В цялото многословно, много-вредно и много конфронтационно политическо говорене “Що е банкова криза и има ли тя нова почва у нас?” БНБ се намеси и с предложение от законодателен характер. От Националната банка поискаха от парламента да се гласуват нови текстове в Наказателния кодекс, предвиждащи строги наказания за изявления, подлагащи на риск банковата система.
Което, освен че излиза извън правомощията на БНБ, се оказва и излишно. И като че ли е част от една хиперактивност, която Националната банка демонстрира в последните дни. За сметка на това, че в предхождащите седмици, БНБ мълчаливо вървеше след събитията, по време на които ръката на закона стигна дори до подуправителя и шеф на управление “Банков надзор” Цветан Гунев.
Днес председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев изрази оптимизъм, че исканите от БНБ промени в Наказателния кодекс могат да се приемат. Само че деликатно обърна внимание, че това не може да стане за по-малко от две седмици.
Формално погледнато, 42-то Народно събрание има тези две седмици до разпускането му на 6 август. Но, ако се съобразим с реалностите, няма да е чудно и занапред броят на провалените поради липсата на кворум заседания да е по-голям от дните, в които депутатите ще правят закони.
Това е едната страна на нещата, чисто формалната. Такова е и напомнянето, че на финален етап са споровете по проекта за Нов наказателен кодекс. В такъв момент ремонтът на стария закон е по-скоро показно мероприятие, отколкото влизане в крак с времето.
По-сериозното обстоятелство, което трябва да бъде разгледано с особено внимание е наличието на достатъчни като правна норма и превенция текстове в сега действащия Наказателен кодекс – например член 326-и. Това е и един от текстовете, по които са повдигнати обвинения на двамата задържани мениджъри от инвестиционния посредник “Глобал маркетс”.
Такова е и огласеното днес мнение на депутати, експерти и журналисти.
Юристът и депутат от “Атака” Явор Нотев дипломатично коментира, че предложените от БНБ текстове трябва да бъдат прецизирани. Но също така и подложени на обществено обсъждане. Ако питате защо – най-малкото защото могат да бъдат изтълкувани и/или прилагани като цензурираща мярка спрямо коментари и анализи, касаещи банковата деятелност. А що се отнася до традиционно всичко-знаещите “коментатори” от политическите среди – те надали ще се впечатлят или озаптят от евентуалното допълнение на Наказателния кодекс.
“Безспорно трябва да се вземат мерки, за да не се повтаря ситуацията. Тези мерки обаче не изискват нови текстове в Наказателния кодекс. Това е опит да се реагира на едно поле, което няма как там да се произведе ефективно действие”. Това заяви днес по БНР Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. И някак (не)случайно продължи тезата на Явор Нортев за необходимостта от прецизиране на предложението на БНБ. По думите на Христо Иванов, текстовете са твърде широко формулирани и създават рискове всъщност да се наложи също толкова широка забрана – “реално да се забрани говоренето за банките и финансовите институции, което вместо да подпомогне нещата, сериозно ще ги влоши”.
Христо Иванов подчерта, че и в момента БНБ разполага с административно-наказателни разпоредби, по които може да се налагат глоби, но тези възможности, както и други текстове в Наказателния кодекс (…), които биха дали възможност на правозащитните органи да действат, не бяха използвани по предназначение.
“Текстове и възможности и досега съществуват, но тяхното приложение повдига въпросителни. Реалният разговор изобщо не е за това как да увеличим наказанията – това е една димка”, казва експертът от Българския институт за правни инициативи.
Всъщност първа реагира на “законодателната инициатива” на БНБ колежката от “Труд” Анна Заркова, с което заслужава поздравления за журналистическия рефлекс. Именно тя напомня за възможностите, които дава сега съществуващия член 326 от НК. Както и за безнаказаността на депутатското говорене, защитено от Конституцията.
По-важното е друго, и то трябва да бъде казано на висок глас, повторено и осъзнато като аксиома. Ето какво казва Заркова:
“Изправени сме за пореден път пред едно явление, до болка познато: Действащи законови текстове не се прилагат, а се правят техни варианти с въодушевено очакване, че по тях правораздаването ще тръгне като по вода. Ако това очакване обаче поне един-единствен път се е оправдало, то ние не сме чули и разбрали”.
В случая проблемът не е в закона, нито дори в Наказателния кодекс, а дори и не в опита на БНБ да демонстрира закъсняла активност на поле, твърде отдалечено от управлението на банките и финансите.
Просто предлаганите промени в закона няма да променят представата за войната (и срещу банки) като продължение на политиката с други средства…
Be the first to comment