Проф. Александър Кьосев: След радикалните идват бесните

– Проф. Кьосев, как си обяснявате напрежението около Истанбулската конвенция?

– Да започнем с това, че има два пола – мъжки и женски, и никой не оспорва тези биологични полове. В Конвенцията се казва, че „социалният пол“, или джендърът, е роля, която е приписвана на мъжете и жените. Текстът на Конвенцията не е двусмислен, той говори за мъже и жени, но въпреки тази яснота страхове има, те се раздухват и придобиват неприятни и апокалиптични размери. Един мой колега ги нарече фашизъм. Може би това сега звучи крайно, но нещата вървят в тази посока. Нагнетява се една фантастична фобия срещу „третия пол“ – понятие, което в Конвенцията не съществува.

Истинската атака всъщност е срещу Европа, ЕС, срещу инициативите ѝ. Създава се един чудовищен и уродлив образ, който цели да откъсне България от участието в геополитическия съюз, в който е, и тя да се намести в друга геополитическа сфера на влияние. Това е направено хитро. Мога да опиша три групи, между които тече играта. Едната е тази голяма част от българския народ, който не е просветен достатъчно и няма време и желание да чете Конвенцията. Тази група има страхове, подозрения и опасения. Другата група са скритите манипулатори, които знаят за тези страхове и ги използват за своите цели – откъсване от едно европейско развитие на България и преминаване в друга орбита. Има и трета група, в която влизат политическите елити, които играят своите сложни електорални игри. Най-ясно това личи от поведението на БСП. В Брюксел представителите на БСП гласуват „за“ Конвенцията, в България гласуват „срещу”. Не е по-различна позицията на ГЕРБ, които привидно подкрепят Конвенцията, но така го правят, че в един момент да могат да я оттеглят – опит да се харесат на всички едновременно. Има и една съвсем малка прослойка, която теоретически е наясно за какво става въпрос и говори непрекъснато, но тя е заглушавана от писъка на страховете.

– Докъде може да стигнем?

– Засега се истеризира обществото и това парализира политиците, които ги е страх да мигнат. А много ясно трябва да се направи разлика между джендър идеологията и Истанбулската конвенция, защото това са две различни неща. Джендър идеологията има различни тенденции – крайни, умерени, консервативни, т.е. и тя не е нещо единно. А джендър е нещо друго – това е културна роля, която двата биологични пола приемат върху себе си, когато влязат в социума. Давам пример. До миналия век много жени в Източна и Западна Европа не ходеха на работа, избирателното право е въвеждано поетапно през ХХ век, сега нещата са различни, защото социалната роля на жените се е променила. Когато биологичният пол влезе в обществото, той обраства с културни значения. В едно общество, където мъжът е властващ, мъжът и жената заемат едни роли, в друго общество, където има равноправие, ролите са други. Има женско движение, което се бори за женските права, със своята дълга история. Ако сега се върнем 100 години назад с един експеримент в мисълта, то трябва да си представим, че Вие като жена-журналист не бихте могли да седнете на една маса с мен и да ми вземете интервю, защото аз като мъж професор бих могъл просто да заявя, че не ми се говори с жени, няма да говоря с Вас. Днес обаче интервюто е факт. Срещу стереотипите има устойчива съпротива и те бавно се променят. Но вместо да се изяснят понятията за промяната на социалните роли, у нас започна истерията. И колкото повече се опитваме да просвещаваме, че не става дума за промяна на пола, за трети пол, а за промяна на социалните роли на мъжа и жената, толкова повече се крещи срещу нас. Крещи се натрапчиво, едно и също, като че ли с чук пирон забиват.

– Вероятно заради страховете, че тази глобална сексуална революция заплашва традиционното семейство, руши ценности и проповядва абсолютна свобода, включително и при избора на пола.

– Да, семейството е заплашено, но то е заплашено по сериозни икономически и социални причини. Като например от съвременния корпоративен капитализъм и изискванията му за тотална лоялност към фирмата, което означава да работиш 16 часа в денонощието. Това заплашва семейството повече, отколкото някаква си джендър идеология, която не всички споделят и която има различни крила в себе си. Преди 150 години на Балканите е имало големи родове, такива днес почти няма. Дали нуклеарното семейство ще остане във вида, в който го познаваме, или не, не се наемам да правя прогнози. Статистиката показва, че ситуацията е по-зле, отколкото в други периоди, но този разговор за семейството няма никаква връзка с Истанбулската конвенция. Даже забележете, че в гей средите има лоби, което иска признаване на еднополови бракове, т.е. колкото и да е странно, в някаква степен те са поддръжници на семейството. Не искам да влизам в дълбочина в тази тема, защото на мен тя не ми е интересна по простата причина, че аз съм разведен хетеросексуален мъж.

Но нека отново подчертая и аз още веднъж, да забия и моя пирон – че джендър движенията и Истанбулската конвенция са две различни неща. Конвенцията е документ срещу насилието над жени и деца, изработен от Европейския съюз, който съвсем не е превзет от джендър движението, както се твърди у нас. А проблемът с насилието над жените става още по-сериозен, защото и бежанците в Европа създадоха свои общности, в които да удариш шамар на жена се смята за нещо съвсем нормално.

– В Германия растат недоволството от политиката на Меркел и страховете, че Европа вече не е християнска, защото мюсюлманите рушат културата ѝ. Доколко е заплашена Европа?

– Доколкото ми е известно, в Европа има 3 милиона бежанци, в Германия те са 1,8 млн. У нас такива почти няма. Много е смешен този дебат у нас за рухването на християнската ни култура, защото у нас има слухове за бежанци, а не реални бежанци. Но важното е да има плашила. Или както написа един мой колега във фейсбук: преди беше бежанецът, сега е джендърът. Тези плашила се измислят, за да може да се поддържа нивото на истерия, и от това имат интерес група манипулатори, които държат да живеем във фобии и среда от страхове. Реални поводи за такива страхове няма, но това не пречи те да присъстват в медиите, да нарастват като цунами и така да стават реални, а политиците да вземат решения въз основа на тези фобии. Това е механизъм за появата на расистки или полурасистки мерки в българските политики. И ето – Динко отива на границата да лови хора, които дори не искат да останат в страната, а други, журналисти и популистки политици, го възпяват, вместо да апелират той да отиде в затвора за неспазването на закона. Опазването на границата не е негова работа, за това не са необходими доброволци – за това следят органите на реда. В такава среда и обикновеният българин, а мога да кажа и обикновеният европеец, започват да губят здравия си разум и заживяват в страхови фантазии. А този факт – животът във фантазии, а не в реалности – е много страшен. Той ще доведе до радикализъм, истеризиране и сблъсъци, което вече наблюдаваме. Ще доведе до фашизоидни реакции, провокирани не от бежанците и от джендъра, а от самите манипулатори.

– Ще достигнем ли до едно по-спокойно обяснение какво точно съдържа Истанбулската конвенция и какви са целите ѝ?

– Част от нашето общество живее в едни предмодерни патриархални времена с първобитни митологии и фантазии (за това впрочем имат вина и образователната система, и медиите). Достатъчно е малко да го бъзнат, и тия митологии се възпаляват. Това може да се поправи не от днес за утре, а трябва да се подготвим за дълга културна и образователна война, която, ако остане само културна, е добре, защото би могла да се превърне и в друга. Не искам да бъда лош пророк, но това, което виждам, ме плаши. В момента не те слушат какво говориш, а ти казват, че си толераст, еврогей, соросоид и други такива неща. Директно те заклеймяват с празни, но отвратителни клишета. Лошото е, че точно такива хора, които заклеймяват, искат да са на власт, защото само ако са в нея, могат да говорят по този начин. А когато не са на власт, те трябва да създават някаква апокалиптична картина, за да виреят. Като например, че България след няколко години ще изчезне, а Европа се разпада. Истината е, че проспахме, виня и себе си, надигането на вълната на истерията и сега ѝ сърбаме попарата. Надявам се парламентът да има разум и да проведе културно и просветителски дебата за Истанбулската конвенция. Надявам се европейската левица да се намеси и да спре безумното говорене против Конвенцията от страна на БСП, защото това говорене е повече от скандално, нищо, нищо ляво няма в него. Излезе, че в БСП са по-православни от православните – смях, срам, пародия. Ами вместо да се наричат социалисти, да се нарекат българска наследница на тоталитаризма и да е ясно за какво иде реч. Нищо социално няма в това, което защитават.

– А ако парламентът реши да одобри предложението на БСП Конвенцията да бъде поставена на референдум?

– Във всяка ситуация на социални размирици, в каквато ние навлизаме постепенно, има логика. Първо някакви хора се недоволни от нещо, появяват се умерени реформатори, които предлагат реформи, за да се поправят нещата и да стане по-добре. В нашия случай умерените казват – отлагаме Конвенцията, за да се подготви народът, и това звучи добре. Но след умерените се появяват по-буйните, които имат по-радикални идеи и печелят в медиен план, защото говорят брутални, ясни, категорични и гневни неща. И накрая се появяват, както във Френската революция, „бесните“, най-най-най-радикалните. Бесните са страшни, защото с тях настъпва терорът. Те идват на власт, яхат вълната за известно време, налагат налудничав терористичен ред, изтребват хиляди хора, след което нещата обикновено се връщат в руслото си, само че умерените и значителна част от неориентирания народ са изклани. Дай Боже, това, което казвам, да не е логика на революционния модел, а да са моите лични фобии и страхове, не някакви предсказания. Бих се радвал, ако бъркам, защото аз не искам да бъда пророк и още повече такъв пророк. Логиката на размириците обаче винаги е такава – радикализмът печели, умереността губи. Гласът на разума заглъхва, гласът на лудостите нараства. Или, както казва един от героите на Вазов: Лудите, лудите, те да са живи. В тази ситуация гледам да не се поддавам на личните си страхове и да запазя спокойствие.

Това, което сериозно ме плаши, е до каква степен се е увълчил общественият дискурс у нас. В други държави хората също не се спогаждат по определени теми, но създават нормална среда за диалог, в която има размяна на мнения и аргументи, но има и напасване. Увълчването на диалога е обратното – то не допуска компромиси от позицията от една уж принципност, с която налага крайните си, често налудничави решения. Навлезе ли се в увълчване, следват действия. И

 

*Проф. Александър Кьосев е преподавател в Софийския университет по история на модерната европейска култура. Води бакалавърски и магистърски курсове по културна история на Просвещението и Френската революция, европейска култура и съвременна европейска култура на ХХ в. От 2010 г. е директор на Културния център на университета.

 

Един коментар за “Проф. Александър Кьосев: След радикалните идват бесните

  • 06.06.2018 в 0:11
    Permalink

    Професорът е един от многото дядо Колювци.През 1925 г. ВМРО имали един коляч дядо Колю,та то той казвал на тия ,които ще заколи след секунди,да не се плашат,щото той дяду Колю ….леко коли.Казано ясно професорът е манипулатор.В България на жените са дадени права вного преди Западна Европа – още през 1945 г. са изравнени с мъжете с Наредба-Закон защото него време Народното събрание е било разтурено.България втора в Европа,след Италия закрепя в Конституцията се равните права на жените с мъжете.Тоа молец въобще да не ми ги разправя тинтири-минтири.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.