Защо искането да няма двойни стандарти не се насочва например срещу политиците, а срещу ромите и техните незаконни постройки? Защо протестът в Гърмен не беше срещу скъпите хотели на определени политици от ДПС в Огняново, а срещу бараките на многодетните роми?
Местните хора недоволстват отдавна срещу неясното забогатяване и срещу съмнителните придобивки на политици в района. Хотелите и къщите за гости в Огняново обаче се вписват в стремежа на много местни жители най-сетне да се измъкнат от безработицата и бедността чрез активното си включване в селски туризъм, в СПА услугите и в екопътеките, в биопроизводството. Наблюдавам района от началото на 90-те, дори съм привличала хуманитарни помощи за там, имали сме доста стипендианти в тамошните селища. През този период, когато бяха закрити всички производствени цехове, когато се промени и селскостопанската конюнктура, хората там преживяха години на дълбок стрес и бедност. Оцеляваха с гъби, горски плодове и билки, като гастарбайтери строители и селскостопански работници в съседни страни. Трудно им беше дори да осигуряват поддръжката на децата си за училище, а още по-малко за университетското им образование. Поради това, струва ми се, след като сега са в една малко по-добра икономическа кондиция, не биха искали да подкопават тази туристическа инфраструктура чрез бунтове към неясно забогатели в този бранш. Естествено е наличието на страх поради феодализацията на някои общини. Трудно е да протестираш срещу свръхзабогателия чрез хотелите си политик, когато ти самият по един или друг начин, най-често с труд и лишения, си успял да създадеш такъв и да осигуриш по-стабилно препитание и бъдеще за семейството си.
Противопоставяне между българи и роми заради престъпността наблюдаваме и в други части на страната. Миналата година се стигна до сериозни сблъсъци в Катуница. Може ли да се каже, че се проваля етническият модел, с който така се гордее ДПС?
В България няма някакъв уникален „български етнически модел”. Повечето страни в Европа и в света се справят сполучливо или не с пъстрите си общества и с изграждането на оптимална система на съжителство. Този термин е политическо и социално инженерство, за да се привлича в употреба, когато е необходимо на партиите и управляващите с положителни или заплашителни конотации, както и да се спекулира с него пред международните институции. Всъщност политиците се кичат с нещо, което, доколкото съществува, те непрекъснато подкопават и разрушават.
Нетърпимостта между етнически групи, която наблюдаваме в различни части на страната, даде повод да се говори и за провал на интеграцията на ромите. Къде бяха грешките в тази интеграция и кой носи вината за това тя да не се случи?
През изминалите 25 години не беше направено нищо за интеграцията на ромите от нито едно правителство, от нито една политическа сила. Сега вече дори думата звучи пейоративно, като срамна дума, защото означава пълен провал и лъжа.
В началото на прехода и до 2005 г. единствено неправителствени граждански сдружения се опитваха да работят за интеграцията на ромите. Сега всички политици твърдят, че НПО са се провалили, защото това трябва да бъде държавна политика. Точно това твърдяхме и ние, че гражданските организации могат да привлекат временно средства, за да апробират проекти, свързани с образованието или заетостта, с жилищните проблеми на ромите, а след това трябва да се включат държавните и местните институции. Като пилотни проекти е изпробвано оземляването на селските роми – много сполучлив проект, на който никой от властта не обърна внимание, и безимотните роми, които притежаваха фермерска култура, тръгнаха да мигрират към градските гета. Впрочем още в зората на демокрацията, когато се приемаше в парламента Закон за възстановяване на собствеността на селскостопанските земи, група експерти написахме аргументация и предложения за добавка към закона за оземляване на безимотните (основно селски роми – тогава около 40% от всички роми), като предупредихме, че те ще се реномадизират и лумпенизират. Никой не се съобрази и за миг с нашите предложения. Също така се разбра, че са изключително важни стипендиантските програми. Нашият център имаше такава близо 15 години и смея да твърдя, че много от високообразованите и среднистите роми в България са получавали стипендии от нас. В България има подобна историческа традиция – през 20-40-те години на ХХ век са съществували частни и държавни фондове за образованието на най-бедните деца и младежи. Познати са и положителни практики през комунистическия период. Съвременните ни демократични институции не пожелаха да помислят за това. В продължение на три години през 90-те с финансиране от ЮНЕСКО и частни спомоществователи нашият институт пилотно в 17 училища изпълняваше проект „Да върнем децата в училище”, който имаше изненадващ успех за задържане на ромските деца в училищата и за повишаване на успеха им по общообразователните предмети. Изпращахме всички отчети, дневници и постижения, както и иновацията, на всички институции, но едва ли някой ги е прочел.
Истинската разумна философия и практика е гражданските организации с привлечени средства да опитват кое работи и кое се проваля, за да могат институциите да поемат добрата практика и да я въведат в държавната система, без да губят време и средства в неработещи дейности. Нищо от това не беше направено. Както цинично ми каза един много известен политик в средата на 90-те години: „Не ме занимавай с глупости, това е ваша работа, аз правя висока политика”. Никога не разбрах в какво се състои високата политика, освен в разграбването, в политическите интриги и корупцията.
Be the first to comment