето окупирано от мутри, мутреси и политици Черноморско крайбрежие. Черно море! Колко мили спомени… Оп! Ама нали на отсрещния му бряг играе мечката? И заради това, в него плуват ескадрени миноносци, торпедоносци, разрушители, готови всеки един момент да влязат в схватка! Над него летят чужди самолети, вдигащи непрекъснато по тревога и без това смешната ни авиация от два самолета и три вертолета.
И каква стана тя?
Стана, че се намираме на една поляна, обградени отвсякъде с огън и играещи мечки. И продължаваме да се самозалъгваме, че нас това не ни засяга. Защото „отговорните държавни институции“ и „отговорните държавни мъже“ ни убеждават, че няма заплаха за нас. Доколко те искат да споделят с нас реалните проблеми и заплахи? Все пак, на власт са наследниците на онези, които ни лъжеха, че няма проблеми и заплахи за нас след Чернобил и точно по това време на годината, хората се разхождаха спокойно под радиоактивния гергьовденски дъжд. А може би не крият от нас, а просто нямат реална представа за събитията? Доколко възпитаникът на Военноморското училище Цветлин Йовчев и възпитаникът на същото Военноморско училище Ангел Найденов могат да имат реална представа за нещата? Дали на първият му е остава време от лавиране между политически сили и стремеж към лично облагодетелстване да се запознае с докладите на подчинените си? А на вторият? Дали пък след като от началото на промените работи само и единствено „политик“ – първо кмет, после областен управител а след това депутат в 37-то, 38-то, 39-то, 40-то, 41-то и 42-то Народно събрание на Република България , този човек има каквато и да било представа от реалния живот и реалните проблеми на редовия военнослужещ в БА? Изявите му като говорител на БСП са многократно повече от изявите му като Министър на отбраната и дали това не е знак, че той е в министерското кресло само проформа? Кой тогава взема важните за националната ни сигурност решения, след като двамата моряци – ръководители на силовите ни министерства, определено нямат за приоритет да се занимават с това?
Националната ни сигурност е на автопилот, уважаеми дами и господа. Доказват го и последните генералски рокади. Редовите военни въздъхват с облекчение, че най-после пенсионират Началника на отбраната – доста спорната личност, ген. Симеонов. Но са в потрес от новото назначение на най-високата военна длъжност – Контраадмирал Румен Николов. По същият начин са в потрес и от новия шеф на Съвместното командване на силите – Контраадмирал Георги Мотев. И двамата са завършили военни академии в Съветския съюз. Нищо, че в биографиите им пише Русия. Завършили са в Съветския съюз по времето, когато имаше Варшавски договор. Учили са дълбочинни настъпателни операции, единен боен ред, учили са да громят омразния противник от НАТО… Т.е. учили са неща, тотално неприложими в съвременния живот. И каква стана тя? На двата най-високи военни поста в натовската ни държава са възпитаници на Съветска военна академия… Динозаври. Непригодни към новите реалности динозаври.
Обобщението – Националната ни сигурност е в ръцете на четирима моряци. Моряци в държава, която има 1-2 бойни кораба в окаяно състояние и нито една подводница… Какъвто флота, такива ни и моряците. Но защо трябва такава да ни е и националната сигурност? Защото такава ни е и държавата! А как мислите, дали факта, че Контраадмиралите Николов и Мотев са учили по едно и също време във Военноморското училище с Министър Ангел Найденов е случаен? Надали. Пак имаме назначения на приятелска, а не на професионална основа.
Каквито министрите – такива и ведомствата. Нямащи представа от реалностите и неспособни да се справят с тях.
Какъвто главнокомандващият (Президентът) – такава и армията. Смешни.
Това е думата. Армията ни е смешна. Защото в Славянск, с който започнах, свалиха три вертолета. Не са много, нали? Но са точно толкова, колкото има летящи в Българската армия. И когато на Гергьовденския парад минат хеликоптерите, не се учудвайте, че флага се носи от най-стария хеликоптер. Защото новите НАТО-вски хеликоптери не могат да го носят. Не се шегувам, така е. Новите ни хеликоптери не бяха закупени, за да се увеличи отбранителната мощ на армията ни, а за да се вземат едни тлъсти комисионни от определени хора на високи постове. И затова избраха най-големите боклуци, а ги платиха като най-доброто на пазара. Платиха ги с нашите пари. За да се нагушат няколко алчни смешни човечета. И поради същата причина, сега ни убеждават, колко са ни нужни нови изтребители. Изтребители, тотално непригодни да решават проблемите, пред които е изправена националната ни сигурност, но пък идеални, за да се напълнят джобовете на властимащите с тлъсти комисионни.
За финал мога само да ви пожелая: Честит Гергьовден!
И Бог да пази България! Че при тия политици и тая армия, няма кой друг.
Be the first to comment