Г-н Димитров, какво очаквате да реши референдумът за ядрената енергетика?
Референдумът беше действително откраднат от ГЕРБ. Беше променен въпросът. ГЕРБ се успокоиха и смятат, че са спечелили референдума. Тъй като отговорът „да” за тях ще означава – ние ще правим нова централа на площадката на „Козлодуй”. Там има регистрирано проектно предприятие и то ще бъде отделно, различно от АЕЦ „Козлодуй”. Така че, ние изпълняваме волята на народа… Ако отговорът на референдума е „не”, ГЕРБ ще кажат – няма да правим нова ядрена централа, ще правим нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй”. Така че, от ГЕРБ са задали един въпрос, отговорът на който няма значение, какъвто и да бъде. И затова са така доволни от себе си. Разбира се, правят всички опити да доомаскарят проекта „Белене” с тази „телевизионна комисия”, която направиха за проучване на данни и факти в парламента, в която се кара по една изключително елементарна схема. Като във вица за глухите рибари, където единият питал: За риба ли?, другият отговорил: А, не, за риба. А първият уточнил: Аз пък помислих, че за риба…Повтаря се на всяко заседание едно и също нещо, като шефката – г-жа Петкова, повтаря изводи от нейната поръчкова ревизия, след това депутати от управляващото мнозинство и Иван Иванов от ДСБ повтарят изводите й под формата на въпрос, за да може тя пак да ги каже. И след това те потретват това, което тя е казала. Това е толкова елементарна манипулация. А в същото време енергетиката ни е изправена пред толкова сложни проблеми, с каквито не се е сблъсквала никога и ние си затваряме очите.
Кои са най-важните проблеми в стратегически план?
Най-важният проблем е този на НЕК. Загубите вече са над милиард и 200 милиона. И НЕК е заплашена от несъстоятелност. Ако това се случи, това ще бъде огромна драма за България. В същото време, срещу НЕК се води арбитражното дело в Париж, с което „Газпром” иска през „Атомстройекспорт” един милиард евро неустойки за проекта „Белене”. Най-тревожното в цялата работа е, че НЕК не е прекратил изпълнението на договора, съгласно процедурата, записана в договора за изграждане, а просто ги е уведомила. Това за „Атомстройекспорт” не означава нищо. И те продължават да изготвят оборудването и да трупат разходи. Които се документират и които, естествено, в арбитража ще служат като доказателство. И ще трябва да платим абсолютно всичко. Така че към досегашните загуби, които е понесъл НЕК, трябва да се добавят и тези, които арбитражът ще присъди за България. Като се добави това, че НЕК трябва да обслужва кредити към банка „Париба”, сумата набъбва още повече. И като се добавят скандалите с ВЕИ-та, които придобиха вече международни очертания, нещата се натрупват. Защото ние поканихме чужди инвеститори във ВЕИ-та и им предложихме преференциални цени. Сега с една незаконна разпоредба на ДКЕВР, тези цени до 40% им се изземват. Производителите плащат такса „достъп”.
15 посланика изразиха възмущението си
Състоя се едно събиране в хотел „Шератон”, воглаве с немския посланик, където се бяха събрали 15 посланика, за да изразят възмущението си. Има предупреждение от Китай, че ако тази разпоредба не бъде премахната, те ще спрат всичките си инвестиции за България. Т.е., откъдето и да го погледнем, то си е крупен енергиен скандал. Та в тази ситуация, когато цялата енергетика се тресе от проблеми, ние се занимаваме със „събиране на данни и факти”, както е наречена комисията по проекта „Белене”. Към проблема се добавя и този с „Булгаргаз”. Към момента „Булгаргаз” само за тази година е формирал загуба от около 300 млн. лв. По една проста причина – купува по-скъпо, а продава по-евтино по нареждане на ДКЕВР, т.е. по нареждане на министъра на енергетиката и на премиера на България. С чисто политически, популистки цели да покажат колко са добри и как цените не се увеличават. Около 30% от газа, който се потребява, отива в топлофикациите, но да кажем, че това е със социални цели. Останалото отива в частни компании, в които се утаяват тези пари. Т.е., става въпрос за стотици милиони, раздадени неправомерно. Това по европейските правила се санкционира. И аз подозирам, че Европейската комисия в един момент не само за НЕК, а и за ”Булгаргаз” ще ни стартира наказателна процедура и ще поиска тези пари да отидат обратно в европейския бюджет. А списъкът е безкраен. Предишното управление отпусна 400 милиона за оздравяването на „Топлофикация” – София. Българският енергиен холдинг похарчи тези пари за други цели. Те подлежат на връщане в републиканския бюджет в същия размер или в двоен размер трябва да бъдат внесени като глоба в бюджета на Европейския съюз.
Какво се получава, ако накрая теглим чертата?
Като съберем всичките тези неща, в момента енергетиката е заплашена от различен род санкции и недосъбрани приходи за над 5 млрд. и 200 млн. лева. И вместо да решаваме реалните проблеми, ние се занимаваме с глупости. Виждаме, че Турция тръгва да прави ТЕЦ край Резово. Правят се демонстративни съвместни заседания на двата кабинета. В същото време нашето правителство не знае нищо за това намерение на Турция.
Еколозите го извадиха на светло.
Ами еколозите го извадиха, но ние навсякъде заявяваме, че подкрепяме кандидатурата на Турция за ЕС безрезервно. Защо безрезервно? Толкова ли е трудно българското правителство да заяви, че ние искаме край Резово да не се строи нито АЕЦ, нито ТЕЦ, защото ще бъде разрушена цялата екосистема на Южното Черноморие – чак до Ямболско. Защо това да не е наше искане към Турция. Защо ЕVN ще прави „Горна Арда”, която до голяма степен преди всичко отговаря на интересите на Турция. Правим магистрала „Марица”, която директно ще работи в интерес на Турция. Ние никакви искания ли нямаме към Турция, че безрезервно подкрепяме нейното членство? Това не са скандални искания от наша страна. ЕС ни затвори четири работещи реактора в „Козлодуй”, за да влезем в ЕС. Турция засега не е похарчила нищо за тази ТЕЦ, но ние нямаме позиция на българското правителство и нямаме искания по този въпрос. Тръгнаха да питат, след като зададохме въпроси в рамките на парламентарния контрол. Преди това- пълно безхаберие – областният на Бургас писал до консула в Бургас. Ама това не е работа на областният управител в Бургас… В името на екологията спряхме „Бургас – Александрупулис”, платихме, каквото имахме да плащаме. В чий интерес беше направено това, за да не заобикаляме проливите? В интерес на България ли беше? Каква заплаха е този проект в сравнение с един ТЕЦ край Резово?
Т.е. има редица действия на България, които са не просто безрезервна подкрепа на Турция, а ги правим в реален интерес на Турция. А какво искаме Турция да направи за нас. Защо тя не ни разрешава да направим LNG – терминал, защо не ни позволява да си транзитираме газ от Азербайджан по нейна територия, защо през Турция не можем да получаваме газ през свръзката с Гърция. Това са десетки въпроси, които засягат жизнени интереси на България. А ние нямаме никакви искания към Турция.
Ще се променят ли някои неща след посещението на българския президент в Анкара?
Има тревога. Крайно време беше и нашите управляващи да се разтревожат. Турция не е подписала конвенцията за ОВОС и за трансгранично сътрудничество. Така че ние нямаме право да контролираме тяхната процедура за ОВОС, ние нямаме право и на достъп до техните документи. Защо не поискаме Турция да се присъедини към тази конвенция, след като води преговори за членство в ЕС. Озъбихме се на Македония, понеже е малка, а не можем да спрем строителството на една ТЕЦ в Турция! Не можем, дори не сме поискали. Т.е. ще стоим отстрани като мома на годеж и ще питаме, ако ни харесвате, недейте да отравяте нашето Черноморие, защото ще убиете и туризма ни, и един биорезерват, каквато е Странджа.
Може ли, все пак, да се прогнозира развитието на казуса „Белене”?
Зависи от следващите парламентарни избори, тъй като за БСП спечелването на властта, ще означава изграждане на АЕЦ „Белене”. Ако останат ГЕРБ на власт, това означава окончателно погребване на проекта. Не мисля, че има игра от тяхна страна по този въпрос. Едно от най-важните неща при посещението на Алексей Милер у нас бяха двете газови централи, които „Газпром” се готви да строи в България.
Т.е. двойно зависими от „Газпром”?
Газът е на „Газпром” и това може да се прилага по познатата ни вече схема по отношение на други горива, когато намаляваш цената на дребно и вдигаш цената на едро. Каква конкурентна среда ще има, ако „Газпром” в собствения си газопровод си доставя газ на нищожна цена за производство на електроенергия. Кой ще я конкурира и как?
Това ли е сделката, срещу която Русия би се отказала от проекта „Белене”?
Аз само повтарям част от тезите в руските медии, които критикуваха Русия, че ни прави ядрена централа, с която конкурира „Газпром”. И дори беше поставен въпросът за парадокса, че „Атомстройекспорт” е дъщерна компания на „Газпром” и че „Газпром” сам си създава конкуренти в ЕС. Затова и мисля, че реакцията на Владимир Путин от самото начало беше спокойна. Той действително не смята, че „Белене” е руски проект. Това е български проект, ако искате, го правете… Ето го още веднъж парадоксът – Турция може да прави ядрени централи с руски реактори, ние не можем. Оказва ни се директно политически натиск, понеже технологията била „такава”. От тази гледна точка непрекъснато се въртим в един затворен кръг. Защо обслужваме чужди политически интереси? Честно казано, отговорът на този въпрос звучи много антибългарски. Не бих желал да е така.
А ще има ли все пак надежда за изграждане на газовите връзки с Турция?
Ако се вярва на собствения ни премиер, след миналата му среща с премиера Ердоган, той заяви в парламентарната икономическа комисия, че той му е обяснил, че за България няма да има транзитна газ, тъй като Русия не дава. Ако това е финалната позиция, дори да направим тези връзки, какво ще получаваме чрез тях? То и сега няма проблеми, доколкото разбирам, двете тръби, които вървят към Турция не са достатъчно натоварени и по едната тръба би могло да се транзитира газ от Турция към България с малко инвестиции от LNG-терминал в проливите, от други източници на газ. Има конкретни решения, но това означава, че Турция трябва да каже „да”. И това демонстрирано добро отношение към нас да получи конкретно измерение. Ние освен през Турция, в момента нямаме откъде да получим газ. Връзката, която правим с Румъния, е за да газифицираме Гюргево, а не за да се свържем с румънската газопреносна мрежа, няма такава връзка! Гюргево не е газифициран, не е свързан с румънската мрежа. Връзката с Гърция има декларативен характер, защото няма газ и е с малък капацитет. И тази връзка е към Италия. Така че в кризисна ситуация, просто можем да си помагаме. Сега няма газ, който да ни позволят да мине през Турция, да стигне до Гърция и вие да го получаваме. Единственото алтернативно направление е Турция. А вече сме се отказали и от връзката през Украйна. Защо, когато това е алтернативно трасе и в новото споразумение няма доставка през тази връзка. Т.е. всичко се прехвърля към „Южен поток” и тази връзка се спира. Да оставим това, че губим голяма част от мрежата си и модернизираната станция в Кардам. Но правим връзки с Гърция, Румъния, Сърбия, с Турция искаме да правим, а тук тя съществува и ние не искаме да я запазим. След като имаме транзитни договори за 30 години по този газопровод. Русия е права да защитава интересите си, тя се отървава от проблемите с Украйна и от транзитните такси, които плаща до България. А по дъното на Черно море тя няма да плаща транзитни такси. Руският интерес е ясен, а какъв е българският интерес от тази работа. Защо се отказваме от едно алтернативно трасе?
Ако Румъния и Турция си построят новите ядрени централи, какво се очертава да бъде мястото на България на енергийната карта на Балканите?
Ще се случи същото, което се случи с българските и турските домати. Българските домати са по-вкусни, но са по-скъпи. Знаем вкуса на турските, но ги ядем непрекъснато. Т.е. ако турската енергия е по-евтина и по-достъпна, ние дори да решим след десет години да правим седми блок в Козлодуй, той ще се окаже ненужен, тъй като ще има излишък на електроенергия. Т.е. някой в момента хвърля титанични усилия през близките десет години България да не направи ядрена мощност. А след това тя най-вероятно ще стане ненужна. Така е, като те изкарат от един пазар, както Иван Костов ни изкара от турския пазар заради скандала край „Горна Арда” и магистрала „Марица” и ние вече не можем да се върнем на този пазар. Така че в цял свят като си на един пазар, със зъби и нокти го пазиш. А ние гледаме да се самоотстраним. Защо?
Be the first to comment