Деветдесет и един процента от родителите, участвали в проучване на БАН, смятат, че държавната политика за семействата у нас не е ефективна, съобщи доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН.
Сдружение „Дете и пространство“, Национална мрежа за децата и Институт за изследване на населението и човека към БАН представиха проект, който цели да стимулира разработването и възприемането на държавна политика, насочена към родителите и семействата, с ясни цели, мерки и дейности във всички области, засягащи детското благосъстояние.
В проучването на БАН са участвали родители с едно-две деца, многодетни родители, родители на деца с увреждания, самотно отглеждащи децата си родители и родители от ромската общност. 70 процента от анкетираните са на мнение, че всички деца трябва да получават детски надбавки, независимо от доходите на семействата им. 74 процента от интервюираните родители отхвърлят идеята, че детските надбавки трябва да се получават само от родители със завършено минимум средно образование. По отношение на качеството на предлаганите грижи в държавните детски ясли 32 процента от анкетираните им поставят слаба или средна оценка, а 35 процента – поставят същите оценки на предлаганите грижи в държавните детски градини.
Според партньорите по проекта, държавата няма ясна визия как да подкрепя родителите и семействата, тъй като те често са споменавани само формално в официалните стратегически документи, насочени към подобряване живота на децата в България. Добър пример за това е фактът, че броят на „децата, отглеждани от държавата” не намалява, въпреки скъпия и продължаващ с години процес по деинституционализация. В тази връзка, ако семействата в риск получаваха адекватна подкрепа навреме, много деца не биха били разделяни от тях. Вместо това, в сегашните условия санкциите и наказанията към родителите са най-често срещаните инструменти на държавата за работа с тях.
Факт е и че повечето съществуващи политики засягат семействата или оказват въздействие върху тях, но без да са обвързани в система от целенасочени действия за подкрепа. Някои от ключовите области в този смисъл са образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, енергетиката, социално-икономическите и регионалните политики и други, които често предлагат мерки „на парче,” т.е. въвеждат някои несъществени изменения, без да има визия за типа подпомагане на семейството и за средносрочните и дългосрочните цели.
Сдружение „Дете и пространство” представиха анализ на семейните политики, прилагани в четири европейски държави – Франция, Великобритания, Норвегия и Германия – който преглежда трите основни модела социални държави. Очакването е, че задълбоченото изследване на различните подходи за подкрепа от страна на държавата, ще спомогне за формулирането на препоръки и добри практики, които да бъдат използвани при разработването на единна философия и политика за подкрепа на родителите и семействата в България.
В същото време, изследването на нагласите и очакванията за действащата система за семейна политика в страната показва, че българските родители и семейства смятат, че държавата е в дълг към осигуряване на по-добро качество на живот на семействата с деца и са с очакване за много по-голяма последователност и универсалност.
Според проучването българските семейства отделят много разходи за допълнителни уроци и за спортни занимания на своите деца. Изводите са, че проблемът на родителите в по-малките населени места е свързан с ниските им доходи, а на семействата в големите градове – с трудния достъп до детските градини.
Be the first to comment