През 1966 г. председателят Мао страртира “културната революция” в Китай, в която загинаха милиони. Но освен жертвите, които платиха с живота си, тази “революция” унищожи достиженията на хилядолетната китайска култура. Когато днес отидете в Китай, ще ви кажат, че разрушенията на “културната революция” са лишили Китай от неговото културно наследство – сгради, храмове, произведения на изкуството. “Пролетарската младеж” – хунвейбините – рушаща наследството на своя народ унижава, малтретира и изхвърля носителите на китайската култура, интелектуалците на Китай. Защо се сещам за това? Защото наследниците на философа-маоист Херберт Маркузе днес вършат аналогични неща в западния свят. Да, те не рушат физически културата на собствения си народ, но я унижават практикувайки идеологически радикализъм от вида, показан в текста по-долу. Радикалният фанатизъм е основния враг на културата – през цялата човешка история. Шекспир, Дикенс и Чосър няма да пострадат от непримиримостта на хунвейбините в Йейл. Ще пострада Йейл, както и следващите поколения интелектуалци в Америка, които ще бъдат лишени от познанието за върховете на световната култура. С какво ще бъде заменена класическата английска, френска, руска литература? Откровено казано – не ме интересува. Тя не може да бъде заменена от нищо. Един ден в Йейл – и другаде – интелектуалци от бъдещия свят ще кажат същото, което чуваме днес да се говори в Китай – “културната революция” разруши нашето наследство…” Да се надяваме, че пораженията няма да бъдат толкова големи.
Be the first to comment