През 2013 г. КЗК е отправила 20 препоръки до органи на властта за повече конкуренция -

През 2013 г. КЗК е отправила 20 препоръки към органи на властта, представляващи по същество застъпничество за конкуренцията по отношение на различни законови и подзаконови актове, става ясно от справка на сайта на КЗК. А ето в обобщен вид и самите препоръки:

І. Закон за енергетиката (ЗЕ)

В своето становище КЗК извършва оценка за съответствие на Закона за енергетиката с правилата на конкуренцията и отправя следните препоръки:

1. Определянето на количеството топлинна енергия, използвана за горещо водоснабдяване, да става чрез измерване, а не по формула (чл. 141 от ЗЕ).
Неточното определяне на топлинната енергия за топла вода води до некоректно разпределение на разходите за тази топлинна енергия между отделните потребители в сградата. КЗК установи, че съществува техническа възможност за точно измерване на тази топлинна енергия чрез допълнителен топломер/и, които да бъдат монтирани в абонатната станция от и за сметка на топлофикационните дружества.

2. Да се въведат механизми за налагане на ефективни административно-наказателни санкции по отношение на потребители, които не са спазили законовото изискване за монтиране на индивидуални водомери за топла вода (чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ).
Липсата на санкционен механизъм води до изкривяване на разпределението на топлинна енергия за битово горещо модоснабдяване между коректните потребители и тези, които не са монтирали водомери, в ущърб на коректните потребители.

3. Определянето на количеството/процента за топлинна енергия за сградна инсталация при въведена система за дялово разпределение на топлоенергия да бъде извършвано от общото събрание на етажната собственост, което да решава кой от всички възможни методи да бъде използван (чл. 143, ал. 1 от ЗЕ).
При приложението на посочената в Наредбата формула е възможно да не бъдат отчетени важни топлотехнически характеристики на отделните сгради.

4. Да се потърсят и въведат правни способи, които ефективно ще гарантират възможността за установяване и санкциониране на кражбите на топлоенергия, вместо върху коректните потребители да се прехвърля и преразпределя стойността на ТЕ, използвана от некоректните потребители (чл. 144 от ЗЕ).
Това оказва влияе върху благосъстоянието на потребителите и индиректно върху топлофикационните дружества чрез частичния или пълен отказ на коректните потребители от топлоснабдяване.

5. Контролните уреди за разпределение на топлинната енергия между повече от една сгради, присъединени към една абонатна станция следва да бъдат собственост на топлофикационното предприятие. Отклонение от разпоредбата, изискваща монтирането на контролни топломери и водомери в абонатната станция, захранваща с топлоенергия повече от една сгради, следва да бъде допускано само в случаи на техническа невъзможност за монтирането им. Присъединителните топлопроводи към отделни сгради, захранвани от една абонатна станция, следва да бъдат считани за част от топлопреносната мрежа и като такива да бъдат собственост на топлофикационното предприятие. Да бъде правно регламентирано изискването за приспадане на загубите на ТЕ от присъединителния топлопровод по изчислителен метод (чл. 140, ал 3 от ЗЕ).

6. Законовата забрана за физическо отделяне на отоплителните тела следва да бъде отменена, като се предвиди такава възможност извън отоплителния сезон, както и техническите способи, чрез които би се гарантирала невъзможността за злоупотреби и манипулации (чл. 153, ал. 5 от ЗЕ).
Ефективната конкуренция предполага доставчиците да се стремят да задържат клиентите си и да привличат нови чрез подобряване на качеството на услугите, а не чрез законови забрани и процедури, ограничаващи възможностите за отказ от съответните услуги.

7. Изискваното съгласие на 2/3 от собствеността за прекратяване на топлоподаването да засяга единствено сградата в режим на етажна собственост, а не всички сгради към абонатната станция (чл. 153 от ЗЕ).

8. Да се предвиди възможност потребителите да сменят топлинния си счетоводител, без да сменят уредите за дялово разпределение на топлинна енергия (чл. 140, ал. 2 от ЗЕ).

9. Регламентиране и на други методи за разпределение на топлинната енергия за отопление между потребителите, като се спазват изискванията на европейското законодателство за насърчаване на енергийната ефективност и опазване на околната среда (Чл. 139, ал. 1 от ЗЕ).

10. Потребителят трябва да има възможност да избере от кой търговец да закупи уредите и на каква цена, което ще улесни потребителите да сменят топлинния си счетоводител (Чл. 140, ал. 2 от ЗЕ, чл. 139а, ал. 2, т. 2 от ЗЕ).
Обвързването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия със закупуването на уредите за дялово разпределение от фирмата, предоставяща услугата ограничава „мобилността” на потребителите при избора им на топлинен счетоводител и създава пречки пред ефективната конкуренция между фирмите за дялово разпределение, вкл. ценовата конкуренция между тях.

11. Разпоредбата на чл. 139в от ЗЕ следва да бъдат отменена, а нормативната уредба следва да предвиди сключването на преки договори между потребителите в сгради етажна собственост и фирмите за дялово разпределение на топлинна енергия.
Липсата на преки договорни отношения между потребители и фирми за дялово разпределение, включително по отношение на цената на услугата, води до сериозни антиконкурентни ефекти, свързани с липса на икономически стимули за топлинните счетоводители да повишават качеството на предоставяната услуга; цената на услугата дялово разпределение не се определя на базата на търсенето и предлагането; насърчава се обмена на чувствителна търговска информация между конкуренти, което е едно от най-тежките нарушения на правото на конкуренция; създават се възможности за злоупотреба с господстващо положение от топлофикационните предприятия, които са регистрирани и като топлинни счетоводители и др.

12. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, както и свързаните с нея разпоредби на Наредбата, следва да бъдат допълнени, като се предвиди възможност индивидуалните клиенти в сгради етажна собственост (СЕС) да закупуват топлинна енергия от топлопреносното предприятие, което би било в съответствие с реалната фактическа обстановка на пазара.

13. Да се предвиди възможност за сключване на договори за доставка на топлинна енергия на доставчици на такава с асоциации на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, както и със стопански потребители (Чл. 149 от ЗЕ).
Липсата на такава възможност поставя топлофикационното предприятие в по-благоприятно положение спрямо доставчиците на топлинна енергия, като се вземе предвид и фактът, че топлофикационното предприятие и доставчиците на топлинна енергия са преки конкуренти.

14. Създаване на проконкурентната нормативна уредба, стимулираща поетапната, но необратима либерализация на сектор Топлоенергетика (Чл. 149 от ЗЕ).

ІІ. Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването (НТ)

Във връзка с оценката за съответствие на правната рамка на дейността по централизирано топлоснабдяване КЗК отправя препоръки по отношение изменението и допълнението на Наредбата за топлоснабдяването:

1. Определянето на количеството топлинна енергия, използвана за горещо водоснабдяване, да става чрез измерване, а не по формула (чл. 68 от НТ, т. 5.2 от Методиката към НТ).
Мотивите за предложението са изложени по-горе във връзка с аналогичното предложение по отношение на ЗЕ.

3. Определянето на количеството/процента за топлинна енергия за сградна инсталация при въведена система за дялово разпределение на топлоенергия да бъде извършвано от общото събрание на ЕС, което да трябва да решава кой от всички възможни методи да бъде използван (чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от НТ, т. 6.1.1 (и свързани) от Методиката)
Мотивите са посочени по-горе.

4. Да се потърсят и въведат правни способи, които ефективно ще гарантират възможността за установяване и санкциониране на кражбите на топлоенергия, вместо върху коректните потребители да се прехвърля и преразпределя стойността на ТЕ, използвана от некоректните потребители (т. 6.3 и последващи от Методиката).
Мотивите са посочени по-горе.

5. Формулите в Методиката не следва да съдържат елементи и коефициенти, които не са обяснени, както и такива, чиято стойност е неоправдано завишена или не са пряко свързани с показателя, който се изчислява с формулата (т. 6.4.4 от Методиката).

6. Контролните уреди за разпределение на топлинната енергия между повече от една сгради, присъединени към една абонатна станция следва да бъдат собственост на топлофикационното предприятие. Отклонение от разпоредбата, изискваща монтирането на контролни топломери и водомери в абонатната станция, захранваща с топлоенергия повече от една сгради, следва да бъде допускано само в случаи на техническа невъзможност за монтирането им. присъединителните топлопроводи към отделни сгради, захранвани от една абонатна станция, следва да бъдат считани за част от топлопреносната мрежа и като такива да бъдат собственост на топлофикационното предприятие. Да бъде правно регламентирано изискването за приспадане на загубите на ТЕ от присъединителния топлопровод по изчислителен метод (§1, т. 3 от ДР на НТ, чл. 35, ал. 1 от НТ).

7. Изискваното съгласие на 2/3 от собствеността да засяга единствено сградата в режим на етажна собственост, която желае да прекрати топлоподаването към нея, а не всички сгради към абонатната станция (чл. 35 от НТ).

ІІІ. Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи

КЗК препоръчва да се изменят или отменят чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4, касаещи изискването за солидарна отговорност на собственика и наемателя на водоснабдения имот по отношение на дължимите пред ВиК оператора суми за предоставените от него услуги, като условие за прехвърляне на партидата на последния. Изискването за поемане на солидарна отговорност поражда конкурентноправен проблем, изразяващ се в необосновано ограничаване на възможността на потребителите на ВиК услуги да оказват дисциплиниращо пазарно въздействие върху ВиК операторите.

ІV. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД

КЗК предлага на компетентните органи да изменят или отменят чл. 2, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, касаещи изискването за солидарна отговорност на собственика и наемателя на водоснабдения имот по отношение на дължимите пред ВиК оператора суми за предоставените от него услуги, като условие за прехвърляне на партидата на последния. Ограничаването на потребителите, ползващи ВиК услуги по силата на облигационно правоотношение, да влязат в самостоятелни пазарни отношения с ВиК операторите, както и липсата на действащи правни възможности за сключване на индивидуални договори за доставка на ВиК услуги, в които да се предвидят отклонения от общите условия на ВиК операторите, противоречи на модела на конкурентния пазар.

V. Общи условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД

КЗК предлага на компетентните органи да предприемат действия за изменение или отмяна на чл. 4, ал. 3 от Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, тъй регламентираното с цитираната разпоредба изискване за поемане на солидарна отговорност между собствениците на недвижими имоти и техните наематели поражда противоправно и необосновано ограничаване на възможността на потребителите да оказват дисциплиниращо пазарно въздействие върху енергийните предприятия.

VІ. Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ)

КЗК изразява становище, че чл. 5, ал. 1, чл. 24, чл. 25, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 32 от ЗЛЗ следва да стимулират лечебните заведения за болнична помощ да се конкурират активно. В тази връзка Комисията прави следните изводи и препоръки:

1. Определянето на максимален брой легла и максимален брой лечебни заведения в областните и Националната здравна карта представлява количествено ограничение на предлагането на медицински услуги за болнична помощ и географско разпределение на съответния пазар. Мярката ограничава и възпрепятства ефективната конкуренция между лечебните заведения, които са лишени от стимул да подобрят качеството на предоставяните услуги.

2. Във връзка със списъците на лечебни заведения в областните и Националната здравна карта, с които НЗОК ежегодно задължително сключва договор, КЗК е на мнение, че държавата може да изпълни задължението си да осигури достъпна, финансирана от НЗОК болнична помощ чрез стимулиране на ефективната конкуренция между отделните лечебни заведения независимо от формата им на собственост. Според комисията, публичният ресурс на НЗОК следва да се разпределя на базата на критерии и изисквания, които стимулират конкуренцията между лечебните заведения на база качество, а не количество на предлаганите от тях медицински услуги. В тази връзка КЗК счита, че критериите и правилата за сключване на договор с НЗОК от изпълнителите на медицински услуги, както и редът за упражняване на контрол относно тяхното прилагане, следва да се определят не от НЗОК, а да бъдат регламентирани в нормативен административен акт на Министерството на здравеопазването, който е компетентният орган в страната, отговарящ за осъществяване на държавната политика в областта на здравеопазването.

3. Неточното остойностяване на клиничните пътеки и наличието на обективно необосновани диспропорции в цените им би могло да създаде условия за нарушаване на ефективната конкуренция между лечебните заведения, което е от обективно естество да доведе до неефективност на системата на здравеопазването в ущърб както на интересите и благосъстоянието на пациентите и на болниците, работещи по договор с НЗОК. КЗК счита, че е необходимо да бъде направен сериозен анализ на остойностяването на медицинските дейности в болничната помощ с цел премахване на съществуващите диспропорции – или чрез създаване на методика за остойностяване на разходите, основана на обективни критерии и вземаща предвид реалните разходи на лечебните заведения, или чрез преминаване към финансиране от НЗОК по модела на Диагностично свързаните групи.

4. Лечебните заведения към Министерски съвет, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не представляват „предприятия” по смисъла на ЗЗК и правото на ЕС в областта на конкуренцията. При изпълнение обаче на медицински дейности, финансирани по договор с НЗОК, тези ведомствени лечебни заведения придобиват качеството на „предприятия”, осъществяващи „стопанска дейност”, по смисъла на ЗЗК и европейското право на конкуренцията. Именно в това им качество те участват на пазара на финансирани с публични средства болнични медицински услуги и следва да се конкурират с всички останали лечебни заведения от болничната помощ, независимо от собствеността им (държавна, общинска, държавна/общинска, частна), за привличането на здравноосигурени пациенти, чието лечение се поема от НЗОК.

5. Дейността, извършвана от центровете за спешна помощ, има двойствен характер. Координационните дейности на тези центрове могат да бъдат оценени като административна дейност, извършвана от квалифицирани лица, която е присъща на държавата в изпълнение на възложените й от Конституцията и законите задължения за опазване здравето на гражданите. Дейностите на центровете обаче, които са пряко свързани с оказване на медицински грижи и помощ на пациентите, представляват „стопанска дейност”. В качеството й на стопанска дейност тази медицинска услуга може да бъде извършвана и от други лечебни заведения, независимо от формата им на собственост, разполагащи с необходимите специалисти и оборудване съгласно медицински стандарти, освен центровете за спешна помощ, които са създадени от държавата. Ето защо КЗК предлага на компетентните органи да изменят и/или допълнят нормативната уредба, като създадат възможност медицински дейности по оказване на спешна помощ да могат да бъдат извършвани от всички лечебни заведения, независимо от правно-организационната им форма и собствеността им, като тези лечебни получават заплащане за оказаната медицинска услуга от републиканския бюджет при спазване на критериите за равнопоставеност и липса на дискриминация.

VІІ. Постановление № 5 на МС от 10.01.2013 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване за 2013 г.

КЗК изразява становище, че стойността на клиничните пътеки се определя емпирично и на исторически принцип, в зависимост от заложените в Закона за бюджета на НЗОК средства, без обективен анализ на реалните разходи на лечебните заведения по отделните клинични пътеки. В Постановление № 5 на МС от 10.01.2013г. не са посочени разходите по групи, които са включени в стойността на КП. Такива не са посочени и в НРД за 2012 г., в приложение „Клинични пътеки“

VІІІ. Закон за здравното осигуряване

КЗК изразява становище, че от гледна точка на правилата на конкуренцията, съществуват два възможни подхода при разпределение на финансовия ресурс (чл. 55, ал. 2, т. 1, чл. 59б, ал. 1, чл. 59 в от ЗЗО), свързан с болничното лечение на здравноосигурените лица:
Първият подход предполага НЗОК да сключва договори с всички лечебни заведения, които отговарят на критериите по ЗЛЗ за осъществяване на дейност по отделните клинични пътеки. При този подход липсва елемент на селективност и ограничаване на броя на лечебните заведения, участващи на реимбурсния пазар на болнични услуги, което е положително за конкуренцията на пазара. От друга страна обаче, ограниченият финансов ресурс на НЗОК се разпределя между много лечебни заведения, което не дава възможност на по-ефективните участници на съответния пазар да се възползват от възможността за разширяване на обхвата и мащаба на своята дейност и повишаване на качеството на предлаганите медицински услуги.
При втория подход финансирането от НЗОК би могло да се разпределя на конкурентен принцип на базата на обективни, недискриминационни и публично известни критерии за качество, които надвишават минималните такива за получаване на разрешение за осъществяване на дейност като лечебно заведение. При този подход потенциално е възможно ограничаване на броя на участващите на реимбурсния пазар лечебни заведения, които за сметка на това получават възможност да докажат ефективност и качество и чрез естествените пазарни механизми да увеличат пазарното си присъствие, акумулирайки по-голям финансов ресурс.
Според КЗК, с оглед на това, че НЗОК е единствената организация, върху която е възложено управлението на здравноосигурителните вноски на българските граждани от задължителното здравно осигуряване, нормативната уредба следва да гарантира, че тази институция съблюдава правилата на конкуренцията, изключвайки възможността НЗОК да решава по целесъобразност (включително финансова) дали да сключи или да не сключи договор с изпълнител на медицински услуги за болнична помощ. В тази връзка комисията счита, че критериите и правилата за сключване на договор с НЗОК от изпълнителите на медицински услуги, както и редът за упражняване на контрол относно тяхното прилагане, е необходимо да бъдат регламентирани в нормативен административен акт на министъра на здравеопазването, който е компетентният орган в страната, отговарящ за осъществяване на държавната политика в областта на здравеопазването.

ІХ. Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствените продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни

КЗК предлага на Националната здравноосигурителна каса да отмени чл. 15, ал. 3 и 4 и чл. 25, ал. 2 от Приложение № 3 „Образец на типов договор” към Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствените продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, съгласувани между НЗОК и БФС на основание чл. 45, ал. 15 от Закона за здравното осигуряване.
КЗК е на мнение, че цитираните разпоредби биха могли да бъдат приравнени на квотно ограничение на търговията на дребно с лекарствени средства, реимбурсирани от НЗОК. По този начин се нарушава конкуренцията на пазара на търговия на дребно с реимбурсирани лекарства и се засяга благосъстоянието на потребителите (пациентите) в няколко аспекта:
– Преразпределят се пациентите между аптеките независимо от качеството на обслужването и цената на предлаганите лекарствени продукти, в ущърб на по-ефективните търговци на дребно;
– Намаляват стимулите за по-ефективните аптеки да предлагат по-качествена услуга и по-конкурентни цени;
– Определени аптеки се поставят в по-благоприятни условия спрямо други;
– Намаляват стимулите за аптеките да предлагат лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК;
– Понижава се качеството на обслужването в аптеките;
– Ограничава се изборът на пациента относно аптеката, от която да закупи необходимото лекарство;
– Възниква опасност пациентите да не получат навреме предписаните им лекарства, реимбурсирани от НЗОК, както и поради това че аптеките, особено в малките населени места, са изчерпали лимита си за обработка на тези рецепти.

Х. Методика за договаряне на стойността, до която се заплащат от НЗОК медицинските изделия в условията на болничната и извънболничната медицинска помощ, утвърдена с Решение № РД-НС-04-108/21.11.2012 г. на Надзорния съвет на НЗОК[10]

КЗК предлага на Националната здравноосигурителна каса да измени или отмени чл. 3, ал. 7, чл. 5, ал. 1, чл. 7 и чл. 18 от Методиката, приложения № 1А, 1Б (Спецификации), както и т. І.3, т.І.4, І. 5.6, І.5.7 и ІІ.3 от Приложение № 3 към Методиката.
КЗК счита, че гореизброените разпоредби съдържат дискриминационни условия за допускане на участници до процедурата по договаряне. Ефектът от промяната на реимбурсния модел ще доведе до затваряне на пазара на реимбурсирани медицински изделия и до ограничаване на конкуренцията на него. Липсата на възможност за доплащане оставя извън реимбурсния пазар тези производители/ търговци, чиито медицински изделия са по-качествени, иновативни или технически усъвършенствани, и съответно по-скъпи, от договорените от НЗОК. В Методиката не са посочени пълни, точни и ясни спецификации за договаряните медицински изделия, като липсва и прозрачна процедура за определяне на стойностите на изделията, които НЗОК ще реимбурсира. Това поставя под съмнение обективността на конкурентното състезание между участниците в договарянето. Предвиденото в Методиката участие на производители на медицински изделия в договарянето е в състояние да насърчи сключването на забранени вертикални и хоризонтални споразумения на пазара на реимбурсирани медицински изделия.

ХІ. Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Според становището на КЗК Измененията и допълненията на чл. 118 от ЗДДС следва да бъдат осъществени по начин, с който да се избегне налагането на ненужно финансово бреме за предприятията, които разполагат със свои ведомствени бензиностанции за зареждане, но не осъществяват продажби на течни горива. Налагането на ненужни и/или непропроционални регулации в стопанската дейност на предприятията, в противоречие с принципите на прозрачност и предвидимост, нарушава ефективното функциониране на процеса на пазарна конкуренция в страната.

ХІІ. Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

КЗК предлага да се регламентира задължението на търговците с течни горива за данъчна отчетност пред компетентните държавни органи чрез оформянето на доставките като две отделни сделки (между продавача и посредника и между посредника и купувача) като един от възможните начини за предотвратяване на риска от изключване на конкуренти от пазара на едро на течни горива от страна на доставчиците, които се явяват и конкуренти на фирмите посредници на този пазар (чл. 59а и Приложения № 22 и 23 от Наредба № Н-18).

ХІІІ. Проект на заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за въвеждането на ускорено 10-дневно възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) на предприятия, които изпълняват определен набор от критерии
Според оценката на КЗК въвеждането на ускорено 10-дневно възстановяване на ДДС на предприятия, които изпълняват определен набор от критерии („Златен стандарт“) би довело до необосновано освобождаване от прилагането на общите срокове по ЗДДС само на ограничен кръг предприятия. „Златният стандарт“ при така зададените критерии би поставил в неравноправно положение малките и средните предприятия, както и новонавлизащите предприятия на пазара, тъй като за тях няма да е изпълнено или условието за общ размер на исканията за възстановяване на ДДС или условието за тригодишна данъчна история.

ХІV. Закон за горите (ЗГ)

В резултат на извършената оценка за съответствие на Закона за горите с правилата на конкуренцията КЗК предлага:

1. Да бъде отменена разпоредбата от ЗГ, която предвижда държавните горски/ловни стопанства и общините – собственици на гори, да предоставят определено количество дървесина за добив или преработване на търговци, които са със седалище и адрес на управление на територията на съответното стопанство или община и осъществяват дейността си на същата територия (чл.115 от ЗГ).
КЗК счита, че това представлява разпределяне на квоти за добив/търговия на дървесина и парцелиране на пазара на географски принцип. По този начин се създават бариери за навлизане на нови участници на съответния пазар и се поставят определени стопански субекти в привилегировано положение спрямо техните конкуренти.

2. Критериите за достъп до състезателните процедури за добив и продажба на дървесина (наличие на собствена техника и нает персонал) представляват дискриминационни условия, които ограничават участието в процедурите на част от участниците на пазара на дървесина (чл. 116 и чл. 116а от ЗГ).

3. Да бъде отменена предвидената възможност договорите за възлагане да бъдат сключвани за срок до 15 години, тъй като това може да затвори пазара за дълъг период от време (чл. 116 и чл. 116а от ЗГ).

ХV. Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти
КЗК установява, че критерият за достъп до състезателните процедури за добив и продажба на дървесина (наличие на определени мощности) представлява дискриминационно условие, което ограничава участието в процедурите на част от участниците на пазара на дървесина (чл. 75 и чл. 75а от Наредбата).

ХVІ. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите

В своето становище относно предвижданите изменения и допълнения в Закона за горите КЗК отправя следните препоръки:

1. Да не се приема предложението териториалните звена на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) да могат, заедно с търговците, регистрирани по съответния ред, да извършват дейностите по залесяване и защита срещу ерозия и порои в горските територии (§ 4-5 от проект на ЗИД на ЗГ).
КЗК е на мнение, че съвместяването на контролни и стопански функции в един и същи субект създава условия за некоректно упражняване на контролните правомощия с цел постигането на антиконкурентни ефекти като изтласкването на останалите вносители и търговци на горски репродуктивен материал – конкуренти на ИАГ от пазара, едностранно налагане на високи цени на продукцията във вреда на потребителите на горски репродуктивен материал и др.

2. Да не се приема предложението, регламентиращи възможността за получаване на преференциална цена на енергията, произведена от дървесина и дървесна биомаса (предложение за изменение на чл. 213, ал. 2 от ЗГ).
Употребата на различни видове и сортименти дървесина за производството на енергия не би следвало да бъде ограничавана с мотиви за защита на източниците на снабдяване с необходимата суровина на дадени сектори от промишлеността или производители.

3. КЗК подкрепи предложението да се отмени възможността наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, да могат да поискат въвеждането на временни ограничения или забрани за достъп до площите, ползвани от тях, когато това е необходимо за извършване на дейността им по договора (предложение за изменение на чл. 147 от ЗГ).
Според Комисията, достъпът до горските територии би следвало да не бъде ограничаван, освен с оглед защита на самите територии или здравето и безопасността на хората.

ХVІІ. Закон за лова и опазване на дивеча

Съгласно извършената оценка за съответствие на Закона за лова и опазването на дивеча КЗК предлага:

1. Да бъде изрично предвидено, че Националното ловно сдружение няма право да пренасочва, отказва или изменя заявките на ловно-рибарските сдружения по Националната програма за разселване на дивеч, освен в ограничително изброени случаи, при които това би било оправдано и допустимо, като например с оглед предотвратяване на генетичното замърсяване на даден вид дивеч.

2. Да се допълни съществуващата нормативна уредба с разпоредби, които недвусмислено да укажат реда, по който производствените стопанства биха могли да участват в дейностите, предвидени в Националната програма за разселване, като по този начин се предотврати или премахне всякаква неяснота относно условията за участие в тази програма.

ХVІІІ. Правилник за прилагането на Закона за лова и опазване на дивеча

По отношение на този правилник предложенията на КЗК са аналогични на гореспоменатите за Закона за лова и опазване на дивеча.

ХІХ. Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Чупрене

КЗК предлага на органа на местното самоуправление в Община Чупрене да отмени разпоредбата, предвиждаща цена за издаване на удостоверение за предоставяне на информация на частен съдебен изпълнител, която значително надвишава предвидената в друга разпоредба на същата Наредба цена за издаване на удостоверение на съдебен изпълнител (чл. 58, т. 31 от Наредбата).

ХХ. Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с тролейбусен транспорт на територията на град Враца

При оценката за съответствие на местната правна уредба на дейността по превоз на пътници в град Враца КЗК препоръчва:

1. С оглед избягване на евентуален риск от свръхкомпенсиране чрез двойно компенсиране на едни и същи пътувания от държавния бюджет и от общинския бюджет КЗК счита, че Наредбата, приета от Общински съвет – Враца, следва да бъде изменена, като бъде преодоляна съществуващата неяснота относно съотнасянето на компенсациите по Наредба № 2/2006 г. и по местната Наредба (чл. 7 от Наредбата).

2. Името на конкретното предприятие „Тролейбусен транспорт – Враца” ЕООД следва да отпадне от Наредбата, която да урежда условията за извършаване на превоз на пътници с тролейбусен транспорт, без значение от това, кои са предприятията, които реално го осъществяват или потенциално биха могли да го осъществяват.