Съзерцаването от хиляди километри разстояние на гражданската война в Украйна, в която жертвите сред армейските части са между 3 и 5 хиляди, а така наречените опълченци разполагат със зенитни ракетни комплекси и свалят хеликоптери и бойни самолети, се превърна в трагедия с глобални измерения. В четвъртък на украинска земя се разби граждански самолет и загинаха 295 човека, абсолютно непричастни към регионалното или геополитическото – въпрос на критерии – дрънкане на оръжие в европейска Украйна.
Де не чуе дяволът и да не дава Господ, но утре в същата тази Украйна може да се повтори Чернобилската трагедия. Всеки от 25-те реактора на действащите 4 АЕЦ може да бъде поразен от ракета, подобна на тази, за която се предполага, че е улучила (най-вероятно бъркайки целта) малайзийския Боинг-777. И нека не говорим за засилените мерки за сигурност и възможностите на украинската ПВО, поне от уважение към паметта на загиналите при катастрофата на Боинг-а. Така наречените опълченци с лекота пленяват танкове и БТР на редовната украинска армия и освен това разполагат с оръжия – вкл. преносими зенитни комплекси и ракети – които определено не са бойна плячка. И няма откъде другаде да дойдат, освен от съседна на Украйна страна, в която се произвеждат и са на въоръжение.
Практически невероятно е, кой каквото и да говори, гражданският самолет, летящ на височина от 10 800 метра, да е свален от ПВО или от изтребител на ВВС на Украйна. Далеч по-вероятно е разбилият се Боинг-777 да е улучен от недобре обучен или недотам трезвен, или от просто объркал целта “опълченец”. Което не прави трагедията по-малка, напротив…
Единственото разумно следствие от трагедията с разбилия се Боинг-777 може да бъде пълното и безусловно прекратяване на огъня в Украйна. И това като че ли е от малкото споделени позиции в коментарите на президентите Путин и Обама за трагедията. Нужно е незабавно прекратяване на бойните действия и от двете страни. След което – но единствено в условията на спазвано примирие – може да се върви към дипломатически стъпки за урегулиране на конфликта; към разоръжаване на опълченците и паравоенните формирования, дори към въвеждането в страната на чуждестранен миротворчески контингент под егидата на ООН, например.
Между другото, и ставащото в Украйна преди катастрофата с гражданския самолет, показва колко неефективна, бавна и тромава е класическата дипломация. Дори, когато в нея са ангажирани лидерите на световни сили като Германия и Франция, а могъщи политически съюзи и държави, като ЕС и САЩ, налагат една след друга безрезултатни санкции, сякаш не са научили нищо ново от Карибската криза и Виетнамската война насам.
Класическото и вярно в случая клише гласи, че прекратяването на огъня, примирието и мирът в Украйна нямат алтернатива. Но пък имат цена. До вчера тя се измерваше със смъртта на хиляди украински войници и вероятно съразмерни жертви сред сепаратистите. Днес вече в земята на Украйна лежат и труповете на почти триста чужди граждани, чиято единствена вина е, че са се качили на граждански полет от Амстердам до Куала Лумпур.
Примирието в Украйна наистина придоби глобална стойност!
Be the first to comment