Равногор. Най-чистата точка в Европа

Като в замък стои, заобиколен от високите дворцови стени на Родопа планина! Да, така започва историята за един прекрасен район, който се намира в признато от НАСА екологично най-чистата точка в Европа, а именно село Равногор и намиращото се само на 5 километра от него летовище Атолука! Още една от прекрасните тайнствени земи около Брацигово с антична история отново от времето на траките. Това не е измислена история за която свидетелстват написани от историци страници, а могилите в южната част на Равногор в местността “Чемерика”. В северозападната част на селото са на лице много пещери непосредствено зад връх Света Неделя, който връх е бил наистина култово място за Траките. Тук все още археолози и спелеолози не са прострели ръце, за което удивлението и интересът на посетителите ги прави още по впечатляващи и им дава право за пренаписване на историята от видяното, но това ще оставим на вас да решите след като отидете там. По исторически сведения от 1777 по време на турското робство селото е било административна единица от турската империя и е носило името Кория ( “гора” на български). Това село е едно от малкото в тази част на Родопите, в което турците не са могли да наложат религията си и поради тази причина те нарекли месното население “аксии” (твърдоглав), а селото Акси Кория (Твърдоглавата Гора). В следствие след освобождението с решение на общински съвет то получило името Ясъ Кория (“Равна Гора”). През 1934г името е сменено на Равногор. Как обаче едно село, което е заобиколено от върхове и обгърнато от горските вълни на Родопа планина носи това име оставяме на вас да разберете, като го посетите. Там населението е от месни жители равногорци християни, които наброяват около 1000 човека с топли сърца и отворени порти на домовете си за всеки посетител решил да се отпусне в приказния му свят, в който може да видите доста интересни места.

С влизането ви посреща огромен бял кръст с надпис „Бог да пази България„ символ на християните в селото. В центъра му се намира много красива църква с красива камбанария. На връх “Света Елена” се намира прекрасен параклис с името “Свети Илия”. Неописуема гледка, се разкрива, когато се изкачите на другия връх “Света Неделя“ и попаднете в божието кино, на който екран ще се насладите на прелестни сцени не от филмите и разказите, а които ще сътворите и видите сами! От там се разкриват гледки към дълбокото родопско море и равната тракийска низина. Хората от селото са сплотени, като едно семейство и на църковни празници се събират и празнуват заедно правейки курбан и всеки, който реши да им гостува е посрещнат с топли думи като: Земи милянце (вземи чедо) подавайки ти топла курбан чорба, хляб и чашка вино или ракия настанявайки те на тяхната софра с думите, сетси милянце (седни чедо)на тяхната софра. Да звучи наистина нереално но е факт.

Месния поминък, е производство на сирена от мляко на крави, които ядът само билки, растящи там по всичките им пасища, както и отглеждането на картофи. Да там някъде толкова високо в Родопа планина се намира една много красива и равна котловина с име Равна гора заобиколена от борово цунами и райска красота….

По криволичещ малък път излизащ от село Равногор водещ сякаш в недрата на планината и създаващ усещането, че изведнъж просто ще спре, обаче се стига за скромните 5 минути с кола до летовище Атолука.

То е на 20 км не от Бургас, а от прелестния град Брацигово, с което всички брациговци се гордеят. Самото курортно селище е създадено от тях в далечната 1906 година, когато младежи от града тръгват на първи поход към местността и се влюбват в нея. С годините Брациговци започват да се спасяват от горещите дни там, а в последствие и да строят вили.

Днес именувано в туристическите карти летовище Васил Петлешков /на името на не безизвестния брациговски революционер/, всъщност е по-известно със старото си име Атолука. То крие легендарна история. На времето страшен бей минава със свитата си и любимия си кон от там. Конят му е много изморен от дългия път. Бея му дава да пие вода от и до днес съществуващия там извор на ледено студена родопска вода. Умореното и жадно животно обаче умира. Тогава бея нарича тази местност с думите „Ат олук“, което ще рече конско корито, или конска чешма.

Веднъж отишъл там, човек няма как да не си запее, една от легендарните песни за курорта :

„Аз дойдох в тоз курорт максимум за ден, два, три….ала тя каква стана – цяла седмица мина!“ написана от група младежи /вече чичковци/ оставили неописуемата емоция и незабравимите си дни за поколения напред.

Цялата песен, може да имате удоволствието да чуете, ако отскочите за един уикенд до там и станете част от някое запомняща се китарена вечер около огън, под обсипаното с милиард звезди небе, заобиколени от непознати, но позитивни млади хора, винаги готови да ви приветстват в тяхната компания и да ви заразказват стари и по-нови истории.

До там се стига тръгвайки от град Брацигово, в посока село Равногор по спокоен път издигащ ви за скромните 20 километра с още 1000 метра надморска височина, за да достигнете 1450, когато пристигнете в курорта. Пътят е панорамен на доста места, разкриващ неописуеми гледки. Колкото по- нависоко се качвате, ще бъдете обгърнати от запомнящи се букови гори, разстилащи се като море от двете страни на виещите се завои. По пътя ще минете само през две населени места – селата Розово и прекрасното Равногор, които Родопите прегръщат, както майка рожбата си.

Пристигате в Атолука. Посрещат ви поляни с боровинки, горски ягоди, различни диви гъби, десетки горски билки и много усмихнати лица. Слизате от автомобила си, а дробовете ви се разтварят до неподозирана степен. Тук се намира един от най-големите и вековни природни резервати на бял бор и смърч, които помагат лечението на хора с дихателни проблеми. Хотелите и почивните станции не са много, но това е предпоставка за намиране на търсен покой и почивка.

На Атолука има изградена мрежа от туристически маршрути, които могат да ви отведат до село Равногор, Сините водопади, пещера Снежанка, Розовски вриз, връх Чакмакли и разбира се любимите на всички Гарванови скали от където се разкрива гледка към безкрайната тракийска низина.

Не случайно хората имащи вили там, наброяващи едва 450 го наричат Рай. И той наистина е такъв. Не засегнат от шума и светлините, едно запазено местенце, способно да озари всяка душа и да препълни очите на всеки докоснал се до него.