Проф. Мария Чавдарова: Протестите ще доведат до радикална левица

Проф. Чавдарова, как според Вас събитията в Украйна ще се отразят на вота за европарламент у нас? Открито се говори, разбира се, в непрофесионалните среди, че ще има ясно изразен русофилски вот.Възможно ли е действително такъв вот да бъде генериран и защо?

Главен генератор на парламентарния вот в национален и европейски мащаб на 25-ти май са социалните отношения в обществото, характеризирани с три основни термина – социална връзка, социални класи и социална власт, които са напълно неглижирани днес както от науката, така и от политиката. Причината е идеологическа: официалната либерално-политическа концепция обяснява обществото като социално неутрално и безконфликтно, в което всеки индивид твори своята съдба. Най-вече меритократът. Истината обаче е друга: то е едновременно плуралистично и антагонистично. Тезата със сигурност ще се потвърди в неделя. Задълбочава се асиметрията между най-равнопоставените и свободни граждани в България /7-8% от всички/ и най-несвободната част от обществото / 92%/, за които е характерна имуществена  и политическа несвобода. Понеже за дълбоката основа на вътрешната и външната политика, т.е. за социалното и неговите превърнати форми в политическия спектър на лявото, дясното и центъра, е неудобно  и невъзпитано да се говори /предизвикват обвинения в комунизъм, провинциализъм, примитивизъм и всякакъв друг изъм/, на преден план излизат напоителни обяснения на случващото се с хиперболизираната роля на постоянните фактори на политиката – история, фили, фоби, география, етнос, религия, култура, народопсихология, трети пол. Изброеното няма никакво значение за политиката, т.е. то клони към нула, ако не се свърже с главния променлив неин фактор – характеристиката на социално-икономическите и политически отношения в обществото и държавата.Тази връзка се осъществява от управляващите, които припознавати реализират националните потребности и интереси. Само в това взаимодействие ролята на русофилството или американофилството може да е с положителен или отрицателен знак. С една дума, вотът на 25-ти се решава приоритетно от социалното, а не от филството и фобството, които имат второстепенна, производна роля.

Със сигурност ще бъде генериран русофилски вот у нас и той е свързан с огромния потенциал на левицата, която не е хрумка на Първанов, Станишев и радикално левите, а обективна потребност.  Левицата /автор на понятието е Морис Дюверже през 50-те години на миналия век/ има прескриптивната роля да защитава хората на труда, социално слабите, безработните,  а десницата – класата на капитала. Колкото и разновидна да е взаимовръзката  левица-десница в 4/5  от държавите /в останалите 1/5, т.е. икономически развитите и богати страни с либерална демокрация,  социалната власт е у средната класа/, нейната същностна характеристика се запазва. Поради криза на политическото представителство, мнозинството гласоподаватели от визираните 92% в България не са реално представени в политическия спектър. В  центъра на лявото политическо пространство няма никой. Същият вакуум е и в центъра на дясното политическо пространство по обективна /социална/ причина – класата на капитала е с пренебрежимо нисък относителен дял. Не само в България, но и в целия югоизточен ъгъл на Европа, главно поради сравнително ниската степен на икономическо развитие, специфичните социокултурни и исторически особености, няма силна консервативна партия. Ето защо са напразни усилията на Алекс Алексиев да създаде „демократична консервативна партия за хората с пазарни възгледи”. При това с напълно погрешни за консерватора послания /да отровиш житницата му с фракинг на шистов газ; да го лишиш от реалния и традиционен източник на газ, спекулирайки с енергийна независимост и обща енергийна политика на ЕС, каквато по същество няма; и на всичко отгоре да го самоубиеш, налагайки икономически санкции на Русия, защото си се престарал пред Биг брадър/. На свободните, богати и равноправни граждани, представляващи 7-8%  от населението на България, приватизирали /главно под масата/ материално-веществените активи след 1989г. и завъртели около себе си среден и малък бизнес, колабиращ в период на криза, партия не им трябва. Те си купуват безпроблемно политици от целия партиен спектър, които да легитимират в държавните институции тяхната монополна власт. Реформаторският блок погрешно залага на енергетиката в предизборната борба. На какво друго да разчита? Социалните придобивки са отхвърлени от тяхната идейно-политическа идентичност. Защитата на зелената енергия и липсващата обща европейска политика в енергетиката/Северен поток с/у Южен?/ няма да им донесе политически дивидент. Тъжно е, когато политици се разминават с реални национално-държавни потребности. Защото последните не биха могли да бъдат преодолени на инат от субективния  фактор.

За разлика от България, центърът на лявото политическо пространство в Гърция е запълнен плътно от радикалната левица СИРИЗА начело с Алексис Ципрас, кандидат на Европейската левица за еврокомисар, заемаща в прогнозите на социолозите четвърто място след ЕНП, ПЕС и АЛДЕ. Този резултат е следствие от тежката криза на идентичността, парализирала ПАСОК през последните години. Подобна криза сполетява  социалистическите и социалдемократическите партии на Балканите и Европа в т.ч. БСП. Може само да се съжалява, че под влияние на либерално-глобалистки идеи и практики тези партии се отклоняват от основната си задача, която непрекъснато афишират пред избирателите: да намалят поляризацията между бедни и богати, задълбочавана от „свободния” пазар. Когато дойдат на власт като представители на социално слабите слоеве, заемащи значителен дял в българското и балканското общество, социалисти и социалдемократи се изтеглят към политическия център при неясна идейно-политическа ориентация. По тази причина прогнозирам продължаващ отлив на гласоподаватели от тези партии към крайната левица, а при положение, че тя липсва като партиен субект в съответната държава – към крайно десни партии в т.ч. АТАКА, които най-ясно и напористо артикулират техните социални интереси. Русофилството на АТАКА,  макар и с демагогски привкус, кореспондира пряко с реализирането на основни потребности на мнозинството български избиратели, измъчвани от бедност и безработица. Русия е велика сила с огромен пазар и най-голяма територия от 17 млн.кв. км.; притежава една трета от нефта и газа на света; първа в космическите изследвания; има традиционни връзки с влиятелни съседни държави; постоянна членка на СС на ООН; с най-голям ядрен потенциал, сравним с този на САЩ. Русофилски вот ще бъде генериран на 25 май и за леви формации /основно БСП и АБВ/, повлиян най-вече от привързаността на твърдите им ядра към разпадналия се държавен социализъм и световната социалистическа система начело със СССР. Истина, потвърдена и от моя личен социален опит, е, че в историята на човечеството няма друга обществена система и държавно управление, които да са осигурили толкова големи социални придобивки на гражданите. Тя е единствената държавна уредба, която гарантира общото социално благо, недостижимо за единичните усилия, пропагандирани от индивидуалистичната концепция на либералите. Днес това благо фигурира само на хартия в конституцията и законодателството на България. Индикатор за успешното развитие на социалистическите държави до 1989г. е тяхното предно място в класацията на ООН по индекса на човешко развитие, измерен въз основа на три показателя: реален доход на човек от населението, грамотност, продължителност на живот.

На този вот има нови играчи, които някои определят като дубльори : реформаторите – на ГЕРБ, като част от ЕНП, и АБВ – на БСП, като представители на левите.Как, според Вас, ще се развие този втори план на надпреварата? Дали не става въпрос за маргинали? Основателна ли е прогнозата за нарастване дела на депутатите-евроскептици и националисти в ЕП в т.ч. на АТАКА? Възможно ли е отношението към бежанците да се отрази по някакъв начин на изборите за ЕП?

Търсенето на „трети път” в политическия център на България през 2014г. е чиста загуба на време, поради липсата на социална база, все по-мащабното политическо пробуждане на несвободните и агресивната кампания на евроскептици и националисти с убедителни аргументи. Точно в центъра обаче мераците за политическо инженерство са най-големи – роят се нови формации вляво/АБВ/ и вдясно /РБ, ББЦ/. Най-безпроблемно е да си либерал. Защото за разлика от социализма и консерватизма, либерализмът минава за най-удобната, неутрална, универсална и безалтернативна идеология. Според професор Макинтайър, „става въпрос не за либерализъм, а за либерализми – от консервативен през либерален до радикален либерализъм. В такава политическа система има малко място за критика”. Вътрешноидейната дезинтегрираност и аморфност на Реформаторския блок, проявени и в Протестна мрежа, не позволява ясно формулиране на социална цел,  което прави невъзможно масовото привличане на търсещи свое политическо представителство симпатизанти. Последното няма как да се случи с мъгляви либерални митове за правата и свободите на гражданите. Към същата мъглявина, но от ляво, тангира АБВ. Безидейно е това „Възраждане”. Все по-социално размити са действията на БСП, които я превръщат в псевдолява партия /плосък данък, липса на яснота за механизмите, чрез които да се реализират заявените цели: преодоляване на безработицата, бедността, емиграцията, демографската криза/. Дано не ви прозвуча твърде крайно, но политическата дейност на основните партийни групи в Европарламента – ЕНП, ПЕС и АЛДЕ, дава основание за извода, че нейната същностна характеристика е една и съща – либерална в широкия смисъл на понятието. Съотношението между трите субекта ще се запази, макар и с малко повече депутатски места за ПЕС. Евентуалното обединение на ПЕС с радикалните леви, които ще привлекат на 25 май повече гласове в сравнение с 2009г., би означавало победа на Лявото над Дясното в Европа. Едва ли ще се случи. Глобалният олигархичен капитал ще се бори със зъби и нокти за своя политически представител – ЕНП. Откъсналите се крилца и перца от партиите в трите еврогрупи и заявените от тях самостоятелни политики и ценности нямат шанс на предстоящия евровот. Интригата е в крайно лявото и дясното пространство на европейския парламент. Евентуалната изненада в неделя свързвам с две нарастващи партийни групи, които ще спецелят общо една трета от 766-те депутати и ще заемат съответно четвърто и пето място в ЕП. Става въпрос за Конфедеративната група на Европейската обединена левица, която включва Левите в Германия с Оскар Лафонтен и Лотар Биски, Френската лява партия на Меланшон, Новата антикапиталистическа партия на Франция с Оливие Бесансено, Радикалната левица СИРИЗА на Гърция и други по-малки формации. Тази крайно лява група в Европейския парламент  се обявява против дивия капитализъм и за разрешаване на два неглижирани досега проблема: за човешкото достойнство и европейската солидарност. Според нейните лидери, липсата на европейска солидарност произтича от невъзможността на политическия елит в ЕС да взима едновременни и равностойни решения като представител на национално-държавния и общоевропейския интерес. В тази сложна, двойствена роля той трябва да прави разлика между двата интереса с цел да ги хармонизира, а не да ги противопоставя. Крайната левица в ЕП е против санкции срещу Русия в украинската криза, тъй като те засягат неблагоприятно икономическите отношения, главно в сферата на енергетиката, търговията и туризма. Тази позиция се споделя от Алексис Ципрас при изненадващото  му  посещение в Москва . На срещата с председателя на Горната камара на Руския парламент той изразява позиция за събитията в Украйна, различна от тази на ЕС. За разлика от мънкащия Вигенин, който изтъква постоянно българското членство в ЕС за основен фактор при формиране на българската позиция. В крайна сметка членството на България в ЕС не е висша цел на нейната външна политика, а само едно от средствата й. Убедена съм, че социално-политическите протести в България ще продължат. За тях има благоприятна хранителна среда.  Ще доведат до възникване на радикална левица по подобие на СИРИЗА. България има потребност от нея. Обективната ситуация е налице, липсва субективният фактор. Трябва не просто познание и убеждение да се заявишза неин лидер, но и политически характер – по принцип липсваща черта на нашите днешни политици. Десницата не може по природа да донесе промяната, която социално-политически да е приемлива за мнозинството от населението. Затова е тази немощ при излъчване на социални послания при протестите, организирани от Протестна мрежа. Протестираме, но не е наша работа да формулираме целта. Пълен нон сенс. И не знам от къде е това самочувствие, да искаш да си десен, да изповядваш свобода, морал и плурализъм, и в същото време да ги отричаш агресивно, когато накърняват интереса ти.

Втората част на предстоящата изненада в неделя е свързана с изключителната активност на националистите в крайно дясното пространство на ЕП и безпрецедентното нарастване на техния вот.  Сред тях българската АТАКА, Националният фронт на Франция, ЮКИП на Великобритания,  Свободната партия на Австрия,Йобик на Унгария, Северна лига на Италия, Златна зора на Гърция, Народна партия на Словакия, Велика Румъния, Народно-демократична партия на Германия. Подобно на Лявото, и  при тях е невъзможно обединени с ЕНП-най-голямата партийна група в Дясното, която със сигурност ще регистрира спад на спечелените гласове в сравнения с изборите през 2009г. В крайно десния  сегмент на евроспектъра се очертават две групи: Европейски Алианс на свободата /European Alliance for Freedom/ и  Алианс на европейските национални движения / Alliance of European National Movements /AENM/. Очаква се да спечелят общо  6-7% от броя на евродепутатите. Към основните им искания спада отказът от европейска интеграция и членство в ЕС, прерастващ в еврофобия. Обвиняват евробюрократите за социалната криза, бедността и безработицата, най-висока сред младежите. Нараства съпротивата им  срещу бежанци, имигранти, представители на исляма, глобализацията и икономическия империализъм на САЩ. Остра е реакцията срещу финансирането на програми за интеграция на ромите. Българска проекция на тези  нагласи в момента е несъгласието с предвидения бонус от 6000 евро  за бежанец, договорена с Европейската комисия.  За тази сума кметовете на населените места, в които са настанени бежанци, трябва да им осигурят курсове по български, професионална квалификация, здравно осигуряване, училище за децата и да платят наема на жилищата – все основни потребности, от които са лишени много от българските граждани. Със сигурност крайно десните партии ще спечелят много гласове  сред хората на труда, преставлявани в досегашния ЕП от леви партии, които поради ерозия на идентичност променят дневния си ред и забравят за трудещите се.

Защо двойните стандарти относно държавната независимост на Косово, Крим и Новорусия развълнуваха Европа и как ще се отразят те на вота за ЕП?

Изключително актуален въпрос, който в неделя ще налее вода в мелницата на крайно десните и леви партии. За тях правото на самоопределение и  запазването на националните традиции  са от първостепенна важност.Двойните стандарти се виждат с просто око. Всеки се кълне в международното право без да дава конкретни аргументи от него. Въпросът е, кой, какво и защо включва в това право и как го тълкува. Предварително правя уговорката, че от международното право имат потребност най-вече слабите и малки държави в света, а големите и икономически силни страни най-често го приватизират и ползват в свой, едностранен интерес. През 2010г. САЩ си приватизираха Международния съд в Хага /и не само него!/, който реши, че едностранното решение на Косово да се отдели от Сърбия не е в нарушение на международното право. Нищо чудно, сега за Крим и Новорусия да реши точно обратното. В крайна сметка решенията са политически, ако да са взети от международен съд, т.е. юридически субект.

Истината за самоопределението до отделяне в собствена държава е следната: в международното право липсва юридически задължителна за държавите норма, регламентираща правото на немажоритарната общност да се отдели в самостоятелна държава. И тук няма никакво значение, дали държавата е унитарна /като България например/ или федерална /като Германия/. Субектите на федерацията не притежават общодържавния суверенитет, т.е. върховната власт на целия народ във федерацията. Властта на щатите, провинциите, републиките и автономните области във федерацията, изразена в собствени конституции, парламенти и правителства, е в подчинено отношение спрямо държавната власт и институции на федерацията. В този смисъл, международното право и до днес не се е произнесло по въпроса, как трябва да възникват нови държави: например как от СФРЮ, СССР и Чехословакия се „раждат” 23 самостоятелни държави и никой не ти казва дали ще има още. Международното право мълчи по тази проблемика. Това не пречи на Общото събрание на ООН да ги признава фактически и юридически. Което си е чиста политика. Няма юридически задължителна норма в света, въз основа на която днес да се признае  Косово, Крим, Луганск, Донецк, Шотландия, Южен Судан, Еритрея  за самостоятелни държави. Същото важи и за разпадането на федералните държави СФРЮ, СССР и Чехословакия, което бе инициирано по политически мотиви.

В раздела за принципите на Устава на ООН /член 2/ е включено юридически задължителното спазване на суверенното равенство /т.1./ и зачитането на  териториалната цялост на държавите членки /т.4/.

Най-голямата спекулация се извършва с принципите на международните политически отношения, приети от СССЕ/ОССЕ, които, забележете, не са задължителни за държавите – членки, а имат само препоръчителен характер. През 1975г. в Заключителния акт на новосъздадената тогава междудържавна структура Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа /успех на разведряването между Изтока и Запада през миналия век/ се включват 10 принципа на политическите отношения, сред които суверенното равенство и зачитането на териториалната цялост заемат първите места в листата, а принципът на народите на самоопределение е на 8-мо място в субординацията. И тук внимавайте в промяната: през 1990г. в  Парижката харта на СССЕ /то се превръща в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа-ОССЕ през 1994/г., когато се разпада биполярната система на международна сигурност, принципът на самоопределението „надскача” принципа на териториалната цялост на държавата. Нещо изключително важно, въз основа на което САЩ и НАТО си позволяват да нападат суверенни държави с цел „хуманитарна” интервенция: суверенитетът на гражданина е по-важен от суверенитета на държавата; в името на първото, второто може да бъде неглижирано. Променената субординация на двата принципа прави неясна взаимозависимостта между етнос и държавност. На теория етносът не е атрибут на държавата, но на практика – е. Новото взаимодействие се използва от САЩ, ЕС и Русия за селективна аргументация на дезинтеграционните процеси и правото на самоопределение се признава само на немажоритарни етнически общности, които са стратегически партньори на великите сили. САЩ подрепят албанската и мюсюлманска общност  на Балканите /съответно отделянето на Косово/, а Русия – руснаците в Крим и отделянето на областта от Украйна. И в двата случая ЕС  изпълнява американскапоръчка, защото още през 90-те години тя делегира решенията, отнасящи се до сигурността на Европа /hardsecurity/, на САЩ и НАТО . За себе си запазва отговорността по „меката” сигурност/softsecurity/. Това изкуствено делене на европейската сигурност е пагубно за ЕС и в момента той се „гъне” пред предизвикателството, хем да угоди на САЩ, хем да провежда интеграционна политика в Европа, която е декларирала. Този баланс е особено труден за Баронесата – зам.председател на ЕК. Противоречивото политическо поведение на управленските структури на ЕС укрепва аргументите на националисти и евроскептици при вота в неделя.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.