Реакциите ни на ежедневните стресови фактори предопределя бъдещото ни здраве

 

Противно на общоприетото схващане, стресовите фактори не водят до здравословни проблеми.

По-скоро реакциите на хората към стресорите са тези, които определят дали те ще понесат някакви последствия за здравето си, според изследователите.


"Нашето изследване показва, че начина, по който реагирате на това, което се случва в живота ви днес предопределя хроничните ви заболявания и за 10 години в бъдеще, независимо от вашето настоящо здраве и вашия бъдещ стрес", твърди Дейвид Алмейда, американски професор по човешко развитие и изследвания на семейството. "Например, ако имате много работа за вършене днес и наистина сте ядосана заради това, тогава е по-вероятно да страдате от негативни последици за здравето си 10 години напред от сега, отколкото някоя домакиня, която също има много работа за вършене днес, но не позволява това да я притесни."

Като използва група от хората, които участват в MIDUS проучването (Midlife (живот в средна възраст) в САЩ), което е национално изследване на здравето и добро физическо състоянието на хората и се финансира от Националния институт по застаряване на населението, Алмейда и колегите му изследват връзките между стресовите събития в ежедневния живот, реакциите на хората към тези събития и тяхното здраве и добро физическо състояние 10 години по-късно.

Конкретно за случая, изследователите са проучвалили по телефона 2, 000 души всяка нощ в продължение на осем последователни нощи, във връзка с това, което им се е случило през последните 24 часа. Те питали участниците в анкетатата за това как използват времето си, за техните настроения, физическите симптоми, които са усетили, тяхната продуктивност и стресиращи събития, които са имали, като например попадането в задръстване, спор с някого, или да се грижат за болно дете.

"Повечето социално-научни изследвания се основават на дълги ретроспективни описания на живота им през последния месец или може би последната седмица", твърди Алмейда. "Като молим хората да се съсредоточат само върху последните 24 часа, ние успяхме да уловим един конкретен ден в живота на някого. След това, чрез изучаване на последователни дни, ние успяхме да видим приливите и отливите на ежедневните им преживявания."

Изследователите също събирали проби от слюнката на 2, 000 лица в четири различни случая в четири от тези осем дни. От слюнката, те успели да определят размера на хормона на стреса, кортизол. След това, те свързали информацията, която събрали с данните от по-голямото проучване MIDUS, включително и демографската информация за участниците, техните хронични заболявания, техните личности и техните социални мрежи.
"Ние направихме това преди 10 години през 1995 г. и отново през 2005 г.," каза Алмейда. "Като разполагахме с надлъжни данни, не само че бяхме в състояние да погледнем промяната в ежедневните преживявания през този период, но как преживяванията, които бяха възникнали преди 10 години са свързани със здравето и доборо физическо състояние на анкетираните сега".

Екипът открил, че хората, които биват разстроени от ежедневните стресови фактори и продължават да ги преживяват, след като са преминали, са по-склонни да страдат от хронични здравословни проблеми 10 години по-късно – особено от болки, като например тези свързани с артрит, и сърдечно-съдови проблеми.

"Харесва ми да мисля, че хората са един от двата вида", казва Алмейда. "Едните са хора тип залепваща лента Velcro, при които, когато им се случи стресиращ фактор, те сякаш се слепват с него. Те наистина се разстройват и, до края на деня, са все още ядосани и сърдити. А другият тип са Тефлоновите хора, при които, когато се появят стресори, те се плъзгат покрай тях настрани. Именно Velcro хоратa, са тези, които в крайна сметка страдат от последици за здравето си в бъдеще".

Резултатите се появиха онлайн в новия брой на Хроники на Поведенческата Медицина (Annals of Behavioral Medicine).
Според Алмейда, някои видове хора са по-склонни да изпитват стрес в живота си. По-младите хора, например, има повече стрес, отколкото по-възрастните хора. Хората с по-високи познавателни способности получават повече стрес, отколкото хората с по-ниски когнитивни способности, както и хората с по-високи нива на образование имат повече стрес, отколкото хората с по-ниско образование.

"Това, което е интересно, е как тези хора се справят с техния стрес", заявява Алмейда. "Нашето изследване показва, че хората на 65-годишна възраст са склонни да реагират по-бързо на стреса в сравнение с по-младите хора, най-вероятно, защото те не са изложени на голям стрес на този етап в живота си, и са загубили практика да се справят с него

По-младите хора се справят по-добре с него, защото им се налага да го неутрализират доста често. Също така, нашето изследване показва, че хората с по-ниски когнитивни способности и ниво на образование са по-реактивни към стреса от хората с по-висшите познавателни способности и нива на образование, вероятно защото те имат по-малко контрол над стресорите в живота си. "

Докато стресът може да е симптом, че животът на човека е изпълнен с трудности, той също може да просто означава, че човек се занимава с широк спектър от дейности и опитности.
"Ако случаят е такъв, намаляването на излагането на стресорите не е отговор", казва Алмейда. "Ние просто трябва да разберем как да ги управляваме по-добре."

По ScienceDaily

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.