Проф. Николай Палашев: Политическата система трудно ще бъде пробита отвътре

Проф. Палашев, изборите приключиха и изненадващо за всички наред с отлива на твърдото ядро на БСП, ББЦ взе висок процент, отпаднаха и националистите… За какво са показател тези резултати? Къде е кризата, ако виждате такава?
Кризата не е от днес и от вчера и основно тя е в това, че политическите партии не могат да излязат от идеологическите си черупки. За съжаление, такова е положението и в Европа, и всеки, който дръзне да оскверни идеологическата обосновка на политическото си поведение веднага е поставян на кладата. Такова, например, е положението с АТАКА. Колкото до БСП, конкретната загуба идва най-вече от неадекватната и, бих казал, некадърна кампания, която проведоха. Точно обратното на БСП Бареков, залагайки на популизъм, проведе кампания, която би сработила и на местни избори. Но, партиите, всъщност не предлагат нищо ново и нищо съществено, което в крайна сметка да има отражение върху качеството на живот. Единственото им оправдание за това е подчинената им роля на „големите“ политики в Брюксел. Така че, кризата е не само идейна и интелектуална, но и е знак за дълбок провинциален комплекс по отношение на политическия прагматизъм. И едно от най-видните доказателства за това е нашата политика или липса на такава в енергийния сектор…
Ако погледнем на една Гърция, там крайнолявата Сириза се открои с ясни идеологически послания, а тук АТАКА имаше стройна позиция по отношение на енергетиката, но българите не я припознаха. А освен това АБВ, които са леви, а също и новите от т. нар. „Българска левица“ също отскубнаха процент, макар част от него да се определя като техническа грешка…
Сириза спечели в Гърция, не защото поведението и посланията й бяха леви, по класическите определения за ляво, а защото аргументирано се противопостави на ограниченията на ЕС, които в крайна сметка доведоха до обедняване на гърците. Всъщност, т. нар. еврофондове са нищо повече от механизъм за контролирана и дотирана икономика. Аз питам – каква е разликата между европейската дотирана икономика и плановата съветска икономика при условие, че и двете ограничават естественото развитие на пазара и стопанската инициативност… Така че, в Гърция обикновените гърци разбраха Сириза и й повярваха, че сегашната система би могла да се промени. АТАКА обаче не може да се сравнява със Сириза, макар че си приличат донякъде и имат адекватна позиция по отношение на енергетиката. Проблемът е обаче, че избирателите на АТАКА са безразлични към ЕС и всичко, което представлява ЕС. Тях ги интересува животът тук и сега… При това непременно трябва да има ясен виновник за личните им неуспехи. Всъщност, Волен Сидеров, откакто съществува АТАКА не прави никакви други послания в тази посока…
Не ми отговорихте за новите леви у нас в лицето на АБВ и Българската левица… Появява ли се ново мислене? Хората не искат да робуват на догмите за пазара, за които говорите, не искат да са в плен на монополите, които дойдоха наред с неолиберализма, не искат да са бедни…
С уговорката, че според мен ляво и дясно не съществува в онзи си класически вид, който познаваме от миналия век, разбирам определянето на политически формации като АБВ и новите т. нар. леви единствено като необходимост от идентификация. По-скоро става дума за възкресяване на стари постулати за социалната справедливост, но във време на глобализъм, който е неизбежен и е факт, във време на ново преразпределение на позиции в геополитически план, едно такова възкресяване според мен е невъзможно. Така че, въобще не може да се говори за ново мислене. И в това отношение споделям горкия плач на БСП, че АБВ им откраднаха от електората. На всичко отгоре самата БСП само на думи е лява. Тя е принудена от политическата конюнктура да се държи като дясна партия… В същото време обаче част от исканията и посланията на новите леви, на АБВ и на Българската левица, не бива да бъдат подценявани, тъй като в едно общество не всички могат сами да защитят интересите си. Колкото и да е жестока действителността, все пак би трябвало обществото да има своите механизми за гарантиране на нормален живот и на онези, които не успяват сами да се грижат за себе си. Но това не означава постигане на социално равенство, а на социално равновесие…
Това не е ли още по-утопично… И как Вие, който казвате, че е дошъл краят на идеологиите, ще обясните възхода на ксенофобските и националистически партии като тази на Мари льо Пен… Все пак говорим за страната на „Равенство, братство, свобода“…
Именно, „Равенство, братство, свобода“ е една от големите илюзии. Защото никога в света, при каквато и да е обществена система хората не са постигали нито равенство, нито братство, нито свобода по една много проста причина. Хората са различни, с различни способности и с различни нагласи съм света. Но иначе „Равенство, братство, свобода“ звучат красиво и се е случвало да заместят липсата на хляб… По-скоро би трябвало сериозно да разговаряме за това да възстановим ценностите си, които ни крепят като хора и да се опитаме да пазим достойнството на всеки един, да пазим равенството ни пред закона и да се научим не само кои са правата ни, но и кои са задълженията ни. Защо го казвам това? Защото именно цели социални прослойки знаят правата си, но отказват да изпълняват задълженията си. Една от причините за възхода на Льо Пен е точно тази. Ксенофобията е на основата на това, че цели социални прослойки отказват да спазват установените правила и закони, добри или лоши…
Значи ли това, че съвсем скоро освободеното място на АТАКА и НФСБ ще бъде заето от нов играч…
Ако разбирам правилно въпроса, става дума за това дали е възможно сега съществуващата политическа система да бъде пробита… Честно казано, не вярвам това да стане отвътре. В този смисъл не очаквам и нови играчи. А тия, които се обявяват като „нови“, са просто интерпретация на познатото старо. Така че, за да се появи действително нов политически играч, освободен от идеологиите, и мислещ политически прагматично ще трябва да дочакаме катаклизъм, който да удари политическата ни система. Тоест, пробивът трябва да е отвън. Например, това би могло да бъде един фалит на сегашната форма и същност на ЕС и създаването на съюз, който да отчита действително националните различия по отношение на интересите, на ценностните системи, на нравите, на обичаите и въобще на цялата специфика, която определя една нация. Лично аз споделям идеята на обединена Европа на Шарл де Гол.
Другите две „новини“ от този вот се оказа корпоративното гласуване в Бобов дол, а също и нареченият от медиите любимец 15… Така ли е по света? Какво, де факто, значи корпоративен вот и докъде ще ни изведе накрая?
Аз не мога да разбера защо толкова шум се вдига за нещо така естествено за политическата ни система. Корпоративните интереси бяха заложени още на Кръглата маса. Още там предварително се знаеше кой и в коя точно област ще се „развива“ . 25 години има поредица от скандали и всички те са свързани с корпоративни интереси. Забравихме ли за „обръча от фирми“, приятелските кръгове? Да не би това да е нещо по-различно от изборите в Бобов дол? И тук искам да кажа нещо много важно. Част от голямата подлост на политиците ни е това да участват в тази игра и то активно, и в същото време да обясняват на хората, че това било много недемократично и неморално… Колкото до това дали такова е положението в света – да, такова е положението. Ще ви дам два примера. Политиката на Меркел спрямо Русия в последния месец се промени коренно, след като немският бизнес официално заяви, че тази политика е грешна. Вторият пример е, че състоялият се „демократичен“ преход в Украйна завърши с включването на американец като съдружник в газово-нефтената компания на Украйна… Що се отнася до т. нар. любимец 15… По-скоро това е пример как политическата система може да бъде излъгана от самата себе си.
Купените гласове по-малък проблем ли са? Защо ги има?
Купените гласове не са малък проблем и не са малък проблем, защото става дума за морал, нравственост и достойнство. От друга страна обаче купените гласове са доказателство за незрялост на немалка част от обществото по отношение на това, че единственият добър начин да се решават проблемите е политиката.
Как да се спре този процес, защото е омерзителен за всички?
Не съм оптимист, че в близко време това може да бъде спряно. Купуването на гласове е израждане на идеята, че човек сам може да управлява съдбата си. Ще кажа даже нещо по-силно. Този, който продава гласа си, не просто не се интересува от това, което става около него и с него, но се отказва от вътрешното си чувство за свобода, което са имали даже робите в Рим.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.