Прокурорите трябва да носят отговорност

Няма ефективен контрол върху главния прокурор

 

Известно е, че една задълбочена промяна на начина, по който функционира съдебната власт, преминава през сериозни и дълбоки реформи в Закона за съдебната власт и през промяна в основния закон на страната. Факт е, че от приемането на конституцията досега, глава 6, която касае съдебната власт, е най-честно променяната.

В настоящия дебат за промяна на основния закон, който да направи съдебната власт по-независима и работеща, се очертаха няколко групи предложения.

Първото е за разделянето на ВСС на две камари – на прокурорска и на съдийска, но по-точно е да се говори за обособяване на самостоятелно управление за съдиите и за прокуратурата.

Сериозно трябва да се помисли дали да не се направи следващата крачка, а именно, вместо да се обособяват две колегии в рамките на пленум, да се създадат две самостоятелни съвета – съвет за съдиите и съвет за прокуратурата. Много аргументи са изказани през годините в тази посока.

Отговорността на прокурорите

Една от идеите на реформата е да се търси механизъм за носене на отговорност от прокурорите и от главния прокурор. Т. е. да се предвиди някакъв конституционосъобразен ред за обвързване на резултатите от дейността с оценката, която се дава на работата на прокурора. Т. е., когато има осъдителни присъди от успешно внесени от тях актове, това да бъде отчитано като плюс. И обратното – ако те са внасяли неоснователни обвинителни актове, това също да бъде отчитано, но като минус. Разбира се, тази оценка трябва да бъде извършвана много внимателно, защото постановяването на оправдателната присъда може да бъде резултат от различни причини, които невинаги включват работата на съответния прокурор. При всички положения обаче причините за произнасяне на оправдателни присъди трябва да се обясняват и да се съотнасят към дейността на съответния прокурор. 

Другата важна промяна налага да се дебатира по разумен начин на децентрализация в прокуратурата. В това понятие се включват различни разбирания. Факт е, че централизация в прокуратурата трябва да има, тъй като във всички демократични държави, където има прокуратура, има и централизация, но не в този краен вид, който наблюдаваме у нас. Освен това прокуратурата трябва да се освободи от несвойствените й правомощия и да се съсредоточи в наказателния процес. Не е нормално държавното обвинение да се занимава с великденските яйца и цената на козунаците например. Реалната функция на прокуратурата трябва да бъде фокусирана върху воденето на наказателното обвинение.

Практиката на КС

Идеята главният прокурор да може да бъде свалян с две трети мнозинство в парламента се обсъжда от гледна точка на това, дали това предложение не противоречи на предишни конституционни разрешения, които са обявявани за противоконституционни. През 2006 година имаше промяна в конституцията, която беше в този смисъл – председателите на върховни съдилища и главният прокурор да бъдат освобождавани от президента по предложение на две трети от народните представители. Тази промяна беше отменена като противоконституционна от КС. Очевидно е, че трябва да се помисли за нещо различно, и вече има предложение производството по отстраняване на главния прокурор и на шефовете на върховни съдилища да се осъществява от Конституционния съд. Според мен трябва да се обсъжда подходяща процедура, по която да се търси отговорност от главния прокурор, защото това е проблем, който е отбелязан от различни международни институци.

Целият текст четете в сп. LIFE

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.