Проф. Герджиков, успяхте ли попълните незаетите места в Университета?
Имаме незапълнени места, както всяка година. По-скоро ни притеснява това, че в национален мащаб за последните 20 години студентите са намалели двойно спрямо 90-те години заради демографската криза. Същевременно в почти всички университети има разкрити нови и неприсъщи специалности и този намалял брой деца се разпределя между многото висши училища. Пътят е очевиден – трябва да се намалят специалностите там, където не са достатъчно качествени и държавата прави точно това в момента.
Как си обяснявате наплива към специалността психология, която е за поредна година най-желана?
Трудно ми е да отговоря защо тази специалност е най-желана. Преди три години бях против идеята МОН да прави прогноза за развитието на пазара на труда, защото смятам, че министерството на образованието, както и Министерството на труда и социалната политика имат ограничен ресурс да се справят с такава задача. А и никой не е в състояние да направи дългосрочна прогноза за това какво ще бъде търсено на пазара на труда след 20 години. В момента най-търсените специалисти в света са в области, които не са съществували преди 20 години.
В същото време наблюдавам как от 20 години насам на първо място по търсене се редуват различни специалности. Понякога са свързани с компютри и информационни технологии, понякога с психология, понякога с право, а понякога с биотехнологии. Родителите и кандидат-студентите се ориентират най-добре кое ще бъде търсено в близките години.
Какви са ви впечатленията от подготовката на кандидат-студентите? Какво е нивото им?
Не е добро. Не съм специалист в сферата на средното образование, не мога да кажа дали проблемът е там, но със сигурност мога да кажа, че това се дължи на погрешната политика държавата да стимулира университетите да приемаме целият випуск, а преди 20 години приемахме 20% от абитуриентите. Това е проблем в национален мащаб. Очевидно е, че когато приемаме всички, а не най-добрите 20%, които завършват, попадаме на хора, които нямат качества или пък не се стараят. Тази политика понижава качеството още на входа и оттам нататък е трудно да компенсираме.
Пътят какъв е – да се намали броя на висшите училища и приема на студенти?
Пътят е да се намали приемът. Според мен постепенно трябва да се стигне до двойно намаление на приема на студенти. Демографският проблем ни тласка натам. МОН разбира това и за първа година броят на местата в университетите беше намален. И не мисля, че пътят е в намаляване броя на университетите. Броят им беше такъв и преди 20 години с малки разлики и тогава нямаше никакъв проблем. Проблемът се получи не от нарастването на университетите с 2-3, а от това, че разрешихме на всички университети да имат всички специалности. Така те загубиха профила си.
Софийският университет е единственият български университет, който попада в престижни класации, а същевременно приема хора с тройки. Смятате ли да промените това положение?
С досегашната система на финансиране нямаше как университетите да избегнат този проблем. Той е причинен, както вече казах, от факта, че има една и съща специалност в много университети. Рейтинговата система, в която ние сме първи във всички направления, в които предлагаме обучение, показа, че в много от университетите новоразкритите специалности не са качествени и затова проблемът трябва да се реши на национално ниво. В последните години това се отрази в поредица от документи, а тази година държавата за първи път ограничи приема в специалностите с по-ниско качество. Не може да има стратегия за справяне с този проблем на отделен университет. Стратегията за висшето образование, която беше приета преди три години показа правилната посока.
Да очакваме ли, че с промените в закона, ще се реши проблемът със „свръхпроизводството“ на юристи и икономисти?
Да, с ограничения прием ще се реши проблемът. И правото не е най-драстичният пример. При нас за радост не се налага да правим компромиси с такива специалности като икономика и публична администрация, но има над 30 университета, което преподават тези специалности и където се приемат кандидати, които са получили много ниски оценки.
Общ държавен изпит за правото ще повиши ли качеството на юристите, които излизат на пазара?
При цялата ми скромност идеята да има общ държавен изпит за всички специалности е моя. В правото имат такива изпити. Но смятам, че това трябва да се случи с всички специалности. Трябва да има изпит, който наистина да е държавен, защото сега на практика изпитът, с който завършват студентите, е университетски, а не държавен. Би могло да се мисли в посока такъв държавен изпит да се въведе за всички направления, а не само за регулираните специалности като право, архитектура, медицина. Такъв изпит може да не е задължителен за всички, а само за тези, които искат да работят в държавната администрация или в някоя регулирана професия. Иначе пак казвам, че правото не е най-забележителен пример, но той ни прави впечатление, защото е важна и регулирана професия, а всъщност проблемът е много по-масов. Дадох пример с икономиката – всички частни университети, с изключение на един, бяха съсредоточени в областите икономика и администрация и управление. Повечето държавни университети също ги предлагат. Така се стигна до момента, в който 40% от завършващите са от тези направления.
Идеята ви за общ изпит среща ли подкрепа и кога смятате, че може да се въведе?
Тази идея е обсъждана много пъти, тя не е само в прерогативите на МОН, а и на държавната администрация, и на отделните регулирани професии. В Министерството на правосъдието се обсъждат промени, свързани с правото.
Но МОН и парламентът направиха други важни неща с приемането на стратегията и на Закона за висшето образование. За първи път правим революционна реформа и тя ще ни се отрази положително. Казвам го, защото досега липсата на реформи ни се отразяваше много зле. Поради несправедливото разпределение на субсидията някои малко на брой направления натрупаха голямо количество спестени средства, докато в повечето университети огромният брой професионални направления акумулираха недостиг. Така че случаи като Търновския университет, който натрупа дългове, не са изключение. Почти всички университети са със задължения, с изключение на четири-пет, които са на плюс. Това е резултат на несправедливата система на субсидиране. С въвеждането на реформите ще постигнем стимулиране на най-добрите, същевременно ще бъдат стимулирани и тези, които не са толкова добри, за да подобрят качеството и да получат финансиране. Много ректори досега казваха: „Ако финансирате според броя на студентите, защо трябва да се боря за високо качество?“ С тази система това ще се промени.
Как ще се отрази новият модел на финансиране на привличане на преподаватели в Софийския университет?
Известно е, че заплащането при нас е ниско. До такава степен е неатрактивно, че в някои специалности не успяваме да привлечем нови хора. Типичен пример са информатиката и компютърните технологии – области, в които фирмите предлагат в пъти по-голямо възнаграждение. Очевидно е, че ако нещата се променят финансово, ние ще си позволим да привличаме повече млади хора да преподават.
Непрекъснато се чуват упреци от страна на бизнеса, че няма връзка между кадрите, които произвеждат университетите и нуждите на пазара на труда. Къде се къса връзката?
Има основание упрекът, че има разминаване между квалификацията и компетентностите, които даваме на студентите и търсенето на пазара на труда, но имам две възражения срещу този упрек. Ние имаме общи планове, изработени съвместно с бизнеса, но заедно с това имаме случаи, при които бизнесът е отказвал да участва в разработването на такива планове, въпреки декларираната си готовност. Второто и по-сериозно възражение е, че бизнесът не може да очаква, че ще получи готови кадри обучени завинаги. Бизнесът трябва да инвестира в допълнително професионално обучение на своите кадри. Големите фирми, които навлязоха при нас от чужбина, правят точно това. Те знаят, че е добре да получат студенти с много висока квалификация, но също така знаят, че през две-три години трябва да обновяват тази квалификация. Дали ще имат договор с нас за такава квалификация или пък ще си имат своя система за обучение, е тяхно решение, но е факт, че допълнителна квалификация трябва да има през целия живот и няма как да очакваме, че някой излиза от университета завинаги обучен.
Бизнесът привлича ли кадри още на ниво студенти и в кои области се случва това?
Да. Една от главните причини да сме на първите места в рейтинговата система в България е реализацията на студентите ни на пазара на труда и стартовата им заплата. Реализацията на нашите студенти в повечето области е близо до 100% и това говори, че нашите студенти се търсят. Има области, в които студентите започват работа, свързана със специалността им, още във втори курс, предимно в областите, свързани с компютри и информационни технологии. Имаме студенти от специалностите финанси и икономика, които също започват работа много рано. Финансови институции, които разполагат със средства и имат нужда от кадри, финансираха стажове и назначиха много от хората, които стажуваха при тях. Не трябва да пропускаме и това, че МОН още в предишния програмен период изготви няколко много добри схеми. Във висшето образование беше най-полезен проектът за студентските практики. Имаше мащабен проект с десетки хиляди студенти, които отидоха на стаж и много от тях си намериха работа, а други разбраха какво се търси на пазара на труда. Самите работодатели се ориентираха в кой университет коя специалност какво предлага. Това беше много полезен проект и съм много доволен, че в този програмен период той продължи. Преди една седмица стартира поредният етап от проекта за студентски практики.
Успявате ли да привличате чужденци?
Ние имаме 1000 чужди студенти от общо 21 хиляди, което прави 5%. Според нас това не е достатъчно и трябва да привлечем още чужденци. Проблемът е, че чуждите студенти търсят най-много специалности като медицина и фармация. При нас и двете специалности са нови и с малък прием. Така че няма как рязко да увеличим броя на чуждите студенти, опитваме се да ги привлечем и в другите специалности, в които предлагаме високо качество на обучение.
Решихте ли драмата с правото на изказване от страна на преподаватели и студенти, които трябваше да искат разрешение, ако говорят от името на университета?
Такава драма няма, беше създадена изкуствено. Повечето от колегите и журналистите, които говориха, че сме ограничили правото на изказване пропускаха някои изречения в наредбата, която регламентираше кой може да прави официални изявления от името на Софийския университет и кой не. Разбирането ни е, че всеки може да говори всичко, каквото си поиска, но в лично качество. Когато се говори от името на Софийския университет или от името на Студентския съвет, трябва да си техен представител. Това бяхме казали в тези правила и понеже явно можеше да се тълкуват двусмислено, ги коригирахме така, че да са съвсем ясни.
Be the first to comment