Проф. Владимир Чуков, арабист: У нас бежанците са от социалния плебс

Г-н Чуков, по последни данни, по 6000  сирийски бежанци напускат дневно страната си, отвъд какво число на влизащи у нас ситуацията може да излезе извън контрол?

Тезата, която някои местни арабски анализатори лансират, е че едва ли не догодина у нас ще дойдат 200 хиляди арабски бежанци. Трудно е категорично да се каже колко ще бъде тази бройка. Но във всички случаи, границата от 10 000, която е в момента, няма да остане същата. Можем да гадаем само днес дали тя ще се удвои или утрои. Но във всички случаи има един  санитарен минимум, който институциите в държавата биха могли да поемат. Някаква квота, чисто техническа, която трябва да бъде определена  от държавата. В същото време, има един лимит, който трябва да има чисто политически измерения, и това е приемът до 50 000 бежанци. Т.е.ако в момента броят на кандидат бежанците, които още нямат статут на бежанци, е колкото малък провинциален град, в момента, в който стане колкото областен град от 50 000, тогава те ще се превърнат във вътрешнополитически фактор. Защото това са хора с друга култура и ценностна система, с други цивилизационни виждания. Всичко това ще оказва натиск върху държавата. Т.е.държавата съответно трябва да обмисли своята реакция.

Т.е. призовавате за държавна стратегия по проблема с бежанците?

Да, необходим е не само план с конкретни стъпки за работа с тези хора, но и стратегия. Едното е технически, а другото-политически документ. И докато планът   е с хоризонт от един мандат, стратегията гледа отвъд него,  за минимум пет мандата, за поне 20 години напред. Освен анализ на миналото и на днешната ситуация, най-важното е да прогнозираме какво ще се случи и какво трява да направим ние като държава. И дори да звучи академично и дори старомодно, държавите с определена степен на зрялост правят своя  еталон във външната политика, т.е.изработват модел на двустранни отношения, които се наслагват през годините в историята. В случая-между държавата, която е била на север и тази на юг от Босфора, между които винаги е имало генетична връзка. И независимо коя държава е владеела Босфора, тези две страни винаги са били генетично свързани- става дума за нашата и  тази върху сирийските земи. През вековете като царство сме имали много активни отношения с държавата на юг от Византия, там където днес е Сирия. В този смисъл трябва да имаме стратегия, която много ясно трябва да се фокусира върху Сирия като държава, общество, разстановка на политика и религия. Безотговорно е да нямаме такава стратегия. Едновременно трябва да наблюдаваме активно и целия регион, задача на официалната власт и на службите ни. Както и процесите, които се развиват в Турция. Третото, естествено, е да наблюдаваме ситуацията в страната. Информацията за ситуацията в Сирия и Турция е брънката, която прави анализа ни пълен и адекватен. Четири са компонентите общо на една такава национална стратегия-близкоизточният, сирийският,турският и вътрешнонационалният контекст. И според мен, всичко трябва да бъде координирано от един център.

Има на държавно ниво такъв център по проблема с бежанците…

Имам предвид, че отделните компоненти сега са в полето на отделни центрове-ДАНС, МвнР, МВР. А всичко по темата бежанци трябва да бъде под една шапка. Трябва да се направят и много съществени изследвания за това кои са основните бежански потоци. През 2001 г., например, когато беше нанесен първият удар срещу талибаните, тръгна първата голяма бежанска вълна в Турция-около 400 хиляди чужденци тогава работеха по строежите само на Истанбул от един милион, който беше залял страната. Този поток се увеличи след войната в Ирак. Тогава дойдоха и първите прогнози, че България рано или късно ще се сблъска с бежанския проблем.  Въпреки че имаше несериозни опоненти на тезата, че България е много бедна и никой няма да иска да стои тук. Преди 4-5 години директно предупредих, че България ще стане обект на бежански поток. Защото гладът е много важен фактор. Арабите са 300 милиона, от които 200 млн. имат среден дневен доход между 2 и 3 долара, докато българинът е между 7 и 8 долара, според статистиката. Т.е.ние сме много по-бедни от европейските си партньори, но три пъти по-богати от бежанците. У нас идвад хора средна или ниска ръка, както се казва, те са от социалния плебс. Освен това, те имат определен профил и е част на стратегията да направи този анализ. Да се изясни и кои са основните причини за бежанския поток-политически, икономически, конфесионални, социални. Трябва да се очертае и прототипа на кандидат-бежанеца. Някои се върнаха в Турция, което е по-малко известно, защото не им понася неислямската обстановка у нас. Някои не искат да се борят за преодоляване на езиконата бариера. И много бежанци предпочетоха Египет. Всичко това е обект на стратегията, да очертае реалните кандидати за бежанци в България. Това изисква много работа на службите на място, а у нас тази информация трябва да обработват групи от историци, психолози, езиковеди. За да може държавата да излезе със свое окончателно виждане на основа на профилиране на предизвикатеството и какво се прави-план А, план Б, план В, според количеството и характеристиката на бежанците. И съответно да набележим и законови мерки. Докато засега се ограничаваме само в сферата на законовите мерки. Не бива да се разминават действията и на изпълнителна и местна власт. И затова е необходим единен център, който да координира този проблем. Защото, когато бежанците станат наистина колкото един областен град, управляващите ще бъдат принудени да направят промени и в политическата система.

В какъв смисъл?

Колкото и да ни се струва днес ранно и недемократично, според мен, за да изпреварим събитията, трябва да преминем към полупрезидентска република, и президентът изцяло да поеме в своите компетенции външната политика и националната сигурност. Това е тема на друг, по подробен разговор за преразпределение на компетенциите на властите. Доказателство за дисхармонията сега е колизията между външна и вътрешна политика. А трябва да намерим при това външно предизвикателство центърът, който “да го обере”, да не се разпръсва между много институции. Защото ако бежанците останат 10 хиляди, няма проблем, но ако се превърнат в над сто хиляди, ще бъдем изправени пред голямо предизвикателство, което няма как да заобиколим…

Как трябва да се развият исканията ни за съдействие от самата Турция, говори се, че съседите ни решават част от собствения си бежански проблем за наша сметка?

С Турция имаме много споразумения, например договор за действия при инциденти, при нарушаване на българо-турската граница. Предполага съвместни заседания на правителствено ниво при такива случаи. Той на практика не е прилаган и българската страна не се е възползвала от него. Второ, намесата на турската държава  със санкции спрямо турските каналджии. Могат да бъдат използвани и контакти с турски неправителствени организации. Не е възможно турската държава да няма отношение към потока от бежанци, които стигат до нашата граница, това е наивно. Освен това, трябва да се настоява турските гранични служби да си вършат работата.

Можете ли да направите прогноза за развитието на събитията?

Очаквам най-тежкото развитие. През миналата година от Сирия излязоха над 2 млн.бежанци, ООН очаква поне още толкова и през следващата. Т.е. Сирия се афганизира. Използвам популярните напоследък изрази на анализаторите за афганизация на Сирия и пакистанизация на Турция. Това означава фрагментаризация на Сирия, силна диктатура и недемократична външна политика на Турция. Уазиристан, една ничия земя между Афганистан и Пакистан, където изникнаха структурите на Ал Кайда и на талибаните, практически се премести на 1600 км от границата на България. Това е Северна Сирия и Южна Турция, осеяна с банди и милиции, с разбойници, с групи, които не се контролират от никого или се контролират от външни спонсори-Саудитска Арабия, Катар…Затова ясно трябва да разберем, че на 1600 км от нас имаме един генератор на напрежение, сериозно предизвикателство за нашата национална сигурност. Това налага да направим нашата стратегия, която да отчете европейския опит. Стана въпрос за ксенофобията, ами в Холандия, Франция, Великобритания имат и това в политическия си спектър. И затова трябва да определим санитарния мининум за прием на кандидати за статут на бежанци- до 50 000, преди наистина да се превърнат във вътрешнополитически фактор. И да се съсредоточим върху това, което в Западна Европа правят от десетилегия-категоризация на бежанския поток, програми за социализация, ние няма да открием топлата вода. И стратегията ни трябва да е европейска по дух, но в нея да има компоненти на нашата национална сигурност. Защото подобна ситуация няма във Финландия, и дори в Холандия. Познавайки нравите на българската политическа класа, обаче, създаване на такава стратегия, която да координира всички действия би се приела, когато събитията се радикализират. Поне на този етап не виждам да се случва нещо радикално, като например твърде голям за капацитета ни поток от бежанци.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.